0

Д а си закоравял скептик и развейпрах, а да срещнеш любовта на своята душа в странно място, в което най-малко очакваш. Да си близо до прозореца към смъртта, но да продължаваш да не знаеш този прозорец към какво гледа. Да изпаднеш в екстремна ситуация, която те пришпорва към равносметка, но дали балансът ще е положителен, или отрицателен – това няма да има особено значение за по-нататъшната ти съдба: надолу към земята на живите или нагоре към мистерията на оня, другия живот след живота…

Да си закоравял скептик и развейпрах, а да срещнеш любовта на своята душа в странно място, в което най-малко очакваш. Да си близо до прозореца към смъртта, но да продължаваш да не знаеш този прозорец към какво гледа. Да изпаднеш в екстремна ситуация, която те пришпорва към равносметка, но дали балансът ще е положителен, или отрицателен – това няма да има особено значение за по-нататъшната ти съдба: надолу към земята на живите или нагоре към мистерията на оня, другия живот след живота…

Това са само част от екзистенциалните загадки, пред които изправя зрителя визионерската пиеса на Ерик-Еманюел Шмит „Хотел между тоя и оня свят“ – може би най-силната пиеса на именития френски драматург, чиято първа реализация в Париж получава 7 номинации за награда „Молиер“ през 2000 г. В театър „Българска армия“ я поставя режисьорът Иван Урумов след поредица свои провокативни, зрелищни спектакли на военната сцена в последните сезони: „Отело“, „Маркиз дьо Сад“, „Кафе с претенция“.

…Преситеният и разглезен богаташ Жулиен Портал изпада в потрес, когато след автомобилна катастрофа се озовава в

нещо като болница, нещо като лудница

нещо като хотел, в който рецепционистите, кой знае защо, носят имена на библейски архангели – Рафаил, Гавраил, Емануил (дали не самият автор?). Нещо като нищо друго на света, защото…обителта е един вид гара разпределителна за души, чиито тела в момента са в кома в някоя земна клиника. Те чакат. Чакат в коя посока ще ги понесе извиканият за тях ретро асансьор (център на сценографията на Нина Пашова): нагоре или надолу. Жулиен обаче ще разбере постепенно всичко това от останалите в компанията, която заварва. В неговата роля е безпогрешно избраният от Урумов харизматичен и страстен гост-актьор Дарин Ангелов: уморен бунтар без кауза в началото и същински романтичен герой, почти страдалец в края. Обитателите на хотела са сякаш представителна извадка от различни психологически типажи: Раджапур (Георги Къркеланов), който зад ексцентричната поза и иронията на екзотичен маг крие нараненото си сърце на баща; симпатичната простакеса Мари, вечната чистачка (ярко характерна Анастасия Ингилизова), егоцентричният и самоуверен президент на няколко компании (почти неузнаваем Иван Радоев). И момичето Лора, което се появява трептящо като ранена балерина, като марионетка с внезапно срязани конци, но въпреки физическите си недъзи е жадно за живот – великолепна с чара на младостта си Ели Колева. Всеки от актьорите е перфектен със собствения си глас в полифонията на ансамбъла.

Героите са в екстремна, „надреална“ ситуация, но живеят истински, на забързани обороти, със сгъстен житейски график. Те не знаят колко ще продължи престоят им в хотела и накъде ще поемат на излизане. Само д-р С. (впечатляващо превъплъщение на Нети Добрева) си остава спокойна, непоклатима, овладяна, знаеща кога да погали или игнорира някого. Но не от нея зависи генералното решение за съдбата на всеки гост. А от кого? От Господ или от сляпата случайност, или от оная най-висша вселенска логика, която не ни е дадено да разгадаем и за която Гьоте казва: „Ти мислиш, че се движиш – не, тебе те преместват!“.

Според френската актриса Франсин Берже, изиграла тази роля в първата парижка постановка в театър „Марини“,

зад образа на д-р С. се крие авторът

Ерик-Еманюел Шмит. Подобно на автора, тайнственият „лекар“ въвежда и извежда героите, знае всичко за тях, но отказва да разкрие онова, което знае, преди да е дошло времето. На магьосника Шмит тази роля би му отивала... Но по въпроса и той, и историята мълчат, подобно на енигматичната персона в бяла престилка

В лекотата на бляскавия диалог, на фона на завладяващата музика на Дони, всяка фраза е откровение, сентенция, мъдрост, дилема, над която да помислим… В остроумната игра на реплики драматургът е вградил някои от най-сериозните въпроси на битието: какво е смъртта, кой е Бог, как се разпознават душите, за да ги осенени любовта от пръв поглед…

Досега пиесата е поставяна поне два пъти у нас – от Николай Ламбрев във Варненския театър с Михаил Мутафов в образа на Мага („Аскеер 2002“ за поддържаща роля) и от проф. Здравко Митков в театър „София“ с водещи изпълнители Пламен Манасиев и Лилия Маравиля.