0

Н икоя катедрала не е по-голяма от един голям живот. Животът винаги е на първо, а изкуството на второ място. Това каза пред представители на български медии световноизвестният полски режисьор, сценарист и продуцент Кшищоф Зануси, който е специален гост на 23-тия София Филм Фест и утре, петък, от 20 ч. в Дома на киното ще представи лично пред родната публика най-новия си филм „Етер“.

Никоя катедрала не е по-голяма от един голям живот. Животът винаги е на първо, а изкуството на второ място. Това каза пред представители на български медии световноизвестният полски режисьор, сценарист и продуцент Кшищоф Зануси, който е специален гост на 23-тия София Филм Фест и утре, петък, от 20 ч. в Дома на киното ще представи лично пред родната публика най-новия си филм „Етер“.

Вдъхновена от мотива за Фауст на Гьоте, който продава душата си на Мефистофел, творбата е впечатляваща психологическа драма за военен лекар, експериментиращ с науката, за да получи власт над хората.

Кшищоф Зануси, който е тазгодишният носител на Наградата на София на Столична община, днес бе научил, че междувременно вече е лауреат и на високото полско отличие „Полски орел“ за цялостно творчество. „Надявам се то да не е със смисъла на надгробен камък“, пошегува се

80-годишният джентълмен от Варшава, който владее перфектно английски, италиански, руски и все още става прав, когато разговаря с дами

Освен че има над 100 филмови заглавия като автор, режисьор, сценарист, и/или продуцент в CV-то си, маестрото е поставял театрални спектакли в цял свят – от Народния театър „Иван Вазов“ преди години, през Милано, Палермо, Бон, Бремен, Базел, та чак до...Бурятия. Пише и книги – „Време е да се мре“ е преведена и на български, а последната му литературна работа се нарича „Как да превърнем живота си в шедьовър“. Заглавието й е вдъхновено от фраза на неговия сънародник папа Йоан Павел ІІ и от субстанцията, която се крие в нея. „Моите близки често ме питат защо винаги съм толкова зает – обяснявам им, че просто нямам нищо друго за правене“, с чувство за хумор легитимира разностранните си творчески интереси големият кинематографист.

Кшищоф Зануси разказа, че като юноша във Варшава станал притежател на един от първите магнетофони в квартала и съседите често го търсели с молба да записва гласовете им, за да се чуят как звучат отстрани. „А да улавяш движещи се картини тогава беше направо магия“, припомни първите си професионални трепети режисьорът, влязъл в киното най-напред като любител (преди да завърши режисура е следвал физика и философия). „Преди животът на филмите беше кратък като на пеперудите, а сега е дълъг като на костенурките“, коментира с метафора навлизането на техническия прогрес и най-модерните технологии в седмото изкуство Зануси. И добави: „Собственият ни живот също е по-дълъг: преди 2 века човек на 40 години е бил вече стар, а днес аз и на 80 не се чувствам такъв“. За толкова време обаче паметта се задръства с образи, така че трябва да я възпитаме да бъде селективна и да не задържа излишните.

„Днес преяждаме визуално, но с не особено качествена храна. Заситени сме и затлъстяваме – кино, телевизия, Нетфликс, Амазон...“

посочи гостът и сравни „наводнението от образи“ с кулинарните полуфабрикати на масовите вериги за бързо хранене.

На въпрос на в. „Монитор“ дали и в полското кино се наблюдава силна „нова вълна“, каквито филмовата критика периодично открива в различи национални кинематогрфии в Европа (напр. нова вълна в румънското, дори в българското кино), или полското седмо изкуство от десетилетия държи постоянно високо ниво, Кшищоф Зануси отговори така: „В полското кино една вълна съвпада със следващата. Имахме доста плодотворен период през 90-те, сега също имаме много интересни и отличаващи се със свой почерк млади творци. Запазили сме голямото разнообразие. Тази различност на проектите гарантира, че не сме „униформисти“, не сме се уеднаквили. Защото това би било много жалко и опасно за една неголяма страна, каквато е Полша. Ние снимаме по 40 пълнометражни филма за година – това е максимумът ни. Така че не можем си позволим да правим подобни филми, които си приличат един с друг, и за щастие не ги правим“.Като свое най-голямо морално безпокойство в настоящето Кшищоф Зануси определи това, че доброто и злото изглеждат и стават все по-неразличими. Големият режисьор подчерта, че мрази постмодерната философия и постмодерното изкуство, тъй като техният релативизъм според него е в основата на злините на нашето време. И цитира Дявола, който в новия му филм „Етер“ казва: „Най-доброто за мен е, че хората не вярват в моето съществуване!“. Днес е лесно да продадеш душата си на Дявола и рекламата е прекият път към подписването на този договор с него. Ние не сме беззащитни – можем да изключим телевизора, компютъра, телефона си, но сме конформисти, не го правим и това е грешка, коментира Зануси.

Кшищоф Зануси е професор по кино и тв режисура в Полша, консултант на комисията по култура на Ватикана, един от основателите на Европейската филмова академия. Носител е на множество национални и международни филмови отличия, сред които „Давид на Донатело“ – италианския еквивалент на наградата „Оскар“, Командорски орден за изкуство и литература от Франция, призове от фестивалите в Кан, Венеция, Москва и т.н. Сред известните му филми са "Структурата на кристала", "Спирала", "Защитни цветове", "Семеен живот", "Хипотеза", "Годината на тихото слънце", "Парадигма" и много други.