0

П о-опитните градинари веднага ще ви кажат: цъфне ли акацията, време е за бамята. Това е така, защото бамята е топлолюбив зеленчук и трябва да се засява след трайно повишаване на температурите.

По-опитните градинари веднага ще ви кажат: цъфне ли акацията, време е за бамята. Това е така, защото бамята е топлолюбив зеленчук и трябва да се засява след трайно повишаване на температурите.

Топлината

Най-характерната биологична особеност на бамята е нейната взискателност към топлината. Тя е една от най-топлолюбивите зеленчукови култури. За да поникне са необходими минимални температури от 20oС. Бамята не понася засенчването.

Бамята се развива добре на дълбоки, структурни и плодородни почви. Добри нейни предшественици са зеленчуковите култури, торени с оборски тор (домати, пипер, краставици), които оставят почвата чиста от плевели.

Светлината

Бамята е светлолюбива култура. Растението проявява най-високи изисквания към влагата в почвата в началните фази от развитието си и през периода на цъфтеж и формиране на плодовете.

Предшественик

В зеленчуковите градини на малки площи може да се засява след домати, пипер, краставици и други, богато наторени с оборски тор. При сухо, слънчево и горещо лято, съчетано с балансирано торене и редовни поливки, дава високи и качествени добиви и се бере всеки ден. В прохладни дни нарастването на плодовете се потиска.

Предпочитания

Бамята вирее на всички видове почви, но за предпочитане е да са дълбоки, влагоемни и плодородни. Практикува се и смесено приложение на добре угнил оборски тор 12 т/ха с активен въглен 8 т/ха за стимулиране на растежа и развитието на растенията.Но когато не е торено и почвата е бедна може през есента да се внесе оборски тор и за бамята. Добри резултати се получават и при месечно листно подхранване с балансирани формулации богати с магнезий засилващ фотосинтезата. Необходимо е през цялата вегетация почвата да се поддържа нормално влажна, особено по време на масовото плододаване.

Капково напояване

Взискателна по отношение на влагата. Ако не се напоява, растенията остават дребни,а добивът е слаб и некачествен. За регулирано и ефективно напояване е най - добре да се използват системи за капково напояване. Бамята се нуждае от дълбоки влагоемни и плодородни черноземни и льосови почви. Не понася тежките и студени почви.

Сеитба

В личното стопанство отглеждането й обикновено се извършва на малка площ и най-често се практикува гнездова сеитба (разстояние между гнездата – 35-40 см и междуредово разстояние 60-70 см). Във всяко гнездо се засяват 3-4 семена на дълбочина 4-5 см.На големи площи се прилага редова сеитба (междуредово разстояние 50-60 см, вътре в реда – 10 см). При лентовата сеитба може да се приложи схемата – 70/50/15. Поради твърдата обвивка на семената се препоръчва ,те да са накиснати във вода за покълване, след което да се засеят.

Сеитбата на бамята се провежда късно през пролетта, обикновено през второто и третото десетдневие на май, когато температурата на почвата в 10-сантиметровия слой е достигнала стойности до 18-19ºС.В градинарския календар се казва, засяването на бамята става при цъфтежа на акасията.

Бамята се засява на слънчево място в плодородна почва. Най- добре се сее след мястото на някои от ранните зеленчуци, които са торени добре с оборски тор.Ако почвата е суха, да се полее предварително.

След сеитбата да се полива веднага.Ако почвата е влажна, семената поникват за около две седмици.

За 1 дка са необходими 1,5-2кг семена. За да поникнат, семената се нуждаят от почвена температура над 15°С. Поникването е след 10-15 дни.

Завръзи

Задължителна е борбата със заплевеляването, предимно чрез неколкократно окопаване. За да се удължи периода на плододаване е необходимо растенията да се подхранят 1-2 пъти с азотен тор. Важно е да се отбележи, че азотното и калиевото торене осигуряват повече завръзи. Беритбата започва началото на юни. През по-топлите дни тя се извършва почти всеки ден, като се прибират всички плодове достигнали дължина 4-5 см. Такива те стават няколко дни след прецъфтяването. Важно е по растенията да не остават плодове с по-големи размери, тъй като те потискат нарастването на младите завръзи. Беритбите се прекратяват с падането на първите слани. Тя се бере в малки щайги и се нарежда на тънък пласт. Трябва да се използва не повече от 2 - 3 дни след обирането й, защото тъканта й е нежна, бързо завяхва и почернява и губи от вкусовите и хранителните си качества.