0

П итали ли сте се някога как ще се чувствате, ако се изключите от сврхъсвързания ни свят и се скриете в пещера за няколко седмици? 15 души във Франция вече знаят отговора, съобщи Асошиейтед прес.
След 40 дни на доброволна изолация в тъмна, влажна и дълбока пещера, осем мъже и седем жени, които участваха в научен експеримент, се върнаха към нормалния живот в събота след края на самоизолацията си в Пиренеите, съобщиха Асошиейтед прес и АФП.

Питали ли сте се някога как ще се чувствате, ако се изключите от сврхъсвързания ни свят и се скриете в пещера за няколко седмици? 15 души във Франция вече знаят отговора, съобщи Асошиейтед прес.
След 40 дни на доброволна изолация в тъмна, влажна и дълбока пещера, осем мъже и седем жени, които участваха в научен експеримент, се върнаха към нормалния живот в събота след края на самоизолацията си в Пиренеите, съобщиха Асошиейтед прес и АФП.

Групата живееше през последните седмици в пещерата Ломбрив без представа за времето. Те бяха без часовници и слънчева светлина в пещерата, където температурата е десет градуса по Целзий, а относителната власт е сто процента.


Обитателите на пещерата, на възраст от 27 г. до 50 г., нямаха никакъв контакт с външния свят, не знаеха какво се случва с пандемията, не общуваха нито със семейства, нито с приятели.
Доброволците, сред които има бижутер, лекар, преподавател по математика, сами добиваха вода от 45 метра дълбочина и си произвеждаха електричество с генератор с педали.
За 40 дни и нощи те бяха сами в пещерата. Сега тези същества на мрака, в каквито се превърнаха доброволците, ще трябва да носят специални очила, за да предпазят очите си от дневната светлина.
Учените от Института за човешка адаптация, които ръководят проекта "Дълбоко време" за повече от един милион евро, казват, че експериментът ще помогне за разбирането как хората се адаптират към драстични промени в жизнените условия и среда, което е особено актуално в условията на пандемията от новия коронавирус.
В партньорство с лаборатории във Франция и Швейцария, учените наблюдаваха съня на доброволците, социалното им взаимодействие, поведенческите реакции чрез сензори. Един от тези сензори е малък термометър в капсула, която участниците в експеримента погълнаха като хапче. Капсулата измерва телесната температура и предава данните до компютър, докато не бъде изхвърлена по естествен път от организма.
Участниците в експеримента следваха биологичните си часовници, за да стават от сън, да заспиват и да се хранят. Дните отмерваха не в часове, а с циклите сън.
В петък учените, проследяващи доброволците, влязоха в пещерата за пръв път от началото на експеримента. Те съобщиха, че повечето от участниците са изчислили погрешно времето, прекарано в пещерата и смятали, че им остават още седмица или десет дни до края на опита.
"Наистина любопитно е да се наблюдава как групата се синхронизира", каза директорът на проекта Кристиян Кло в запис, направен в пещерата. Голямо изпитание било организирането и извършването на съвместни дейности, без да се отчита времето, каза той.
Макар участниците да изглеждали видимо уморени, две трети от тях изразили желание да останат в пещерата малко по-дълго, за да успеят да завършат работата на проектите на експедицията, каза Беноа Мовьо, един от учените по проекта, пред Асошиейтед прес.