Н а 15 декември Светата ни църква почита паметта на Свети Елевтерий и Преподобния Павел Латарийски.
На 15 декември Светата ни църква почита паметта на Свети Елевтерий и Преподобния Павел Латарийски.
Свети Елевтерий живял през II век. Той бил римлянин от знатен произход, получил от майка си Антия, обърната в християнство от самия апостол Павел, християнско възпитание. Получил и добро образование. От младини се посветил да служи на Бога. На 15-годишна възраст бил ръкоположен за дякон на папа Анаклет, а като станал 18-годишен получил сан презвитер. На 20 г. бил възведен в сан епископ Илирийски и скоро се показал на висотата на своето звание със светостта на живота си и с дейно разпространение и укрепване на християнството сред паството си.
Слухът за неговата успешна дейност в полза на преследваното християнство достигнал до Рим. Император Адриан го извикал и след много изтезания заповядал да обезглавят този Христов изповедник. Поразен от чудесата, станали при изтезанията на Елевтерий, до когото не се докоснали пуснатите срещу него зверове и който сред огъня останал невредим, сам префектът Коривон се обърнал към Христа и приел заедно с Елевтерий мъченическа смърт.
Пострадала и майката на Елевтерий - Антия, която дошла да целуне умрелия си син. Тя също била обезглавена. Били посечени с меч още и двамата мъчители на Елевтерий, които по време на мъченията повярвали в Христа. Мощите на свещеномъченик Елевтерий сега се намират в Рим, в църквата "Света мъченица Сусана".
Преподобният Павел Латрийски бил роден в град Елей, Мала Азия от благородни родители. Още като малък той изгубил баща си и се възпитавал в обителта на свети Стефан във Фригия. Скоро след това погребал и майка си и изцяло се посветил на служение на Бога в един манастир на планината Латра, недалеч от Милет. Той умъртвявал плътта си, никога не лягал на одър и дори на рогозка, а облегнат на някое дърво или камък, си отдъхвал в кратък сън. Често, за да преодолее съня, той окачвал два големи камъка на гърба си и обикалял манастира, а на брега на близкия поток се предавал на гореща молитва.
Но преподобният Павел не се задоволил с тези подвизи и за да се посвети всецяло на Христа, се оттеглил в безмълвие в една пещера. По-късно се преселил на една висока планина. Преуспявайки в духовното съвършенство, той се добил от Бога с дар да вижда невидимия свят и вършел чудеса.
Славата на дивните му подвизи и на светото му житие привличала при него много подвижници, които се заселили в подножието на скалата и устроили манастир. Император Константин Багрянородни често му пишел, като го молел за молитви и съвети. Българският цар Петър и римският папа го почитали заради богоугодния му живот.
Тъй като безмълвието му се нарушавало от многобройните посетители, преподобният Павел на два пъти се оттеглял на остров Самос, където основал лавра и възстановил три манастира, разорени от арабите. Когато отново се завърнал в Латра, той предсказал часа на кончината си. После слязъл от планината, благословил братята и с мир предал духа си на Господа.
Монитор
