В секи пети гимназист е застрашен от отпадане от училище. Причината е, че 7.1% от тях споделят, че често са жертва на тормоз или насилие в школото, а 14.5% имат различен по честота сблъсък с една или друга форма с тях. Това сочат данни от анализ на Института за изследвания в образованието. В доклада си те обръщат внимание, че агресията и тормозът в училище съществено повишават риска от отпадане на почти една пета от учениците в горните класове.
Всеки пети гимназист е застрашен от отпадане от училище. Причината е, че 7.1% от тях споделят, че често са жертва на тормоз или насилие в школото, а 14.5% имат различен по честота сблъсък с една или друга форма с тях. Това сочат данни от анализ на Института за изследвания в образованието. В доклада си те обръщат внимание, че агресията и тормозът в училище съществено повишават риска от отпадане на почти една пета от учениците в горните класове.
На база данните от PISA 2018, в което се включиха 5294 български ученици във възрастовата група 15-16 години от 197 школа, от института отбелязват, че независимо дали е ставал жертва на агресия или не, всеки втори ученик учи в училище, където между една четвърт и половината ученици са подлагани на тормоз поне няколко пъти месечно.
Около 17.4% от гимназистите пък учат в школа, където повече от половината възпитаници са подлагани на различни форми тормоз поне няколко пъти месечно. От института са провели и интервюта с школски директори, които също са дали индикации за засилващ се проблем с агресията в училище. В изследването е отбелязано още, че учениците от професионални паралелки относително по-често се сблъскват с прояви на тормоз в училище, отколкото връстниците им в профилираните паралелки.
Според друг от изводите учениците, които са подлагани по-често на различни форми на насилие и тормоз, са по-отчуждени от училището. В същото време
принадлежността към школото влияе на успеха
на част от гимназистите. „Повишаването на скàлата за принадлежност към училището с 1 точка (при максимални 4) води до по-високи резултати по четене с около 30 точки при най-уязвимите ученици и при учениците, чиито родители са с ниско образование, и с 22 точки при учениците от професионални паралелки“, пише в изследването. Чувството за принадлежност към училището обаче не влияе върху резултатите на гимназистите от профилираните паралелки и при тези от семейства с висок социално-икономически статус.
В доклада си „Обратно в училище: качеството на училищния живот като предпоставка за ангажиране и превенция на отпадането“ от института подчертават, че агресията и насилието трябва да имат място в модела за
оценка на качеството на училищния живот
и следва да се проследява внимателно.
При изследването на безопасната среда в начален етап са използвани резултатите от PIRLS 2016, в което са се включили 4 281 четвъртокласници от 153 училища в цялата страна. При интерпретацията на резултатите от института приемат, че стойности на скàлата по-високи от 3 показват относително високо ниво на безопасност и ученикът никога не е преживявал инциденти на тормоз или насилие, или ако е преживявал такива, това се е случвало сравнително рядко. Резултати под 2 пък се приемат за ниско ниво на принадлежност към училището. Според отговорите на четвъртокласниците около 6% от тях дават оценка под 2 точки, което означава, че те се сблъскват често с различни прояви на тормоз и насилие в училище. В същото проучване 22% от учениците са дали максимума от 4 точки за безопасна среда. Това означава, че според данните от PIRLS само една пета от четвъртокласниците никога не са преживявали каквато и да е форма на тормоз и насилие в училище в рамките на едногодишен период.
Монитор
