Hello guys,
Наслаждавате ли се на скандинавското лято? I guess вече ви липсва сахарската жега от миналата седмица. Аз лично предпочитам да съм по къси панталони, макар и да не виждам слънцето, отколкото пак да не го виждам, само че да съм с яке.
Hello guys,
Наслаждавате ли се на скандинавското лято? I guess вече ви липсва сахарската жега от миналата седмица. Аз лично предпочитам да съм по къси панталони, макар и да не виждам слънцето, отколкото пак да не го виждам, само че да съм с яке.
Пак ще ви напомня, че една от причините аз Конан Дъфи да се преселя от мрачния Лондон в България беше информацията, че за разлика от нас англичаните, тук си имате четири completely different сезона. Само дето някой трябваше да уточни, че тези сезони се сменят всяка седмица. А 230-те слънчеви дни в годината, които вашите touristic companies обещават обикновено се случват на порции по 2 наведнъж.
Whatever не съм седнал тук да ви се оплаквам от времето. Напротив as I already said идеята ми е да ви се хваля. При това да се хваля с прекрасното време, което съм прекарал обикаляйки забележителностите на новата ми родина, докато събирам печатите от 100-те национални туристически обекта на България.
И точно това правих last weekend, който типично замесец Май в България беше по-дълъг от обичайното. След отпадане на забраните за пътуване, ние с Додо бяхме твърдо решени да използваме почивните дни за trip. Аз пък колкото и да е странно напоследък съм се затъжил за моята британска родина. I think the reason is, че пътуването до там все още е забранено, защото нали знаете, че нещо започва да ти липсва чак когато не можеш да го имаш. Well, затова решихме да използваме weekend-а по оптималния възможен начин. С едно пътуване посетихме famous български забележителности, гостувахме на мои британски приятели, а съпругата ми успя да се види с голяма част от многонройната си фамилия. Чудите се как успяхме да го постгнем? Ами, отворете списъка със 100-те национални туристически обекти и вижте къде се намира печат number 60.
Да, точно така, however моят прочут сънародник Дъглас Адамс твърди, че отговорът на всичко е числото 43, аз специално смятам, че за горните три желания решението им се нарича град Елена.
Елена mate, се намира от северната страна на Стара планина в централната й част. С други думи, за да стигнеш дотам непременно трябва да минеш през Велико Търново, което освен писменост кулутра и слава през Средновековието е дало на България и моята beloved wife Добромира. Затова и first task лесно беше checked и още в началото на пътуването ни успяхме да обходим ( и да бъдем щедро почерпени) от голяма част от братовчедките, чичовиците, лелите и бабите (even една прабаба) на Додо. Първата обилно гарнирана с домашни вкусотии и дълго пазени в мазето напитки вечер, от нашата 3-дневна екскурзия прекарахме в Старата столица. Разказвал съм ви already за Велико Търново, ако не ми вярвате колко е хубаво можете лесн ода се уверите сами.
На втория ден, обаче поехме по пътя на търновските боляри след инвазията на османските турци в България – към еленския Балкан.
Смята се, че град Елена е възникнал след като голяма част от българската аристокрация е напуснала Търновград заради идването на турците. Има си и по-красива легенда по тази тема, но в България съм научил, че легенди има за absolutely everything. В подкрепа на първата теория за заселването на Елена е и фактът, че многобройните махали, села и паланки в местността са кръстени на някакви хора идващи от друго място, for example Боевци, Казаци, Разпоповци, Синджирци, Буйновци, Дуковци and so on.
Елена се намира по северния склон на Стара планина на пътя на твърдишкия проход и макар да е само на 20-30км. от Велико Търново, пътят до там отнема повече време отколкото си представяте. Точно затова се смята и, че местността се е сторила подходяща на укриващите се боляри, тъй като е трудно достъпна and not so interesting за османските conquerors.
Истинският си разцвет Елена е преживял по времен а Възраждането. Градът е нарична Българсия Витлеем, понеже е бил един от малкото в пределите на Османската империя, който е можел да се похвали с цели 3 християнски църкви. Those days за построяването на християнски храм се е изисквало специално разрешение от властите и затова повечето църкви от този период са построени вкопани в земята, за да „не дразнят турците“ и also, често са маскирани като друг тип постройки.
В Елена, обаче освен като религиозен уникат са по-известни с това, че са били първия просветителски център по времен а Възраждането. Тук е открито първото класно училище (от съвременен тип), наречено по-късно от един от учениците там Петко Р. Славейков – Даскалоливница. The meaning of тази дума бил, че в това училище се произвеждат ( „леят“) даскали. Като свещоливница, where се леят свещи,само че in this case учители.
As a matter of fact до миналата седмица си мислех, че вече съм посетил първото класно училище в България – това в Копривщица. В интерент има доста разнопосочна информация, кое е първото училище с разделени класове, според това колко санапреднали учениците в него. Ако сравним годините на откриване на двете училища, а и често срещания цитат, че Неофит Рилски прави училище в Копривщица „по примера на това в Елена“, то титлата първо класно училище definitely остава от северната страна на Балкана.
Actually, в Даскалоливницата се намира и печат номер 60. Там музеят не е особено впечатляващ откъм експонати, но сградите и крастотата на местността компенсират преживяването. Другата главна забележителност в елена е къщата-музей на Иларион Макариополски. Освен важна историческа личност, this mate с невъзможно за произнасяне от мен име е чичо на известния поет Стоян Михайловски, thanks to чиито гатанки и басни моя милост успя така добре да овладее български език.
