0

К улинарните традиции на пет държави от три различни континента са представени на празничната трапеза на Ованес Торосян – един от най-активно работещите български актьори в последните години. Около зимните празници той все пак ще си даде кратка творческа пауза, за да спази арменския обичай за безусловна почит към най-възрастните в семейството, сроден с типичното нашенско гостоприемство, стремеж към изобилие и хъс за купон.

Кулинарните традиции на пет държави от три различни континента са представени на празничната трапеза на Ованес Торосян – един от най-активно работещите български актьори в последните години. Около зимните празници той все пак ще си даде кратка творческа пауза, за да спази арменския обичай за безусловна почит към най-възрастните в семейството, сроден с типичното нашенско гостоприемство, стремеж към изобилие и хъс за купон.

На Бъдни вечер момчето от Ереван, чиято фамилия от четвърт век се е установила в София, и половинката му – актрисата Милена Ерменкова, отиват на гости у баба Цеце, майката на майката на Милена. Нея Ованес е приел за патриарх на рода, защото неговите дядовци и баби – все оперни певци и артисти, вече са в по-добрия свят. „Така сме си го решили – докато тя е жива, да й отделяме максимално време на този празник“, обяснява Ова. В дома си в „Красна поляна“ баба Цеце ще им сготви задължителното постно меню – боб, сърмички, ще си сгреят ракийка. Винаги има и месена питка с късмети. „Аз все се разминавам с тия късмети. Имам съмнения, че баба знае къде какво има в питката и нарочно винаги поднася тези парчета на децата, за да се радват. Нали като най-възрастна тя чупи питката“, подозира актьорът. А децата са 7-годишната Йоана, 2-годишната Мона и кака им Амина – щерката на Миленината сестра.

На следващия ден, Коледа, младите посещават родителите на Торосян, обикновено на обяд. Ованес, Милена и двете им дъщерички стартират от идеалния център, зад Дома на киното, където са пуснали котва, а по-големият брат Тигран с жена си – също актьори, и двамата им синове тръгват от ж.к. „Лагера“, за да се съберат всички в апартамента в „Обеля“, където в кухнята са се развихрили старшите Торосян – Карине и Магърдич. „Сигурно това е 25-ото жилище под наем на родителите ми, откакто са в България, но аз му викам „вкъщи“.

За мен вкъщи е при мама и татко

независимо къде живеят“, казва Ова.

И там вече става много интересно. „Родителите ни не са дълбоки традиционалисти и са много отворени и адаптивни към различния опит. Слага се маса, която е съвкупност от няколко култури“, обяснява Ованес Торосян и навлиза в подробностите: „Малко български ястия – защото сме в България. Арменски – защото сме арменци. Има и грузински, защото майка ми е родена в Батуми, нейните родители са грузински арменци, пък и аз съм заченат в Грузия. Има коледна пуйка – американска работа, тъй като леля ми е базирана в САЩ и с майка си разменят рецепти по Скайп. Има и различни руски и рибни салати със сельодка, били модни през соца, от който всички повече или по-малко сме опитали“. Сега разбирате, че Торосян са разселени не само из почти всички софийски квартали, но и на няколко континента, така че световната коледна маса им се получава добре.

Черешката на тортата в арменската кулинария са лозовите сърми и въобще сърмите, т. нар. долма. „Интересното в арменската кухня е, че се прави с изключително скромни средства, но е много вкусна. Майка ми може да спретне палачинки от вода, без мляко: нашите яденета са такива – от 1 левче става страхотна манджа. Целият секрет се крие в подправките. И месото задължително се обработва предварително, слагат се подправки да престои. Докато българите на момента овкусяват пържолата със сол и черен пипер, при нас тя 24 часа седи в лук, чесън, сол и др., за да попие ароматите“, посочва актьорът. Според него арменците нямат някакви по-специфични подправки, но грузинците имат – например хмели-сунели. На семейство Торосян дълги години тук са им го носели познати от Грузия, докато накрая се разбере, че го има и в магазините „Берьозка“. С този микс от сушени подправки на базата на кориандър се готви невероятно апетитното ястие сациви – пиле с орехи и специален сос. Всички българи, които нашите приятели са канили, си облизват пръстите след него.

За Нова година родителите на Ованес пекат свински бут на фурна, а той самият и Милена вечерта по традиция се събират с останалите актьори от дискусионния театър „Реплика“, на който са съоснователи.

