0
  • „Голата истина за група Жигули“ се появи като глътка свеж въздух, излизаш от киното по-усмихнат
  • Срещата ми с Ирини Жамбонас беше една от най-специалните
  • Виктор Божинов ни даваше режисьорски задачи, докато записваме песните
  • „Голата истина за група Жигули“ се появи като глътка свеж въздух, излизаш от киното по-усмихнат
  • Срещата ми с Ирини Жамбонас беше една от най-специалните
  • Виктор Божинов ни даваше режисьорски задачи, докато записваме песните

-Ева, вие сте изпълнителката на песните от саундтрака на филма на Виктор Божинов „Голата истина за група Жигули“. Какво приключение бе за вас този проект?

-Аз съм изпълнител на 4 от песните. Две парчета пее Мариана Добрева, като в едно сме в дует. Разбира се, това беше изключително вълнуващо преживяване за мен. За пръв път бях поканена да участвам в създаването на музика за саундтрак към филм от такава величина и да работя с хора, които съм чувала и виждала само по телевизията. Да си призная, вълнението ми беше огромно.

-Кой ви се покани да се включите във филма и имаше ли колебание у вас дали да го направите?

-Покани ме един от сценаристите на филма - Ваня Николова. С нея се бяхме срещнали преди години, когато сценарият беше още в зародиш, за да й разкажа за живота си като музикант. Тя впоследствие посети няколко мои концерта и когато дойде време да се избират музиканти за създаването на саундтрака, доста смело и упорито е настоявала пред екипа аз да съм основният глас във филма.

-Как премина работният процес?

-Всичко беше много експедитивно. Създаването на музиката беше доста интересен и споделен процес. Жоро (Георги Георгиев) и Пепи (Петър Дундаков) изпращаха своите теми на музикантите, те записваха страхотните инструментали и после аз и Марияна създавахме песента. На финала в студиото, всичко се случваше под погледа на Виктор Божинов, който ни даваше режисьорски задачи, докато записваме песните. Така заедно успяхме да пресъздадем историята и чрез музиката.

Създателите на саундртрака с режисьора Виктор Божинов и Герасим Георгиев – Геро. Снимка: БУЛФОТО

-Вие сте прототипът на героинята на Ирини Жамбонас, основателката на група „Жигули“. Как се сработихте с Ирини и имаше ли забавни ситуации по време на целия процес?

-Ирини е прекрасна актриса и прекрасен човек. Срещата ми с нея беше една от най-специалните в моя живот. Както казах и по-рано, повечето от актьорите бях виждала само по телевизията или на сцената в театъра и съответно на първите ми срещи с тях бях силно респектирана и дори леко притеснена. Оказа се, че всички са прекрасни хора, изключително дисциплинирани и добронамерени, които също са доста респектирани от нашата работа, тъй като осъзнават колко е специално да създаваш музика и колко време лишения и посветеност изисква нашата професия.
С Ирини имахме много часове в работа по пресъздаване на истинска музикантска визия и усещане. Забавна за мен случка беше, когато след вече няколко репетиции по изпълнението на рок парчетата, дойде време да чуят оперната ария, която трябваше да влезе във филма. Ирини, както и останалите, не ме бяха чували да пея опера и когато запях бяха в пълен шок. А Ирини каза: „Абсурд! Това няма как да стане!“. Разбира се, тя се справи страхотно с тази задача и бих казала, че оперната ария беше абсолютно нейна. Много мои колеги казаха, че са сигурни, че тя пее във филма. Което беше нашата цел и аз съм много щастлива от това.

-Какво беше най-важното, на което я научихте, за да изглежда напълно естествено в ролята на рок лъвица?

-Най-важното беше, че тя не е точно рок лъвица. Тя е оперна дива, тя е майка, тя е приятел, тя е музикант, тя е пич… и рок лъвица. Най-важното беше да е абсолютно убедена в това, което прави и да обича себе си и всичките си колеги на сцената. Да чувства, че това, което правят заедно, ги прави семейство. Едно цяло. Да излъчва сигурността, която човек изпитва, когато се чувства на мястото си. А именно на сцената. Това не беше много трудно за нея, защото актьорите преживяват същото в тяхната работа.