Chapter III от нашето journey приключи на 10-тина километра от град Елена. В интерес на истината град е силно казано за Елена, понеже централната му част се състои от някоко улици, а по-голямата част от населението му живее в пръснати из околоността махали и паланки.
Well, ние нощувахме в completely different село наречено Мийковци. То се намира още по-нагоре в планината и оттам е по-лесно да стигнеш връх Чумерна, отколкото до Елена.
Тук е моментът да ви споделя факт за този регион, който ще ви разкрие, защо носталгията ми по England намери пристанище в този красив планински край. През последните 10-тина години mate, по-голямата част от обезлюдените къщи в елена и региона са превърнати в къщи за гости. И са изкупени главно от британци. Районът е just perfect за селски туризъм, откакто България е в ЕС е лесно достъпен за моите сънародници, а практическата липса на икономика в този край прави имотите доста евтини за английсктие пенсионери. Unlike me, еленските англичани не живеят тук цяла година. След като са изкупили къщите в региона те са превърнати в почивни бази, които сънародниците ми посещават по време на отпуска си, а през останалото врмее се отдават под наем. А много често къщите се стопанисват от същите българи, които са ги продали на англичаните.
This is the main reason Елена да се счита за най-новата британска колония. Казвам това с цялото съзнание какъв bat taste е британец да се шегува с колониалното минало на UK. Тук, обаче никой от местните няма нищо против бреитанците. Просто защото почти няма местни. Мийковци официално има 43 жители, а по-специално кварталът Горни Танчевци, където е къщата на моите приятели William and Annabelle с население 3-ма души. Така че, чисто аритметично в Горни Танчевци има повече англичани, отколкото българи.
Technically Уил и Ани не са жители на Мийковци, тъй като (за разлика от вашия любим Конан) нямат право да гласуват за кмет. Двамата, обаче много предвидливо дойдоха „да нагледат“ имота си в еленския Балкан още в самото начало на пандемията от коронавирус. Така „им се наложи“ да прекарат последнтие няколко месеца stuck в прекрасната им вила с изглед към връх Чумерна, обградена от кристално чист въздух, вековни гори и красиви слънчеви поляни. Also пълна с живони със странни имена. Тъй като и двамата ми приятели са huge Game of Thrones fans техният двор е своеборазен животински еквивалент на Вестерос. Немските овчарки Аря и Рикон пазят къщата от бели бродници и редовно се закачат с голямата фамилия кокошки от рода Ланистър. Най-много яйца of course снася Церсей, а петелът Джайми се грижи всичките му сестри да са щастиливи. Големият им сив котарак пък отначало се казваше Тирион, но след като го кастрираха го прекръстиха на Варис. С най-голяма почит, обаче се ползва козата Денерис, която ги дарява с прясно мляко и редовно наторява градината с черни и миризливи „драконови яйца“.
Will и Annie през последните 3 месеца не бяха виждали никакви хора с изключения на пенсионирания полконик, който е единствения им съсед, продаваша на хляб, който всяка седмица идва с камион до технтие къщи и групата мургави дървосекачи, които през цялата карантина редовно идвали в гората, за да „берат“ (полу)легално дърва. Затова и толкова настоятелно моите лондонски приятели държаха да ги посетим за weekend-а. Ние пък с додо нямахме нищо против. Тя да се излежава на слънце на хамака, а аз и Уил да разискваме какво би се случило, ако Джон Тери не беше се подхлъзнал при онази дузпа на финала на Шмапионска лига през 2008г. Also Уил, който вече се беше превърнал в тънък познавач на еленските обичаи ме въведе в науката за класифициране и дегустиране на различните видове ракии. От него for example разбрах, че ако гроздовата е типична за подбалканския регион, където климатът и релефа са подходящи за отглеждането на лозя, то тук по севернтие склонов на Стара планина на почит е сливовата ракия.
Най-голямата ми изненада беше разбира се local joke за специалитета на региона еленски бут. След като половин час ме гъбаркаха как Уил собственоръчно заловил северен елен край рекичката в Мийковци, накрая и двамата балканджии англичани, заедно с безпощадната ми българска съпруга ми обясниха, че еленския бут actually се прави от свинско месо. Нарича се еленски, просто защото е типичен специалитет за елена и региона. Well и друг път бях ял хамон, но еленския бут mate ми се стори божествен. Може би причината е в комбинацията с отлежала сливова ракия и салата от домашни зеленчуци гарнирана със сирене от Денерис. I don’t know, но най-магическото в тази прекрасна нощ, която прекарахме в Балкана беше, когато на сутринта установих, че благодарение на чистия планински въздух нямам и грам следа от махмурлук.
Хубаво е в Еленския балкан. Даже и англичаните ти стават симпатични тук. Но най-хубавото mate, е че горе в Мийковци няма обхват. Може би това е и причината навръх най-хубавия български празник 24 май да не разбера нищо за поредната руска провокация по повод това в коя държава е създадена кирилицата. Да ви кажа честно хич не ми и пука какво разправя този или онзи. Аз живея в най-прекрасната страна на света, в която освен кирилицата са създали и такива чудеса като еленския бут и сливовата ракия и the most important thing е, че когато си поискам мога да са наслаждавам на всичките тези богатства.
PS.
Имам и други истории от пътешествията ми из България. Можете да ги видите на Фейсбук-страницата ми:
https://www.facebook.com/britanskiabejanec/
Монитор
