0

Проф. д-р Пламен Гацов завършва медицина във ВМИ – гр. Плевен. От 1990 г., след спечелен конкурс, е асистент към Националната кардиологична болница – гр. София. От 1992 г. е специалист по вътрешни болести, а от 1996 г. и по кардиология. През 2005 г. защитава степен „доктор по медицина“, а от 2007 г. е доцент, а от 2017 г - професор по медицина. Специализирал е в Гърция (изследователска стипендия на Европейското кардиологично дружество за 1997 г.), Япония (стипендия на института „Кинки“, гр. Осака) и САЩ (по програмата на МЗ за развитие на инвазивната кардиология в България). Има повече от 200 научни публикации в български и чужди списания, доклади на български и международни конгреси. Понастоящем е началник на Клиниката по кардиология към II Градска болница гр. София. Владее руски, английски и немски езици.

Проф. д-р Пламен Гацов завършва медицина във ВМИ – гр. Плевен. От 1990 г., след спечелен конкурс, е асистент към Националната кардиологична болница – гр. София. От 1992 г. е специалист по вътрешни болести, а от 1996 г. и по кардиология. През 2005 г. защитава степен „доктор по медицина“, а от 2007 г. е доцент, а от 2017 г - професор по медицина. Специализирал е в Гърция (изследователска стипендия на Европейското кардиологично дружество за 1997 г.), Япония (стипендия на института „Кинки“, гр. Осака) и САЩ (по програмата на МЗ за развитие на инвазивната кардиология в България). Има повече от 200 научни публикации в български и чужди списания, доклади на български и международни конгреси. Понастоящем е началник на Клиниката по кардиология към II Градска болница гр. София. Владее руски, английски и немски езици.

-Проф.Гацов, вие сте специализирал в едни от най-добрите кардиологични школи в света – Япония, САЩ, Гърция. Коя школа се доближава най-много до здравеопазването в България?

 -Може би гръцката. Но всяка държава има своите особености. В България, както и в Гърция здравеопазването е много по-достъпно от една Америка, да речем. Обикновено сме свикнали да оценяваме държавите като цяло и да смятаме, че по-богатите държави имат и по-добро здравеопазване. Това не винаги е така. В една богата Англия, например, здравеопазването е с много недостатъци – то е по-трудно достъпно и по-неосигурено с медицински персонал. Англия има по-малко лекари на глава от населението в сравнение с повечето европейски страни, в това число и България. Това не може да не се отрази и на качеството на здравното обслужване. В тези страни, разбира се има и големи болници с много развита медицина, но тук ние говорим за общото състояние на системата.

-Постоянно следите най-новите методи за лечение на болни от сърдечно съдови заболявания. Ходите по световни конгреси, симпозиуми, конференции. Често и Вие сте лектор на някои от тях. Кой е най-големият проблем в момента, който стои пред кардиолозите в света? Може би коронавируса, или?

-Аз не смятам, че корона вирусът сам по себе си поставя големи проблеми пред кардиолозите,  доколкото тежките сърдечни увреждания пряко от вируса са сравнително редки, в сравнение дори с обикновения грип, а да не говорим за други вирусни заболявания, като шарките например, или Коксаки Б вирусите, които могат да доведат  до сериозни увреждания на сърцето. Кризата с коронавируса, обаче косвено засегна цялата здравеопазна система, в това число и кардиологията. Отделянето на голям ресурс – човешки, финансов, логистичен за подсигуряване на лечението на болните с Ковид 19 в специализирани отделения (а не както до сега са се лекували други вирусни епидемии, като от грип например) доведе до „изпразване” на останалите болнични звена от персонал, което затрудни съществено работата им и безспорно ощети останалите пациенти. Щеше да бъде много по-подходящо, ако вместо да се създават специални отделения (и дори болници!) за лекуване само на Ковид-19 болни, те да бяха лекувани според клиничната симптоматика в съответните отделения (с белодробни проблеми – в белодробни отделения, с кардиологични – в кардиологични и т.н.). При спазване на съответните предпазни мерки, разбира се. Опитите за създаване на „инфекциозни” и „чисти” болници също по начало бяха обречени, поради естеството на тази основно въздушно-капкова инфекция. Това доказа и практиката.

-Какви са първите признаци, които да ни покажат, че имаме кардиологични проблеми?

-Признаците могат да са различни, в зависимост от проблема. Ако това е исхемична болест на сърцето, това са стягането и болките зад гръдната кост при усилие, например. Ако става дума за нарушение на сърдечния ритъм – пристъпи от ускорен или неритмичен пулс. Ако става дума за сърдечна недостатъчност – задухът при усилие, отоците по долните крайници. Това, обаче са симптоми, които може да има и при други състояния, така че не бързайте да си поставяте сами диагнозата, а се консултирайте с квалифициран лекар.

-След няколко седмици настъпва пролетта.Температурните промени ще повлияят ли на болните с кардиологични проблеми?

-Температурните промени поставят организма в условия на допълнителен стрес, който може да спомогне за дестабилизацията на едно компенсирано сърдечно заболяване и изява на симптоми на влошаването му. Студът обичайно води до по-високи стойности на артериалното налягане. Но някои сърдечно-болни не се чувстват добре предимно през горещите летни месеци. Зависи.

