С лед горещите месеци юли и август тревата се нуждае от много влага, за да се възстанови.
След горещите месеци юли и август тревата се нуждае от много влага, за да се възстанови.
Тревен терен с изградена поливна система остава свеж, тревният чим не е сбит, няма сухи листенца и растения. Въпреки това е препоръчително да грапите тревата с гребло.
Грапенето е трудоемко и е по-лесно да се извърши, когато е влажно. Ако все още има останали широколистни плевели, задължително третирайте с хербицид. Внесете и комбинирани торове с доза 20 кг/дка. След торенето задължително полейте обилно. Така тревата ще стане здрава, зелена и сочна.
Вертикулирането също е трудоемка операция. По този начин се почистват изсъхналата растителност, плевелите, мъхът. Освобождава се околокореновата система на чима и има място растенията да „братят” и така посевът се сгъстява.
Следва торене с 20 кг NPK на декар, като след 20 – 30 дена е препоръчително да наторите с още 20 кг NPK на декар площ. Така ще доставите достатъчно количество фосфор и калий на тревичките, за да презимуват успешно и следващата пролет да имате плътна, изумруденозелена морава.
Цветно
Много многогодишни тревисти растения цъфтят през август или най-късно през септември. Такива са солидаго, далия, астрите, богородичките, циниите, хризантемите, както и късните гладиоли. Когато градината започне бавно да преминава към фаза на сън, преобладават зеленият и кафявият цвят.
Богородичката е типично цъфтящо през есента растение, а нейните цветове варират от тъмночервено, през лавандулово и пурпурно, до розово и бяло. Есенната богородичка обича лехата й да е на слънце. В зависимост от вида и структурата на лехата можете да изберете между храстовидна богородичка, миртов звездел и високата храстовидна богородичка. Ярките й цветове се комбинират много добре с треви. Пчелите и пеперудите също обичат този вкусен източник на храна, тъй като по това време на годината няма много алтернативи за събиране на прашец. Есенните богородички цъфтят до началото на ноември, в зависимост от използваната разновидност и климатичните условия.
Класика
Далиите носят на градинарите радост в есенните дни с ярките си едри и кичести цветове.
Друга есенна класика е хризантемата, която цъфти между август и ноември, в зависимост от разновидността. Хризантемите често се използват за създаване на цветни нюанси в саксиите или за декорация пред входните врати или във вътрешни дворове, тъй като траят със седмици. Все пак хризантемите могат да бъдат засаждани успешно и в градината. Но не забравяйте, че повечето хризантеми не са много издръжливи, макар че обикновено оцеляват невредими през първите слани. По-устойчивата разновидност „Поезия”, която има бели цветове, е най-подходяща за използване в цветни лехи. Почвата трябва да е рохка и богата на хранителни вещества, тъй като хризантемите не обичат застояла влага. Мястото е особено важно за растежа им - колкото по-слънчево е мястото им в градината, толкова по-богато ще цъфтят хризантемите. И колкото по-защитени са от вятъра, толкова по-дълъг ще бъде техният период на цъфтене. Хризантемите трябва да бъдат защитавани през зимата със съчки или листа.
Потайничето
вирее по скалите
Потайничето (Saxifraga) принадлежи на рода „Каменоломкови”. Латинската дума saxifraga буквално означава именно „каменотрошачка” и това скромно растение вирее особено добре именно в скалисти и каменисти места. Saxifraga cortusifolia fortunei например цъфти късно. Листата са с издатъци и с жилки и изглеждат красиво през цялата година. Към края на градинарския сезон обаче техният цвят става охра и стават особено красиви. Звездовидните им бели цветове, които сякаш плават на дългите до 30 cм стъбла, растат през септември и октомври. Сенчестите или полусенчестите области предлагат най-добрите условия за saxifraga cortusifolia fortunei.
Витексът
цъфти до октомври
Витексът(Vitex agnuscastus) цъфти между август и октомври. Цветовете са бледопурпурни, сини, розови или бели и образуват метлички с дължина до 30 cм, които имат силен аромат. Обикновеният или още известен като свещен витекс често е бил засаждан в градините на манастирите, тъй като плодът се е използвал също и като подправка. Витексът расте до височина от около три метра. Листата му приличат на ръце и имат приятен аромат, когато бъдат стрити. Те предпочитат да растат във влажни места, например близо до езерце.
Засаждаме нови сортове рози
Есента е подходящо време за засаждане на нови сортове рози. Опасността от горещи и сухи дни е преминала и новозасадените рози бързо се адаптират към новите условия. Почистете прецъфтелите цветовете и ги пресадете. Ако предпочитате да засадите розите в саксии, то изберете по дълбоки съдове и такива с крачета на дъното. С тях ще повдигнете саксията и ще създадете въздушен слой - естествена изолация през зимните месеци. А и ще улесните оттичането на поливната вода. За да може саксийната роза да цъфти и да расте интензивно, а старите клонки да се заменят от млади, трябва редовно да я подрязвате. Не пропускайте и подхранване на розата с течна или гранулирана тор, важното е подаването на хранителните елементи да не спира. При топла и продължителна есен розата ще се отблагодари за грижите ви с едри и кичести цветове.
Основни резитби при розата - пролетта се работи с ножицата за формирането на храста, за да цъфти той по-обилно, да се образуват по-големи цветове и по-добре развити клонки. При пролетната резитба се отстраняват всички слаби и излишни, сгъстяващи короната клонки. Оставените филизи се изрязват на височина 3 - 5 пъпки от основата на храста. Височината на резитбата зависи от сорта, силата на растежа и предназначението на розите. През лятото с изрязването на всички увехнали цветове и формирали се плодове се регулира процесът на цъфтежа. През есента се прави санитарна резитба непосредствено преди периода на зимен покой.
Монитор