-Вие самата излязохте във финалните кадри на сцената заедно с „Жигули“, но в ролята на барабанист, на мястото на героя на Геро. Как се чувствахте точно на тази сцена на Space Music Festival?

-Чувствах се супер естествено. На мястото си. Аз правя това цял живот и излизането на подобна сцена беше част от житейската ми тръпка по принцип. Макар че обикновено не излизам точно зад барабаните. По принцип съм отпред. Беше доста шизофренично чувството. Свиря на барабани, които е записал Марти, отпред пее Ирини, а се чува моя глас… Забавно беше (смее се). Освен това чувствах отговорност да вдъхвам спокойствие на актьорите, които доста се притесняваха.

-Песните, които група „Жигули“ изпълнява, са издадени на диск. Къде могат да си го купят феновете?

-Музикантите, изпълнили парчетата на група „Жигули“ са Георги Георгиев - китара, Александър Обретенов – бас, Мартин Профиров – барабани, Петър Дундаков – клавир. Мариана Добрева изпълнява парчетата „Копеле“ по музика на Георги Георгиев и Александър Обретенов и „Розов генерал“ по музика на Петър Дундаков, а аз изпълнявам „Грозна“, „Искам роля“ на Георги Георгиев и „Мишка“ на Петър Дундаков. Заедно в дует пеем финалното парче по музика на Петър Дундаков „Няма да е днес“. Текстовете на всички песни са на Ивайло Вълчев. Продуцент на музиката е Георги Георгиев. Дискът може да се намери в магазини „На тъмно" и книжарници „Сиела“.

-Коя ви е любимата песен и защо?

-Любимата ми песен е „Грозна“. Като текст олицетворява до голяма степен моята персона. Тя е и най-близката ми като стил. Момчетата бяха записали страхотен инструментал, който ми помогна много бързо да вляза в състоянието. Това парче го записах в студиото за един час след като видях текста. Разбира се, нямаше да се получи крайния резултат, ако Виктор не беше срещу мен, и не ми даваше препоръки и режисьорски задачи. Истината е, че те ми бяха много лесни, защото всъщност трябваше да изиграя себе си.

-Каква е музиката на група „Жигули“?

-Музиката на „Жигули“ е протест. Тя е смелост, младост и дух на промяна. Тя олицетворява едно цяло поколение, от което тръгна всичко. Те изнесоха на гърба си негативите на прехода най-много. Ние, от своя страна, й дадохме малко от нашите усещания за това време и мисля, че крайният резултат е очевиден. Публиката истински вярва, че това е реална група от началото на деведесетте.

-Зрителите вече могат да гледат историята на група „Жигули“ и на българската онлайн платформа Neterra TV. Какво ви казаха и продължават да ви казват предполагам близки и приятели, след като гледат филма.

-Аз бях абсолютно убедена в успеха на този филм още при първото прочитане на сценария. Историите в него са истински. Емоциите са верни. Това са неща, с които ние живеем всеки ден. Върна ни към едни времена и чувства, които бяхме поизкривили след толкова години. Това се усеща и в хронологичното развитие на историята във филма. Колко сме се променили всички, и как сме позагубили младежката самоотвержена смелост. Освен това, филмът излезе е едни доста напрегнати времена, в които всички бяхме заливани с негативни новини денонощно от всякъде. „Голата истина за група Жигули“ се появи като глътка свеж въздух. Излизаш от киното по-усмихнат, донякъде натъжен. Много смях и хубава музика. Успехът беше неизбежен.

-Кое беше най-трудното повреме на целия процес и как се сработихте с останалите музиканти?

-Нищо не ми беше трудно. Чувствах се страхотно през целия процес. И докато създавахме музиката и по време на работата с актьорите. Да не говорим за снимките в Бургас. Когато човек обича това, което прави, трудностите се превръщат в предисзвикателство, а многото работа в удоволствие.

