0

Ч естит първи сняг guys!

Първи е за тази пролет, така че все е повод да се напием. Като стане лято – I don’t know, тогава ще си намерим други поводи. Сигурно в момента ви е много вълнуващо около изборните резултати, точно както аз съм exited, че най-сетне с българската ми съпруга Добромира и плода на британско-българската дружба – дъщеря ни Ева, направихме пътуване из природните красоти на новата ми родина България. Заради тези пандемии от доста време не бяхме ходили никъде и сега ни се отдаде възможност по повод едно family reunion на многобройната рода на Додо.

Честит първи сняг guys!

Първи е за тази пролет, така че все е повод да се напием. Като стане лято – I don’t know, тогава ще си намерим други поводи. Сигурно в момента ви е много вълнуващо около изборните резултати, точно както аз съм exited, че най-сетне с българската ми съпруга Добромира и плода на британско-българската дружба – дъщеря ни Ева, направихме пътуване из природните красоти на новата ми родина България. Заради тези пандемии от доста време не бяхме ходили никъде и сега ни се отдаде възможност по повод едно family reunion на многобройната рода на Додо.

Разказвал съм ви преди, че my wife има около 700 лели и чичовци и милиони братовчеди произлезли от Великотърновския регион, като много от тях са се пръснали да живеят из целия свят. Няколко от тях намериха повод сега да се върнат в България покрай почивните дни по повод католическия Великден, който пък съвпадна (Thank You Mr. President!) с парламентарните избори в България. Както мъдро заключи един от горнооряховските братовчеди: „Ония на запад няма к‘о да праят щото е празник, а ние нямаме к‘о да прайм понеже са избори – ам‘чи да се напийм!“

Речено-сторено! Знамената бяха събрани в къщата за гости в Еленския Балкан на една от лелите на Додо (разказвал съм ви already за нея) и в края на седмицата по тесните планински улици заприиждаха автомобили с разнообразни регистрационни номера. Въобще, получи се нещо като годишната асамблея на ООН, само че без Грета Тунберг да разваля купона с неудобни въпроси и нелепи обвинения. Well, неудобни въпроси имаше, все пак сред събралите се беше прабабата на Додо – неясно колко годишна бабичка, за която внуците й се шегуваха, че ще фалира НОИ понеже получава пенсия повече време, отколкото е работила. Правнуците й се шегуват по-просто- че е превъртяла играта, като в зависимост от това колко надалеч е от тях, често се пуска майтапът, че даже започнали отново да й растат зъби.

However, бабичката е много активна и знае наизуст имената, възрастта, местоработата и последните любовни премеждия на многобройната си челяд и не пропуска повод да разстреля всекиго поред със задължителните въпроси „кога ще се ожени“ и „кога ще си роди дете“. Fortunately, ние с Додо вече сме имунизирани от awkward въпросите й, понеже имаме Голям шлем – сватба и бебе. На горките 30-годишни братовчедки преследващи успешни кариери в Итaлия, обаче им се наложи да се напият доста по-рано от другите, за да преживеят разпита.

Напиването също не се оказа проблем at all. Промишлените количества домашен и вносен алкохол, с които се бяхме запасили можеха сериозно да притеснят дори екипажа на руска ядрена подводница. При наличието на толкова много лели – яденето също не се брои за проблем. Палитрата от деца на различна възраст и с различни говорни умения, включително и на чужди езици, пък допринесе сериозно за създаването на шумно и весело настроение. Наличието на караоке машина, обаче definitely се оказа основната причина в тази първа за април петъчна нощ на Лето Господне 2021-во, нито един вълк на територията на Централния Балкан да не може да си намери спокойно място, на което да се наспи. Also, ако някъде в радиус от 200 километра се имало мечка успала се от зимен сън, то на следващата сутрин със сигурност вече се е наливала нервно с кафе.

Купонът беше неповторим! Историите, които чух феноменални (някои от тях даже съм намислил да ви ги споделя). Танците и песните бяха толкова забавни, че чак срамни, а снимките от тази нощ Thanks God до една бяха размазани.