-Статистиката е, че 60% от всички смъртни случаи в България, са от кардиологични проблеми. Има ли някаква профилактика?

-Да, за съжаление това е статистиката и колкото да не вярваме безрезервно на нея, тя до голяма степен се припокрива с действителността. Около 2/3 от смъртните случаи в страната се дължат на сърдечни и съдови заболявания. Дали има профилактика? Да, разбира се! Тя трябва да започне буквално от детска възраст, с въпитанието на детето на правилен режим на живот и хранене, на спорт и избягване на вредните навици като тютюнопушене и консумация на алкохол. Това започва от семейството и трябва да продължи и в училище, през целия живот на човека. Отговорността за зравето на хората е преди всичко тяхна лична отговорност. В това отношение обществото и медицината само помагат. Спорт, физически упражнения, закаляване, балансираното хранене – това е пътят към здравото сърце.

-Колко км на ден е полезно да ходим? Вие сте специализирал в Япония, страната на дълголетниците, където всеки японец ходи поне 8 км на ден, така ли е?

-Да, действително японците са най-дълголетните хора в света. Това обаче не е само от ходенето. Социалните фактори са много и те включват начина на хранене, източния по-спокоен светоглед, темперамента, ако щете. Не на последно място дълголетието се определя от материалното благополучие. Движението, безспорно е изключително важно за здравето и специално за сърдечно-съдовата система. Може би 10 км извървяни на ден звучат твърде много, но всъщност не е така. 

-Заблуда ли е, че алкохолът действа съдоразширяващо?

-Не не е заблуда. Но зависи от дозата. В малки количества – да. В големи количества – над 100 г. концентрат на ден, например, алкохолът води до артериална хипертония. Така, че както беше казал някой: „Проблемите с алкохола не са от употребата на нещо лошо, а от злоупотребата с нещо добро”.

-Как да следим сърдечно съдовото здраве, ако генетично сме обременени?

-На първо време, това трябва да е за нас важен сигнал, че трябва да спазваме горните правила за профилактика много по-усърдно от останалите хора, които не са генетично обременени. Иначе, профилактични прегледи веднъж годишно след 40 г. и особено след 50 г. възраст, ако нямате оплаквания, са достатъчни. Тези прегледи трябва да включват и лабораторни изследвания за показатели като кравна захар, липиден профил, пикочна киселина и др.

-Какво точно означава инвазивна кардиология?

-Това е клон на кардиологията, който използва различни, най-често катетърни, техники за лечение на сърдечни заболявния като исхемичната болест на сърцето, клапни и ритъмно-проводни заболявания. Инвазивната кардиология продължава нашите възможности да лекуваме сърцето извън профилактиката и медикаментозното лечение.

-Има ли достатъчно специалисти в България и къде да ги търсим? Кога?

-България се намира на добро място в Европа и света по осигуреност с кардиолози и инвазивни кардиолози, а по брой диагностични процедури на глава от населението сме на първите места в Европа. Много от големите болници в София и големите български градове имат катетеризационни лаборатории. Такива има и във всички окръжни градове, в някои повече от една. Така, че да, има достатъчно специалисти и болнични заведения с тези възможности.

-Имат ли Вашите студенти интерес към тази специалност? В едно Ваше интервю казвате, че това е най-бързо развиващата се специалност в медицината.

-И продължавам да го твърдя. Студентите и специализантите по кардиология имат огромен интерес към тази част на кардиологията, която им дава допълнителен много по-богат поглед към сърдечно-съдовите заболявания.

-Колко хора в България умират на година от сърдечно съдови заболявания? А от коронавирус?

-Вече имах възможност да го кажа. Сърдечните и съдови заболявания са причина за смъртта на около 2/3 от българите, което прави на година около 70 000 души.  На този фон, починалите от коронавирус са многократно по-малко. Разбра се, жалко е за всеки починал човек, но тук мярката при вземането на „мерките” е много важна. Тя, според мен, надхвърли разумното и навреди на хората, страдащи от другите „обичайни” болести. Това е недопустимо!

-Самолекува ли се българинът?

-Самолечението не е само българска черта. В обстановката на „коронакриза”, обаче това стана по-масово явление и е свързано, както със затруднения достъп до болниците, от страх да не се заразят в тях, така и от масовото рекламиране на недоказани и направо фалшиви „вълшебни лекарства”, с цел, разбира се, трупане на печалби от тези, които ги продават. Това определено създаде допълнителен хаос.

-Изразът „стяга ме сърцето“, с какво е свързан? Може ли да ни стяга от стрес? А от любов?

-„Стягането” в сърдечната област, най-често не е от сърдечен произход. Може разбира се да ни стяга от стрес и от любов. Любовта е приятно чувство, но може и да е стрес!

-Срещаме се почти в началото на 2021 година. Какво ще пожелаете на нас, вашите пациенти и лично на Вас?

-Здраве, спокойствие, здрав разум, приятни емоции и любов във всичките й форми. Това ще ги предпази и ще ги направи щастливи. А щастието е здраве!