П рез този сезон започна възстановяването на част от първата крепостна стена около древното селище „Солницата“ край Провадия, съобщи ръководителят на разкопките проф. Васил Николов.
През този сезон започна възстановяването на част от първата крепостна стена около древното селище „Солницата“ край Провадия, съобщи ръководителят на разкопките проф. Васил Николов.
По думите му, това е най-старото отбранително съоръжение в Европа, строено около 4 700 години преди Христа. Вероятно, около 50 години след издигането на стената, тя е срутена при земетресение, поясни археологът, цитиран от БТА. С камъните от нея е издигата нова, малко по-тясна - с ширина около 1,20 метра, която е издържала до следващия силен трус.
Тогава, в началото на късния халколит, когато е датиран и Варненският некропол, местните издигат голяма стена, достигаща на места ширина от 4,30 метра. Построяват и радиални структури към нея, които гарантират по-голяма сигурност при отбрана от нападатели. Новата стена обаче намалява размерите на защитената площ.
Според Николов, това подсказва, че по онова време само аристокрацията е живеела вече зад укрепленията. Всички стени за затворени, допълни археологът. Най-старата е била под формата на кръг. Втората е по-странна – с четиристранна неправилна фигура. За третата стена Николов каза, че тепърва ще се уточнява формата й. Стените обаче не са били за екзотика, допълни археологът и уточни, че солта на практика е била като монетен двор на Европа по онова време.
„В тези древни времена със злато не е можело да се купи нищо. Златните украшенията са били за престиж на притежателите им. Солта обаче е била най-ценната стока и затова обитателите на селището в „Солницата“ са били принудени да се отбраняват от всякакви набези“, обясни археологът. За това свидетелстват близо 500 открити върха на стрели около защитните стени.
През вече приключващия археологически сезон‘2020 е работено и по две къщи от късния халколит. Сградите са изгорели при силен пожар, но останките им показват, че за построяването им е използвана глина. Били са двуетажни, като не е изключено едната да е била и по-висока. Интересното е, че учените са открили доказателства, че хората тук са били естети. В едната от къщите са намерени останки от стенопис, но предстои да се уточнява какво е представлявал.
През тази година при проучването на къщите е открит и още един гроб от ранната бронзова епоха, съобщи археологът Тодор Дяков. Погребаният е възрастен човек, но все още не е ясно дали е мъж или жена. Положен е на дясната си страна в ембрионална поза, като главата е в западна посока, уточни Дяков. В гроба са поставени и два керамични съда - кана със странно извита дръжка и чашка.
Антрополозите ще кажат нещо повече за човека, чийто гроб е открит. Потърсено е съдействието и на учен-биоархеолог от Единбург, с който вече е установено партньорство. Според проф. Николов, „Солницата“ край Провадия дава големия импулс за развитието на първата европейска цивилизация в Централните и Източни Балкани. Тогава са направили производствен център, като развиват метода на изваряване на разсола.
Вече е разкопано огромно съоръжение, където вероятно са сгъстявали разтворите. „Ясно е, че те са си произвели пещите и съдовете, което пък е доказателство, че не са били нито първобитни, нито примитивни. Били са умни хора, вероятно по-интелигентни от нас, но просто са имали по-малко информация“, коментира още Николов. За съжаление обаче никога няма да се разбере как са се самоопределяли и наричали, как са кръстили селището си, тъй като не са имали писменост.
И през тази година заедно с археологическите проучвания, се работи и върху аварийната консервация и реставрация, като дейността на обекта продължава да се социализира. Тук е един от много малкото случаи, в които посетителите могат да разглеждат старините, докато археолозите работят, посочи още проф. Васил Николов.
Монитор