На сутринта, след промишлено количество шкембе чорба (до този момент наистина не съм предполагал, че извън анимационните филми съществуват чак токова големи тенджери), нашата гостоприемна домакинка ни изпъна на събираме паднали дърва от близката гора, за да има за камината.

Походът за дърва отне няколко часа, колкото да има време да се приготви обяда, и за нещастие (или по-скоро щастие) приключи преждевременно заради дъжда.

В края на тежкия и обилен обяд (да живее смесването на традиции, иначе нямам обяснение why кардиналите във Ватикана биха почитали разпъването на божия син с дроб сарма и чеверме) , точно когато библейските чудеса бяха на път да се случат и бирата в чашите ни постепенно да се превърне в ракия, някой даде великолепната идея „да изведем децата на въздух“. С други думи да направим разходка до някое красиво местенце наоколо.

Това местенце се оказа Христовския водопад. Макар и да не се установи единно мнение как е правилно да се произнася с ударение на първото „и“ или на „о“, всеобщата теза на всички, които поне веднъж го бяха виждали бе, че водопадът е много красив.

Христовския водопад се намира very close до селцето Христовци, но както съм се научил от многото ми странствания из вашата красива и объркана държава, пътят до водопада не започва оттам. За да стигнете до началото на екопътеката трябва да минете през село Руховци в посока Илаков рът и точно преди един голям завой ще видите табела указваща, че има 400м. пешеходен преход до водопада.

Нашата голяма и шумна компания паркира колите на отбивката и с бавни и несигурни стъпки поехме към тази забележителност. Начинът ни на придвижване нямаше нищо общо с алкохола. Просто цяла сутрин беше валял дъжд и иначе приятната и не особено стръмна горска пътека се беше превърнала в кално тресавище. Това нас никак, ама никак не ни попречи. Especially на децата, тъй като си намериха идеално оправдание да нагазят във всички възможни локви и да тестват дълбочината на всяка една кална зона по пътя ни. За наше щастие Ева точно сега беше заета със следобедния си сън, на топло в къщата за гости в грижовните прегръдки на една от многобройните си баби, а ние с Додо бяхме свободни като две влюбени птички да се наслаждаваме на разходката и на калните бани.

20-ина минути ходене blended с пързаляне в калта, бяха достатъчни на нашата групичка да стигнем до Христовския водопад. Макар и наоколо да бе мокро и подгизнало след дъжда, следобедното балканско слънце вече беше напекло и стоплило всичко, включително и нашето настроение.

Водопадът mate хич не е от най-високите водопади в България. Нито е сред най-широките. Въпреки че е доста широк, а на височина достига 15-ина метра. Дъното на реката, обаче е цялото в естествени скални плочи и поради тази причина гледката е amazing.

Най-важното обаче е timing-ът. Както всички знаем в България няма чак толкова много гигантски и мощни водопади. Повечето известни такива са малки или пък, ако са на високо струята на реката, обикновено е тъничка и макар и чудно красиви водопадите тук не са особено мощни.

През пролетта обаче, когато снегът се топи и реките са пълноводни, well тогава дори и най-скромните водопади изглеждат зашеметяващо. А Христовския водопад, който по принцип изглежда зашеметяващо сега в момента е направо епичен!

Затова mate, тази пролет напук на лошото време, продължаващата пандемия и разочароващите изборни резултати аз мисля, че най-подходящото нещо, на което можем да се отдадем е разходката до някой водопад. Както казва кварталния пияница Бай Стефчо Комуниста: „Тази година снегът е като правителството – не иска да си ходи.“ С което изчерпва две от най-важните теми в българското общество – политиката и климата (футболът отдавна изпадна от топ 3 на важните теми по разбираеми причини) както и моят интерес към тях.

Сняг както сами виждате продължава да има. Избори пък като гледам тази година поне още веднъж ще има. Виж, пълноводни водопади, които да напълнят очите и душата ти с красота има само през пролетта. Така че, нека си подредим правилно приоритетите mate.


PS.

Ако не ви харесват изборните резултати и искате да гласувате за ме for example, можете да го направите като натиснете like на Фейсбук-страницата ми:

Британския бежанец | Facebook