Н а 1 февруари Светата ни църква отбелязва денят на Свети мъченик Трифон и на Света мъченица Фивия.
На 1 февруари Светата ни църква отбелязва денят на Свети мъченик Трифон и на Света мъченица Фивия.
Отбелязва се от Българската православна църква на 1 февруари (по Новоюлианския календар). Празникът е включен към цикъл от 3 последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари. Те се празнуват, както следва: на 1 февруари – Трифоновден; на 2 февруари – Сретение Господне, на 3 февруари – Свети Симеон.
Народният празник Трифон Зарезан се почита от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. Някои хора го празнуват на 1 февруари (с религиозния празник), а повечето – на 14 февруари.
Имен ден празнуват, носещите името Трифон.
Свети Трифон е роден 225 г в града Аламия, провинция Фригия в Мала Азия, която се смята за една от прародините на лозата и виното.
Едва на 17, години си спечелва голяма слава на лекар, като изцерява дъщерята на римския император Гордиан III. Наследникът на Гордиан обаче - Деций Траян, се оказва непримирим враг на християнското учение. Той заповядва всички по видни християни да бъдат изправени пред съд. Тогава започнало и мъченичеството на Свети Трифон. Той също бил заловен от римляните, хвърлили го в тъмница, измъчвали го, за да се откаже от вярата в Бог. Накрая Аквилин, управител на източните римски земи, му издал смъртна присъда и светецът загинала като мъченик. Посечен бил с меч през 248 г. В България Свети Трифон се смята за пазач на лозята и празникът е в негова чест.
Фивия Перпетуа била млада майка с малко дете; произхождала от знатен род в Картаген и се готовела да приеме Свето кръщение. Когато избухнало жестоко гонение срещу християните при римския император Септимий Север (193-211) тя също била заловена.Съдията я убеждавал да принесе жертва на езическите богове, но тя решително отговорили, че вярва в единия истински Бог и не може да се кланя на идоли. Тя, заедено с дериге хриситияни била пусната и ппирела Свето къщане , но скоро отново я прибрали в тъмницата Въпреки уващанията на баща си да се отрече от Христа, Фивия останал твърда във вярата
Скоро повикали всички затворници на публично разследване. Всички те отново изповядвали Господа Иисуса Христа. Когато дошъл редът на Перпетуа, баща й с детето й на ръце се промъкнал през тълпата и отново започнал да я моли да се отрече, но тя отново отказала. Тогава съдията осъдил всички християни да бъдат хвърлени на зверовете в цирка, но те не се докоснали до осъдените. Тогава християните били посечени с меч. Понеже палачът треперел от вълнение, света Перпетуа сама сложила меча му на гърлото си. Това станало през 203 г.
Монитор
