0

И вет Горанова имаше една мечта и я сбъдна в Токио. Какво обаче стои зад огромния успех на златното ни момиче? Единайсетгодишен къртовски труд и липсата на всякакъв личен живот. „И много лишения, защото аз ставам и лягам с мисълта за карате“, казва първата олимпийска шампионка в историята в кат. до 55 кг кумите.

Ивет Горанова имаше една мечта и я сбъдна в Токио. Какво обаче стои зад огромния успех на златното ни момиче? Единайсетгодишен къртовски труд и липсата на всякакъв личен живот. „И много лишения, защото аз ставам и лягам с мисълта за карате“, казва първата олимпийска шампионка в историята в кат. до 55 кг кумите.

Най-тежко й е било след травмите, които не са една и две, сред последните е тази на пръста. Случило се по време на подготовката за квалификационния турнир за игрите в Париж, където Ивет трябваше да победи цели 9 съпернички. Въпреки болката тя продължила да тренира, изолирала ръката си и разчитала на другата и двата си крака.

Дежа вю

Точно преди Европейските игри в Минск през 2019 г., където също печели златото, Горанова получава сериозен удар от съдбата – чупи носа си по време на 1/8-финал в Истанбул. „Тази травма ни спря от следващите две състезания и обърка подготовката ни за европейските игри. Опасявах се, че контузията може да повлияе много на Ивет, но тя я понесе добре психически и в Минск не си личеше по нищо какво е преживяла“, подчертава треньорът й Ангел Ленков, който е като втори баща на Горанова.

В Минск, както се случи и в Токио, триумфира след пет победи. На финала тогава каратистката ни срази световната №1 Анжелика Терлюга, с която се справи и на европейското същата година, и на световното през 2018 г., където донесе исторически за страната ни бронз при жените. Всъщност Ивет вече имат пет успеха и само една загуба срещу украинската звезда. След поражението от българката на олимпийския финал Терлюга призна, че е дала всичко от себе си за титлата. „Бях се зарекла да я спечеля за татко, който си отиде през 2016-а, когато карате стана олимпийски спорт. Извинете много, че не е злато, но това за мен е бяло злато. Посветих му всичко през последните 5 години и в последната битка вложих цялото си сърце, опитвах се да не допусна нито една грешка, но това не беше достатъчно“, сподели Терлюга.

„Тя е една от най-опитните, на почти всяко състезание е на финал, но има много специфичен стил – отчита треньорът на Горанова. - Срещу нея Ивет играе смело, нападателно, а украинката не може да се противопостави на агресивни съпернички. Там е ключът.“

Сърце на боец

Ленков описва възпитаничката си като скромен и лъчезарен човек. „Удоволствие е да се работи с нея, рядкост са тренировките, в които да не съм доволен от старанието й. Тя е много трудолюбива, притежава дух и воля. Да, подготвена е психически, физически и технически, но водещото е, че има сърце на боец. Знае какво иска да постигне и цената, която трябва да плати. Сега Ивет дава пример, който младите каратисти искат да следват. Казват си: Щом тя побеждава най-добрите, можем и ние“, подчертава треньорът.

Той никога няма да забрави как преди европейското за кадети и юноши в София през 2017 г. Ивет получила тежка травма на лявото рамо и от обездвижването качила килограми. Наложило се да свали 8 кг за 20 дни, за да влезе в подходящата категория. За да отслабне, посетила клиниката на д-р Емилова и минала на чай и плодове. Въпреки контузията станала европейска шампионка до 18 г., след като дала само 1 точка на съперничките си в 5 срещи.

През есента на 2020-а Горанова отново отива при д-р Емилова във Варна, като този път има да сваля 10 кг, които е натрупала по време на принудителната пауза заради коронавируса. Освен че успява да отслабне, тя изцяло променя и начина си на хранене в преследване на олимпийския връх.

