З дравейте! Отново съм аз-Лудото Майче. И както сигурно се досещате, неволите ми нямат край. Лятото вече е към края си и остават само няколко седмици до първия училищен звънец. И направо започва да ме тресе.
Здравейте! Отново съм аз-Лудото Майче. И както сигурно се досещате, неволите ми нямат край. Лятото вече е към края си и остават само няколко седмици до първия училищен звънец. И направо започва да ме тресе.
Вярно е, че тази година няма да съм с първолак. Не искам да се сещам какво беше миналата година, но сега май ме обхващат още по-големи притеснения, защото знам какво ме очаква. То не е ставане рано, търчане до училището, писането на домашни, диктовки…А сега чавето и книги има да чете. Не ми се мисли. Очаква ни и таблицата за уморение, както казва Пипи. И нея отново си припомних, не се чудете. Не си мислете, че е лесно. Ще ви питам какво ще отговорите на хлапето, като ви пита как така Пипи живее сама във Вила Вилекула, или защо 9-годишно момиченце пие кафе и това означава ли, че е позволено. Ами как така баба Цоцолана бие с чехъла здраво-здраво децата? Та това не е ли домашно насилие? Та вече ми се налага да отговарям на ей такива екзистенциални въпроси. Представям си какво ме очаква.
На всичкото отгоре, чавето вече припира-„Искам нова раница. Не може пак с Елза и Ана. Всички ще ми се смеят и ще викат, че съм бебе. А и от класа никой не харесва Елза и Ана, смятат, че са тъпи!“ И нов несесер за пособията трябвало. Не може пак със стария. И боички, нищо, че у нас има три кутии-какви ли не. А бе общо взето, с мъжа ми трябва да се приготвим здраво и да бръкнем дълбоко в джоба. Ами тетрадки, ами някои учебници. Чакам с трепет и първата родителска среща. За нея дори не искам да мисля, че веднага посягам към валериана. Другата дилема е частните уроци. Да записвам ли от малко чавето на такива или да изчакам. А те са си голямо перо. Затова главата ми е гръмнала. Имам май само още две седмици почивка и се започва търчането. Стискайте палци. Защото никак не е лесно да имаш малък ученик. Нищо, че не кандидатстват за елитни гимназии. Все си е напрежение. Аз още отсега съм луднала, а какво остава за 7-ми клас? Живи и здрави, ще разберем. Сега ви оставям да почивате, а аз се отдавам на моите майчини неволи.
Монитор
