Х убавата Елена Атанасова научава, че е сред тазгодишните претендентки за наградата „Икар“ за водеща женска роля, докато репетира нова пиеса в Сатиричния театър, в чиято трупа е повече от година. Добрият телефонен вестоносец е Марий Росен, под чиято режисура в спектакъла „Хаос“ е забелязана от Съюза на артистите. И започва да подскача от радост като топка, точно както номинираната й героиня в Театър 199 – психотерапевтът Джулия, бурно изразява емоциите си, когато се влюби...
Хубавата Елена Атанасова научава, че е сред тазгодишните претендентки за наградата „Икар“ за водеща женска роля, докато репетира нова пиеса в Сатиричния театър, в чиято трупа е повече от година. Добрият телефонен вестоносец е Марий Росен, под чиято режисура в спектакъла „Хаос“ е забелязана от Съюза на артистите. И започва да подскача от радост като топка, точно както номинираната й героиня в Театър 199 – психотерапевтът Джулия, бурно изразява емоциите си, когато се влюби...
Ако все още се чудите коя е тя, знайте, че ще влезе в домовете ви през екрана на телевизора на 28 февруари в една от главните роли в комедийния сериал на Нова „All Inclusive”.
От Аскеера й за изгряваща звезда, който грабва за моноспектакъла „Дневникът на Бриджит Джоунс“, до тази номинация са минали повече от 3 петилетки. За това време актрисата е чиракувала или е била сред примите на цял куп театри в страната – Габровския, Родопския, Пловдивския, където цели 7 години е сред знаковите му лица. Като изявен франкофон е играла и на сцената на Народния,
избрана от парижкия режисьор Тиери Аркур
който поставя там „Идеалният мъж“ и „Балът на крадците“. „Попътувах доста из България, но това ми даде много – провокации, срещи, които осмислиха пътя ми. Смятам се за голяма късметлийка, защото във всички театри, в които съм била, съм имала добри колеги, с които съм се сработвала и са били за мен пример, вдъхновение, стимул, благодатна среда. Въпреки трудностите да организирам за дълги периоди живота си извън родния дом, въпреки тежестта на постоянните пътувания, винаги съм била обградена от много човещина и професионализъм“, признателна е софиянката.
Сред щастливите срещи, допринесли за превръщането й в отличната актриса, която е днес, Елена включва тази с режисьорката Гергана Димитрова, с която прави „Дневникът на Бриджит...“ в Смолян и експерименталния спектакъл „Праехидно“ със сдружението за независим театър „36 маймуни“. С митичната Юлия Огнянова, която калява младия й характер в „Автопортрети за разпознаване“. С Иван Урумов в Пловдив – по-рано асистент на нейния ментор проф. Димитрина Гюрова в НАТФИЗ, който я взема в „Чиста къща“ – заглавие, което вече 6 години пълни залата на Драмата, а и много пътува. Със Стайко Мурджев като Регана в „Крал Лир“. С Калин Сърменов, който в нелек за нея момент й подава ръка и я прави част от екипа на Сатирата. С Борис Панкин, в чийто мегапродукции мюзикъли – „Площад Синева“, „Тишина, моля“, „Ах, този джаз“, „Оркестър без име“, „Човекът от Ла Манча“, е буквално абонирана за участие. Има и други...
В „Човекът от Ла Манча“ г-ца Атанасова сбъдва отколешната си мечта
да пее с голям оперен оркестър
От дете тя има специално отношение към музиката и период, в който вижда бъдещето си като оперна певица. Баща й, когото губи едва 19-годишна, тогава е режисьор в националната телевизия, но е завършил Консерваторията и се е изявявал на международна оперна сцена. Майка й, по-късно преподавател по френски в Алианса, пък е пяла в хор „Бодра смяна“. „Професионално с пеене съм се занимавала единствено в Театралната академия. За мен то е по-скоро страст, отколкото ходене на редовни уроци за усъвършенстване. Но някъде ми свети червена лампичка, че все още не е късно това да се случи“, казва Ели. От родителите си тя е наследила и умението за усвояване на чужди езици. И двамата владеят френски и италиански (таткото в продължение на 3 години е специализирал оперно пеене на Ботуша) и, когато не искали малката Ели да разбере какво обсъждат, вкъщи използвали филологическите си познания. Тя се амбицирала също да научи тези езици и отдавна е на „ти“ с тях.
Когато баща й си отива, Елена изгражда много стабилна връзка с майка си и понастоящем са най-добри приятелки. „С нея мога да споделя всичко и знам, че ще ми даде най-верния поглед към нещата. Ако съм се изгубила или заблудила, ще ме побутне лекичко по нейния си начин към правилното решение. Тя е много земна и, когато останахме сами, някак си пое управлението на кораба. Впоследствие заживяхме заедно и с баба, нейната майка – в една година починаха и татко, и дядо и ние, жените, много бързо трябваше да се ориентираме в онези времена, в които нямахме избор да не се справим“, разказва Елена Атанасова за своето женско царство вкъщи. Актрисата има и две много близки приятелки, които знаят почти всичко за личния й живот, и тя – за техния. И често се обръщат към нея за съвет, сякаш е героинята от „Хаос“, психоложката, която също си има две доверенички на сцената. „Да, търсят ме и аз, като една Дева с асцендент Козирог, започвам обстойни анализи и давам препоръки. Но като опре до мен, тропам на вратите на приятелките ми за същото“, обяснява тя.
В сериала „All Inclusive” Хелън, както я наричат много колеги, естествено, влиза с кастинг. „В момента, в който прочетох текста на моята героиня Мариана,
интуицията ми заговори, а тя у мен е силна
– понякога сънувам неща, които впоследствие се случват. Толкова близка я почувствах тази жена, че веднага си помислих: „Това е моето!“. Кастингът мина като щракване с пръсти, просто усетих как се завъртат нещата. Казвайки довиждане на режисьорите, бях сигурна, че се е получило. И след седмица наистина дойде хубавата новина, че съм спечелила ролята“, връща се към началото на телевизионното си приключение актрисата. На малкия екран тя ще е половинката на Ненчо Балабанов в една от двете най-важни семейни двойки в историята. Нейната Мариана е толкова блага и всеотдайна съпруга и майка, толкова безусловно, та чак наивно вярваща в доброто в света, че Елена й се възхищава всеки път, преглеждайки си сценария. Много скоро ще видим какви ще ги забъркат с Ненчо Балабанов, а нежностите с популярния комик пред камерата сексапилната актриса определя като „малки и приятни целувки, добри за съответния кадър, но – дотам“.
Пленителната Елена в живота държи на честността, на чувството за хумор, на достойното мъжко поведение и на откритостта в отношенията с човека до нея. Май такъв вече се е появил. В свободното си от професионални вълнения време актрисата намира хармония във вилата в Банкя, останала от дядо й. Обича това приказно местенце, където може да се разхожда сред природата в най-хубавия и чист въздух в България. И да храни тамошните улични кучета, които сега й заместват преселилите се в по-добрия свят кокершпаньолки Нана и Киара. Елена си казва, че някой ден може би пак ще си има куче, но се е зарекла първо да вземе шофьорска книжка. Така или иначе, най-хубавото предстои...
Монитор