-Свирите на пиано от 6-годишна. Откъде се зароди любовта към музиката у вас?

-Не помня… Може би съм се родила с нея. Повтаряла съм песните от радиото преди да съм започнала да говоря. Аз съм от щастливците, които винаги, от най-ранна детска възраст, са знаели какво искат да правят в живота си и са успели да го постигнат и да го правят до ден днешен.

-А кога дойде любовта към операта? И кое е любимото ви оперно превъплъщение и защо?

-Свиря на пиано от 1 клас, а на ударни от 4-ти. От мъничка пея и в хор. Операта беше естествено продължение на това. Всъщност операта е преди поп-музиката. Освен това се оказа, че там имам обещаващ потенциал. Още от ученичка печелех конкурси и изпълнявах цели роли с ниво, присъщо за доста по-зрели певици. Това още повече тласна интереса ми към операта и в последствие се превърна в огромна любов. Любимата ми роля е Виолета от „Травиата“ на Верди, която за мое щастие съм изпълнявала във Венеция с оркестра на Софийска филхармония под палката на маестро Мартин Пантелеев.

-От 2019 сте хоноруван асистент по оперно пеене в НМА „проф. Панчо Владигеров“ София. Какво е най-важното, на което искате да научите вашите студенти?

-Най-важното, което трябва да научат, е да обичат това, което правят. Да запомнят, че сцената е тяхната мечта и всеки изпит, концерт и прослушване, които им предстоят, всъщност са сцената, за която бленуват цял живот. За мен е изключително важно да осъзнаят, че дарбата има своя дълг. Дълг на твореца да работи, да я развива и да я споделя в публиката. Без дисциплина няма как да успееш.

-От 4 години и половина сте в нова роля – тази на майка. Как ви промени и променя майчинството?

-Всъщност, от 4 години съм в ролята на майка на две деца. За мое огромно щастие имам две прекрасни момичета на 12 и почти 5 години. Майчинството е било мечта за мен. Не мога да си представя живота си без децата. Не съм спирала да работя и с двете майчинства. Това е още едно от нещата в живота ми, които безкрайно обичам и съответно не ми тежи. Благодарна съм за това.

-Част сте от състава на Cinga Manga Funk, a oт 2012 сте перкусионист и вокал на група „Булгара“. Как успявате да съчетавате двата проекта и останалите музикални вдъхновения?

-Аз съм човек с много различни интереси и музикални, и не само. Дълго време се опитвах да се фокусирам само в едно от тях до момента, в който осъзнах, че съм най-щастлива и пълноценна, когато правя всичко, което обичам на 100%. Ако не чувствам това в проект или начинание, което излиза срещу мен, изобщо не се захващам.

Cinga Manga Funk е нещото, което е на фокус в момента. Групата олицетворява всичко, което съм си представяла като музика, интереси, стил, звучене, взаимоотношения и посветеност. За по-малко от години създадохме първия си албум „Ouroboros”, а вече е процес на създаване и втория. Цялата идея на това, което правим, е много повече от музиката. Тя е свързана със светоусещането, с връзката на човека с нематериалното и се опитва да фокусира аудиторията към истинските човешки ценности. Към по-дълбоките взаимоотношения. Да забави малко хода на забързаното ни ежедневие и да погледнем навътре към себе си. Музиката съчетава различни стилове, ритми, цигански, фолклорни и авторски теми. Социалната ангажираност на Cinga Manga Funk, е в основата на нейните идеи.

-Какво ви предстои до края на годината?

-Предстоят много неща. Започваме записи на нов юбилеен албум с група „Булгара“, която през 2022 навърша 20 години. Оперен концерт в Париж през ноември. Концерт на Cinga Manga Funk, постановки с Камен Донев и още много неща… Стига да има как да се случат при тези условия на живот.

-За какво мечтаете?

-Световен мир! Шегувам се… Мечтая всеки да се обърне към себе си и да погледне там какво се случва. Какво има нужда от промяна, подмяна и поправка… Тогава и само тогава да поглежда към другия с укор.