Питам актьора има ли ранни коледно-новогодишни спомени от Ереван, където е живял до 7-годишна възраст. „Единственият ми спомен е, когато разбрах, че няма Дядо Мраз“, отговаря той. „Аз съм на 2 годинки, брат ми е на 5. Спомням си как ме вика под масата и казва:

„Брат ми, няма Дядо Мраз!“

Викам: „Лъжеш, има“. А той: „Не, няма. Сега ще видиш, мама и татко ще ни подарят това, това и това – дъждобран и близалки бастунчета от леля от Америка“. И след малко нещо се тропа, чука, уж Дядо Мраз е дошъл: „Деца, елате да си видите подаръците!“. Спомням си как от хола отиваме в спалнята, а аз си викам: „Не, не, не, не искам да виждам никакъв дъждобран!“, при което виждам дъждобрана, нашите се правят на дръж ми шапката и сърцето ми се счупи и ми стана много тъпо“, връща се назад актьорът. Оказва се, че и Тигран същата година узнал, че дядото с чувала не съществува и побързал да сподели откритието си с по-малкия.

Ованес е убеден, че така както всеки театър отвътре си има свой специфичен аромат, празниците също имат. На арменската Нова година е и техният празник за прошка, като принципът е по-младите да отиват при по-възрастните, за да „занулят“ взаимоотношенията си и да ги започнат на чисто. Новогодишната маса не се прибира цяла нощ и, като станеш сутринта, уханията на различните ястия – от копър до шоколад, са се смесили и децата си гребват с пръстче от което си харесат. И до днес особената миризма на останали от снощи блюда създава уют в душата на Ованес. „Ако някоя манджа пренощува на плота в кухнята и сутринта отида да си направя кафе, казвам, че ми мирише на Нова година“, доверява той.

Актьорът не е голям привърженик на материалните подаръци за празниците. Прави такива без повод – ако има пари у себе си и види нещо, което смята, че е подходящо за даден човек, дори да не му е много близък, просто го купува и му го дава. „Подарък за мен е да се съберем. Да сме здрави и спокойни, да се радваме“, отбелязва той. Първокласничката Йоана и сестричето й Мона обаче са пуснали писъмца до Добрия старец. За голямата май ще има къща за кукли, а за малката – приспособление с катинарчета, ключалки и щракалки, с които да развива сръчността на ръчичките си. Но не издавайте, защото до довечера това трябва да остане в тайна.

 

Арменците се разпознават от пръв поглед

Ованес Торосян неведнъж е споделял какво ги е събрало с Милена. Театърът (логично), оскъдните и килограми (шеговито) или желанието да разгадаеш другия (романтично). Но сигурно и етимологията на фамилията – Ерменкова, е събудило интереса на синеокия Стрелец от Ереван. „Има нещо арменско в Милена, макар тя да твърди, че няма. Според мен някъде в рода си тя има арменски клон. Ние, арменците, се разпознаваме. Видя ли някого по улицата, веднага мога да кажа дали е арменец. Нещо в очите, в погледа, в енергията ли ни отличава. Тя има енергията на арменка. И всички мои роднини в момента, в който я видяха, казаха: арменка е“, разказва Ованес. И добавя: „Ако не – поне е арменска булка“. Двамата с Милена мислят догодина да вдигат сватба. Момиченцата им ще присъстват, ще бъдат шаферки и ще им е интересно – ще им остане спомен завинаги. Ованес смята, че по-правилният вариант е човек първо да направи деца, а после сватба – трябва да премине през изпитания с партньора си, всичко да е проверено, да имат общи приятели, обща биография, общ път. „Ние сме заедно вече 13 години. Първо – годеж, след това дете, после още едно дете... А сега вече и сватба, на която наистина ще се забавляваме, вместо да се напием от притеснение какво ли ни чака занапред. 13 години по-късно ние все още се обичаме, което е супер“, заключава известният актьор.

