Т ой е практикувал десетина години като диджей, бил е звукорежисьор в Народния театър, работил е за образователните програми „Фортисимо Фамилия“ на диригента Максим Ешкенази със Софийската филхармония, само и само да стои далеч от неизбежните сравнения с великия му дядо – големия български белетрист Димитър Димов.
Той е практикувал десетина години като диджей, бил е звукорежисьор в Народния театър, работил е за образователните програми „Фортисимо Фамилия“ на диригента Максим Ешкенази със Софийската филхармония, само и само да стои далеч от неизбежните сравнения с великия му дядо – големия български белетрист Димитър Димов.
„Много дълго се дърпах от писането. Започнах да уча европеистика в Софийския университет абсолютно целенасочено, за да избягам от него, но когато човек не си е на пътя, не е щастлив. Влизането ми в НАТФИЗ не беше някаква необходимост, защото не вярвам, че творческото писане може да се преподава и учи, но тази специалност се оказа ценна за мен и заради средата, и заради прекрасните преподаватели“, откровен е Лило Петров, синът на известната писателка Теодора Димова. Той вече е дипломиран драматург и в момента си вади хляба само със сценарно писане. В рамките на тази година на бял свят се очаква да излязат поне два негови проекта, реализирани на четири ръце с Александър Чобанов, един от най-добрите в тази сфера у нас.
Лило Петров твърди, че не е кръстен на една от христоматийните героини на роднината си – Лила от романа „Тютюн“. Ако трябваше да носи името на любим на автора персонаж, сигурно щеше да се казва Ириней, на Ирина – комунистката Лила навремето създава доста неприятности на класика заради идеологическите претенции на режима. Всъщност името е прабългарско, но ние го запомнихме не защото звучи нетипично, а заради интригуващата пиеса на Петров „Добролюб“, която тази година е номинирана за награда „Икар“ от Съюза на артистите.
От уважение към семейната литературна традиция младият мъж дълго отлага дебюта си,
докато надобрее достатъчно за „Добролюб“
– текст за спазаряването на досиетата на ДС след промените от 1989-а и за съдбите, прекършени с този акт, за непознатата история на горянското движение у нас и за още много неща, способни да осмислят близкото ни минало, за да продължим напред начисто. „Добролюб“ тръгва като негова дипломна работа в НАТФИЗ, но темата на творбата съвпада с тази на поредното издание на драматургичния конкурс на Нов български университет – „Тайните“, и в крайна сметка го печели. „Скептично се отнесох в началото – нямах усещането, че съм написал нещо невероятно (никога нямам това самочувствие) и се съмнявах, че ще бъда номиниран, камо ли пък награден. Конкурсът обаче се оказа изключително важен, защото благодарение на него пиеса с такава проблематика, от каквато по принцип театрите странят, можа да стъпи на сцената“, обяснява Лило. Директорът на МГТ „Зад канала“ Бина Харалампиева приема проекта и, вече като моноспектакъл на отличната актриса Василена Атанасова, от няколко месеца той е магнит за публиката в клуба на театъра. В момента текат преговори къде да продължи сценичният му живот след последната определена за показ дата – 16 март. Любопитно е, че в първоначалната си версия текстът е бил предназначен за мъж актьор и авторът е виждал в ума си Валентин Ганев. В рамките на конкурса номинираните имали седмица занимания с лектор, а в тази роля влязъл именно властелинът на „Контрабасът“.
Първият читател на още топлия текст „Добролюб“, разбира се, е Теодора Димова. „Веднага ми даде някои бележки, част от които аз отхвърлих, тъй като не съм толкова дисциплиниран, но с друга част се съобразих“, отбелязва вироглавият двоен Овен. Съжителството с хора на умствения труд невинаги е лесно. Лило няма да забрави кака баба му Лиляна – третата съпруга на Димитър Димов, с намигване се е оплаквала, че колбите и инструментите за научни опити на писателя, по „съвместителство“ ветеринарен лекар и професор по анатомия на гръбначните животни, затрупвали апартамента, докато тя се опитвала да домакинства и сготви. Доскоро поливалентният професионалист Петров обаче от 7 години се води пораснал и
не живее под един покрив с Теодора Димова
а и преди това контактът им бил лек и приятен, винаги отворен за творчески дискусии. Каква майка е авторката на „Майките“? „Изключително сетивен и емоционален човек, който приема навътре текстовете, които пише. Докато бях дете тоя процес винаги ми е изглеждал странен, но си давам сметка колко ценно ми е това в момента. Тя поддържа твърдението, че всеки текст трябва да бъде изстрадан от автора, аз също вярвам много силно в него. Именно тогава плащаш цената на това да си създател“, казва Лило Петров.
Той се възхищава на майка си, че в най-бедните години на прехода е успяла да се задържи над повърхността и, макар и човек на изкуството, да роди и отгледа две деца. Днес по-голямата сестра на Лило – Мина, е учителка във Френската гимназия. Страстта за попиване и предаване на познанието и за него очевидно съвсем не е чужда. При подготовката за написването на „Добролюб“ начинаещият драматург се справя буквално с планини от документални източници.„Съществува страшно много историческа литература на една ръка разстояние. Моите приятели и връстници бяха изненадани, че се знаят такива неща за въоръжената съпротива на горяните след преврата на 9 септември 1944 г. Да, знаят се и са описани изключително добре и професионално. На първо време се сещам за „История на комунизма“ от Диню Шарланов, която много ми помогна. Тя обективно борави с архивите на ДС, а има нужда от точно такъв поглед, защото темата е затлачена със стереотипи и пристрастност“, подчертава Лило Петров.
Произведението му до голяма степен се базира на истински събития, свързани с една горянска чета в Сливенско, в която се случва предателство след 2 години съвместен престой в планината. „За мен бе непонятно защо това е станало – тези хора дълго време са делили хляба си и така или иначе са били обречени... Имах нужда да си отговоря на този въпрос и именно оттам започва художествената инвенция в пиесата“, разказва нейният автор. Той се е опитал да бъде максимално почтен към събитията и паметта на участниците в тях. При предварително обсъждане дали да не се променят имената на реалните личности в творбата, Петров откровено се възпротивява, а с днешна дата уточнява: „Текстът е силно исторически и да се преструваме, че не е такъв, би било невярно. Но в него няма спекулиране, което би могло да нарани някого“. При своите проучвания той установява кой е действително съществувалият агент с псевдоним „Добролюб“. Но друго откритие буквално го вцепенява: според една неофициална статистика, след разбиването на четите и след трудовите лагери, към
80% от оцелелите горяни нямат деца
„Предположението е, че най-вероятно са ги тровили или е последица от побоите. Ако е вярно, за мен това е най-ужасяващото: прилича на експеримент от нацистките концлагери – да не се размножава „врагът“. Бях повече от шокиран, като го прочетох“, споделя драматургът. И признава, че подобни теми действат обсебващо и откъсването от тях е трудно: наблюдава го и с изстрадания роман на майка му „Поразените“ за жертвите на Народния съд. Въпреки това той не крие, че и следващата му творба ще е посветена на тайните на Държавна сигурност и горянския бунт. Форматът, в който ще се излее, все още подлежи на конкретизиране – може да е проза, но може да е и пак драматургия.
Не мислете обаче, че младият сценарист прекарва цялото си време по библиотеките. От година той има прекрасна дама до себе си – колежка, също завършила драматургия. Двамата делят общ дом, но се стремят всеки свободен миг да са на разходка навън, защото всеки от тях си има куче: той – голдън ретривър, тя – кокер. След задължителния период на опознаване, любимците живеят в мир и любов – точно като стопаните си.
Монитор
