0

П о-малко учени от чужбина са участвали в български проекти за 2020-а спрямо 2019-а заради възможността за участие в по-атрактивни програми и недостатъчно финансиране. Това пише в доклада за 2020-а комисията за наблюдение и оценка на дейността на фонд „Научни изследвания“.

По-малко учени от чужбина са участвали в български проекти за 2020-а спрямо 2019-а заради възможността за участие в по-атрактивни програми и недостатъчно финансиране. Това пише в доклада за 2020-а комисията за наблюдение и оценка на дейността на фонд „Научни изследвания“.

В него е посочено, че учените от чужбина, които са участвали в български проекти по конкурсите за фундаментални научни изследвания и фундаментални научни изследвания на млади учени и постдокторанти, са намалели с 2%. През 2019-а 94, или 5%, от участниците в проектите не са били от България, докато

за миналата година те са намалели до 29 души

или едва 3% от всички.

„Ниското участие на учени от чужбина в национални проекти вероятно се дължи на по-атрактивни възможности по европейски програми, например ЕРА-Нет, в които могат да участват научни колективи от няколко държави, както и недостатъчното финансиране по проектите от страна на ФНИ в някои от направленията, за да се планират и реализират по-мащабни изследвания с участие на учени и колективи от чужбина, са вероятните причини за намаления интерес“, посочва комисията в доклада си. Управителят на фонда проф. дхн Георги Вайсилов обясни пред „Монитор“, че програмите ERA-NET по-скоро компенсират недостига на средства. Той уточни, че тези проекти са съставени от отделни компоненти от различни държави, като всяка финансира собствените си участници спрямо правилата на собствения си фонд. „Проектът трябва да е синхронизиран, така че да могат да се допълват изследванията, които правят различните държави. Част от колегите предпочитат този вариант, ако искат да работят с учени от чужбина“, допълни проф. Вайсилов.

Учените от чужбина обаче

не прекарват целия период на проекта у нас

а идват само за консултации .„Участието на чуждестранните учени в проектни научни изследвания е свързано най-вече с допълване на компетентността на нашите научни колективи с компетентността на учените от чужбина. Те правят краткосрочни посещения. Ако имат желание да работят у нас, това може да се случи по други програми“, обясни управителят на фонда проф. дхн Георги Вайсилов. По този начин те допринасят като сътрудници на българските си колеги. В края на проекта пък се очаква това да доведе до нови научни резултати и съвместна публикация.

По проектите, финансирани от фонда, международните учени са по-скоро на командировка у нас. „Със средствата, с които разполагаме, не финансираме тяхната научна дейност в чужбина, а посещението на учените в България. Заплаща се настаняване, пътни, дневни. Сумата е висока, но чуждестранните учени не могат да си оставят основната работа, за да дойдат тук, тъй като не се предвиждат средства за работата им у нас. Те трябва да намерят средства за осъществяване на самите научни изследвания в техните държави“, обясни управителят. Той уточни, че сумите, които се дават на учените, дошли да правят консултации у нас, са определени от наредбите за командировки в чужбина.

Дали в даден проект да бъдат включени учени от чужбина, решават неговите ръководители, допълни проф. Вайсилов. Миналата година най-голяма нужда от консултации са имали проектите в областта „Физически науки“. В тях са се включили общо 7 учени от чужбина. В същото време в областта „Обществени науки“ няма нито един.

Бюджетът не стига, трябват поне 35 млн. лв. на година

През 2020-а общата сума за финансиране на проекти, провеждане на конкурсни процедури и оценка на резултатите от проектите е 26.4 млн. лв. Това е с около 3 млн. лв. по-малко спрямо предходната година, когато е било близо 30 млн. лв. Според комисията бюджетът не е недостатъчен за финансиране на проекти по регулярните конкурси. Друг установен проблем е, че през годината кабинетът е отпускал допълнителни средства за нови конкурси на части, вместо те да са заложени в годишния бюджет на ФНИ. Това е довело до забавяне при процедурите и до провеждане на конкурсите в съкратени срокове. Затова и според проф. Вайсилов трябват около 35 млн. лв. годишен бюджет, в които да са включени и средствата от ПМС-а. „Имаме предложение до МОН средствата, които досега са ни отпускани като допълнителни постановления, да бъдат включени директно в бюджета, за да можем да планираме по-добре дейността си до края на годината. Надявам се със следващия бюджет това да стане. Такава е и препоръката на комисията“, обясни той. Така в тези 35 млн. лв. ще влизат и стандартните конкурси, а с постановления ще се отпускат само за програмите „Петър Берон. Наука и иновации с Европа“ и „Вихрен“.

Младите нямат интерес, трябват им стимули

Броят на младите учени в страната не е нараснал, отчита още в доклада си комисията. През 2019 г. 11% са млади учени, 12% са постдокторанти и 14% са докторанти, докато през 2020 г. съответно 11% са млади учени, 17% са постдокторанти и 13% са докторанти. „Това показва една тенденция, която, за да бъде преодоляна, е необходимо да се анализират потенциалните фактори, които я пораждат - липсата на стимули като ниските стипендии за докторанти, намаляване на интереса за научна работа в определени научни области“, пише в изводите на доклада. Според нея една от причините е недостатъчното финансиране. Проф. Вайсилов посочи още, че има и отделен конкурс за млади учени и докторанти, които се финансират с 30 000 лв. за 2 години. Освен това те могат и в стандартните да участват без ограничение в етапа на научната кариера.