 

Универсален талант 3 в 1

Ованес се шегува, че кафетата „3 в 1“ трябва да му станат спонсор. От коя точно марка – няма претенции. В своите проекти поливалентният талант обикновено покрива три функции – автор на текста, режисьор и изпълнител на главната роля. Понякога е и композитор на саундтрака, и продуцент. В момента не е чак толкова натоварен, защото след 6-7 сезона две от многолюдните представления с негово участие в Народния театър, където бе само актьор – „Хамлет“ и „Идиот 2012“, отпаднаха от афиша. Обърнете внимание обаче какво означава за него да не е „чак толкова“ зает. Моноспектакълът му Game Over, създаден специално за Нощта на театрите, от януари ще се играе в новата галерия „Прегърни ме“ на столичната улица „Раковски“ 63. Това е шантава история за живота на актьорите, които у нас по принцип повече се раздават, отколкото получават, но какво им коства това – те си знаят... „Кръстих го „Краят на играта“ като завършек на един етап от моето развитие като творец: скоро се навършиха 20 години, откакто съм на сцена, направих и своето 20-о режисьорско представление, изобщо 2019-а е юбилейна за мен“, споделя 33-годишният Торосян, който прави своя прощъпалник в театъра едва в VI клас. „Реших с този проект да пробвам и нова посока – театър на късите форми, късометражен театър. Идеята ми е за много кратко време, от 20 до 40 минути, младите хора, особено учениците, да получат някакво съдържание, което да не ги отегчи, а да ги зареди като допинг. Ще се опитам да развия този формат и като поставя само 1 сцена от голяма пиеса – например удушаването на Дездемона от Отело, колкото децата да се зарибят и да поискат да видят или прочетат цялото произведение. Освен това при независимите спектакли най-често средства липсват и се правят компромиси с качеството, а когато парчето е малко, може да стане като хората и с малко пари“, разсъждава прецизният Стрелец.

Друг моноспектакъл на Ова, действащ по схемата „3 в 1“, е „Малкият Пучи“, който се представя в алтернативното пространство на заведението „Графити“ – не за да е по-“модерно“, а защото сюжетът по пиеса се развива в заведение. Така реалният интериор става част от декора. Третото уан мен шоу на Торосян (всъщност първото по реда на създаването) се казва „Харлем шейк“ и се вихри в Студентския дом зад опашката на Коня.

Също в Студентски дом веднъж месечно гостува спектакълът на Казанлъшкия театър „Заговорът на Калигула“ по пиесата на Стефан Цанев, където освен режисьор Ованес Торосян е и в образа на император Клавдий. „За пръв път ми се случи да режисирам и заедно с това да съм във водеща роля. Беше изключително трудно за мен и досега го бях правил единствено в моноспектакли, където завися само от себе си. Мисля, че експериментът беше успешен“, скромно признава човекът оркестър, който в Ловеч играе „Колега“ с колегата си Петко Венелинов, във Варненския театър е в „Драконът“ под режисурата на Явор Гърдев, а в Плевенския – във „Вишнева градина“, поставена от госта от Русия Василий Сенин.

Преди 2 седмици в миниатюрния арт-център „Хралупата“ Торосян вдигна премиера на друга своя монопиеса – „Аспарух“, но там в игра е впрегнал младия актьор Александър Кънев. В амплоато на помощник на добра воля Овата е и в авторския проект „Смъртта не е краят“ на своята любима – Милена Ерменкова, тъй като бил малко по-напред от нея с материала в „бизнеса“ с моноспектаклите... Става дума за документална пиеса, посветена на поетесата Данила Стоянова – дъщеря на митичния литературовед Цветан Стоянов, починала в Париж само на 23 от левкемия.

Ами май това е главното... Не се ли уморява от толкова много работа, когато не е „чак толкова“ ангажиран? „На мен ми трябва един ден и съм презареден. Иначе имам склонността да влизам в дълбока творческа депресия. Това два пъти ми се е случвало в тези 20 години, откакто съм на сцена, и знам, че излизането е много трудно. Първия път стана, когато след силния старт новосъздаденият Модерен театър се разпадна пред очите ми. Втория път вече имах опита от едно измъкване, но пак не беше лесно“, откровен е актьорът.

Може би затова той пробва всичко възможно, за да откаже голямата си дъщеря от намерението да става актриса. Като баща настоява тя отговорно да се включва в разни представления и засега успешно постига обратен ефект. Тя се дърпа и все още не е излизала на сцена. Стеснява се и предпочита в бъдеще да се реализира като гримьорка. Малката пък е много бойно дете, сякаш не изпитва болка и намисли ли нещо, трябва да го извърши. Родителите й смятат да я запишат на кунгфу и виждат бъдещето й в елитния спорт.