0

П енка Митева Иванова е на 87 години. Живее близо до втора секция в старата столица Велики Преслав и малко преди 9 в изборния ден ситни с маска на лицето към урната. Влиза в тъмната стаичка, шумулка малко, после излиза, гледа към обектива и пуска бюлетината си в урната.

Пенка Митева Иванова е на 87 години. Живее близо до втора секция в старата столица Велики Преслав и малко преди 9 в изборния ден ситни с маска на лицето към урната. Влиза в тъмната стаичка, шумулка малко, после излиза, гледа към обектива и пуска бюлетината си в урната.

„Хайде, снимайте ме, пък белким си намеря някой дядо”, смее се на висок глас жената с чувство за хумор. “Да съчетаем изборите с личния живот”, допълва тя.

„Болярката” леля Пенка не е имала лек живот, но като мине човек през биографията й, не е и някакво изключение от наборите си. 15 години от живота й минали на работа в „коняка” - Винпрома в Преслав, 19 години в детските ясли. „Как да ти кажа, в живота ми има и много хубави години, и много лоши, но да не кажа нещо нередно пък… Щото сега, ако кажа, че живеем хубаво, не е точно така. Мизерно е. Пенсиите са малки, все обещават да ги вдигнат, но нищо не се променя съществено. Абе, с две думи при Тодор Живков съм живяла по-хубаво. Но то, мойто момче, моята песен е изпята. Гласувам, защото трябва да се оправи България. Не за мен, а за младите.” Леля Пенка има внучка, хубавица, на 30 години. Така я описва. Синът й работи в завод за бойлери в Шумен, снахата от години е в чужбина. Внучката не работи, хванала се в ресторант във Варна, тогава пък дошъл коронавирусът, затворили ги, затворило се и момичето. „Съжалявам много в днешното време младите, вас съжалявам, не само моя син, не само моята дъщеря, вас всички съжалявам. Викаш, не те ли е страх от пандемията, от дъжда? Каквото има да става, ще става, не ме е страх. Дойдох да гласувам младите да имат работа, да имат и деца и да са добре. А те добре ли са? Аз си имам – хубаво, лошо, къща сме си купили, направили, две деца съм родила, отгледала, оженила и т.н. Мъжът ми умря, стана вече 25 години вдовица съм, ела да видиш дворчето ми ей там, като аптека съм го направила. Ама младите? Дойде си снощи с татко си, разговаря (30-годишната внучка), натъжена. Що си, мама, викам, натъжена. Защото, вика, няма с кого да излезеш, няма работа, ако има работа, поне ще излезеш сред хора. 30-годишна, хубавица. Заради нея гласувам, питаш ме, казвам ти. Тъй ги разбирам аз нещата. Не съм учена, нямам образование, била съм сираче, до 4-то отделение съм ходила на училище, но никъде не съм се засрамила. Щом градината съм я „облизала”, ей там ми е къщата, ела да видиш, значи мога да ида и да гласувам. Да ни е подредена държавата като моята градина” – разпалено говори жената с образование всичко на всичко четири отделения. Мъдрост, от която ти става тъжно, като се сетиш, че има гласове за образователен ценз за гласуващите.


В секцията на леля Пенка по традиция, както и по други места в страната, първи са старците. Два часа след началото на изборния ден са се завъртели 35 от 824 избиратели, облаците се спускат ниско, а дъждът се засилва и избирателите не бързат да се втурнат към урните. Подобна е работата и в съседната секция номер 8, разказва председателката Христина Неделчева. Тук активността е 25 от 825 избиратели към 8,30 сутринта. По улицата пред общината няма жива душа, ако не броим няколко застъпници с цигара пред избирателната секция. В един момент като в празничен ден по тротоара се задава достолепна двойка. Той на 88, Георги Маринчев, агроном. Тя на 83, Николина Маринчева, също агроном, дългогодишен учител в Селскостопанския техникум в града. „Има ли машина за гласуване в нашата секция? Искам да гласувам машинно!” – заявява избирателката, докато член на комисията дава дезинфектант на съпруга й. „Да видим дали ще се справя, защото не обясниха добре как става гласуването с машина.” Вътре обаче и двамата се справят блестящо. Момиче от комисията им разяснява как да сложат картите, от там нататък Георги и Николинка се справят интуитивно и излизат с фишче с името на преференциално избран кандидат. „Вярвам на технологиите, нямам съмнение, нито притеснение за гласа ми”, казва мъжът. Очаквания? Нямат никакви и двамата. Положението не е добро с пенсия от 250 лева, но не чакат и да се оправи, който и да спечели изборите. Е, защо тогава гласуват? „Защото сме дисциплинирани. Така трябва”, лаконични са представителите на едно от последните поколения, живеещо с представата за граждански дълг.

И в първата българска столица Плиска в ранни зори „на бой отиват само старците”. 79-годишната Тодорка Петкова Лукова е седнала да си почине на пейка пред кметството на път от избирателната секция в пенсионерския клуб към дома си. „Гласувала съм на всички избори, може да ми е последно, не се знае, затова съм тръгнала и днес. Трябва всички българи да гласуваме – който за каквото иска – за БСП, за ГЕРБ, когото харесват. Пенсиите са малки, да, 300 лева, ограничаваме се, но стигат, не мога да кажа, че гладувам. Имам един син в Нови пазар, там си работи”, споделя жената. Дертът на леля Тодорка обаче не е пенсията, нито са краката, които се уморяват, а самотата. „Много скучно се живее в Плиска, откакто е тази „пандема”, скучно стана, сами сме повечето сами жени, затворени по къщите. Иначе в пенсионерския клуб се събирахме, приказвахме си, споделяхме си, с други клубове се виждахме. И туристи няма, движение няма никакво. И те сега изборите и те едно развлечение са. Независимо че е дъжд, корона – тръгнала съм да гласувам. За когото си искам. И вие гласувайте за когото си искате, но гласувайте”, убеждава ни жената.

Секцията в пенсионерския клуб в Плиска е една от най-добре оборудваните в противоепидемично отношение от тези, които посещаваме в района. Ако изключим тази в Базовото училище в Шумен, където са се престарали и върху собствената маска дават втора тяхна, а на гласоподавателите предлагат ръкавици. Та и в Плиска са с ръкавици, с дезинфекция на влизане, а дамата, обработваща списъка с подписите, е зад плексигласова преграда. Така били всички секции на територията на РИК – Каспичан. Колко са ваксинирани срещу COVID-19? Мълчание. Оказва се, че нито един от членовете на СИК не е с поставена ваксина. „Предлагаха ни, но ние отказахме”, обясняват ангажираните с вота.