Гордост

Въпреки че в семейството й няма професионални спортисти, Горанова все пак носи спортен ген. Баба й Марияна Николова, която пази в къщата си всичките над 200 медала на Ивет, е тренирала лека атлетика. „Дори и сега още може да прави шпагат - усмихва се внучката, която е гордост за цял Плевен и околностите. - Баща ми е бил футболист, искал е да влиза в спортното училище, но родителите му не са го пуснали.“

Майката на Ивет – Камелия, също не е била във възторг, когато първите треньори на дъщеря й я убеждавали да отиде да учи в спортното в Плевен, което впоследствие тя завършва с отличие. Наложило се цяла седмица първата треньорка на каратистката Деница Панталеева и Десислава Лачовска – съпруга на Ленков и преподавател в спортното училище, да убеждават майката. „Със сестра й Габриела ги откраднахме от народните танци, които Ивет тренираше от 6-годишна“, разказва през смях Панталеева.

„Близо две години съчетавах и двете, след което се отдадох изцяло на каратето. Въпреки че народните танци останаха на заден план, сега още имам желание да танцувам. Но просто не остава време“, признава Ивет и добавя: „Каратето ми помага за живота като цяло, учи ме на дисциплина, защото не е само спорт, а бойно изкуство. Изгради ме като личност и съм убедена, че ще се занимавам с него до края на живота си.“

 

Каката Габи не пропуска
състезание на звездата

Габи също е била каратистка, а сега гледа 11-месечна дъщеричка. Снимка: личен архив

Най-близкият човек на Ивет е сестра й Габриела, която е с две години по-голяма. До 2017-а двете са буквално неразделни и тренират заедно, но после каката слага край на кариерата си, за да учи във Военния университет във Велико Търново. Въпреки че се грижи за 11-месечната си дъщеричка Анна в Павликени, тя не спира да следи изкъсо всяко едно състезание на Ивет.

„По принцип с каквото се захванем със сестра ми, не се отказваме до последно. Първото ми състезание в Кнежа беше през 2010-а и тогава дори не познавах правилата, разбирах само кога са ми дали точка. Обаче спечелих и това ме мотивира още повече да тренирам, след два месеца отново станах първа и за всичките тези години имам само две загуби в България“, разказва Ивет, която отчита, че отлагането на игрите с една година било в нейна полза: „Първо бях разочарована, но в каратето имаме страшно много турнири и това ми дойде доста добре, починахме, събрахме сили. Натрупах и още опит.“

Гуру от Уганда я надъха за златото

Сериозен екип стои зад успеха на Ивет. Освен треньора й Ангел Ленков, председателя на клуб "Петромакс" (Плевен) Русалин Русалинов, щаба на националния отбор и федерацията по карате той включва и Моузес Налока, на когото Горанова първо благодари след спечелената титла. Ивет нарече свой мотивационен коуч и мисията на родения в Уганда, но израснал в Италия специалист е именно такава – да помага на хората да търсят и намират себе си на едно по-високо ниво. След турнира в Париж, на който Ивет грабна квотата, Моузес написа в Инстаграм: „Толкова невероятна чест е да бъда част от този отбор и да отпразнувам изключителната победа. Нека завладеем Токио сега.“

Психологическата промяна у Ивет отчита и нейната съотборничка Александра Стублева. „Тя свърши страхотна работа в това отношение, личеше си даже по погледа й в Токио“, каза тя.

Голямата роля за щастливата олимпийска развръзка изиграло и решението на Ленков да изолира Ивет от света. В последните седмици тя дори нямала достъп до социалните мрежи, защото Ленков й взел телефона, издаде националният селекционер Борислав Иванов, който подчерта, че за Токио каратистката се е готвила на лагери в Испания, Италия и Сърбия.

През годините за физическата подготовка на Горанова се е грижил Светослав Топузов, първият треньор на друга олимпийска шампионка – тази в тройния скок Тереза Маринова. По негова идея Ивет дори се пусна с щафета на 4 по 100 м на държавното по лека атлетика миналото лято.