С портната библия на Апенините в. „Гадзета дело спорт“ провъзгласи днес на първата си страница „адзурите“ за „лъвовете“ на Италия. Такава категорична метафора за представянето на националите във важен международен мач като осминафинала срещу Австрия в събота вечерта на лондонския „Уембли“ поне в неизтритата все още футболна памет на медиите из полуострова не може да бъде изровена.
Спортната библия на Апенините в. „Гадзета дело спорт“ провъзгласи днес на първата си страница „адзурите“ за „лъвовете“ на Италия. Такава категорична метафора за представянето на националите във важен международен мач като осминафинала срещу Австрия в събота вечерта на лондонския „Уембли“ поне в неизтритата все още футболна памет на медиите из полуострова не може да бъде изровена.
Най-вероятно защото красивият иначе звяр, който е символ на могъществото, героизма, безпощадността и победата, не е особено тачен в хералдиката на Италия. Сякаш в нея се предпочитат повече волните птици, та били те и грабливи, житните класове, сноповете, цветята, синевата – все символи, които нямат нищо общо с битката на живот и смърт и проливането на кръв. Какъвто на практика бе в неговите футболни измерения решаващият за класирането на четвъртфиналите на европейското първенство двубой с австрийците, в който след много мъки „адзурите“ наистина станаха лъвове и биха с 2:1.
А повече от два часа в съботната вечер между Алпите и Сицилия цареше гробна тишина, нарушавана от време на време единствено от викове на възторжени австрийски летовници из пъбовете в адриатическите морски курорти. Тишина, която бе първо предизвикана от мъката, че на няколко пъти на играчите в сини фланелки не им върза да вкарат гол, а после от страх, след като австриецът от сръбско потекло Марко Арнаутович наниза топката във вратата на Джиджо Донарума. Безкрайни бяха за италианските „тифози“ онези минути, през които ВАР-ът на „Уембли“ уточняваше дали голът на класния нападател, който наесен ще рита в „Болоня“, е чист или е вкаран от макар и милиметрова засада. И когато попадението на Арнаутович бе анулирано, въздишката на облекчение бе силна като спонтанен възглас от победа или вкаран важен и красив гол за „Скуадра адзура“. Възглас, който за радост прокънтя след стотина минути игра, когато на „Уембли“ се развихриха резервите - студентът по физика Федерико Киеза и студентът по икономика Матео Песина, вкарали един след друг головете на италианската победа.
След мача селекционерт на „адзурите“ Роберто Манчини си призна пред микрофоните на държавната телевизия РАИ, че бил очаквал труден мач, но не чак толкоз мъчителен. После обеща, че следващата среща на националите на четвъртфинала ще бъде много по-лека, безметежна и плодотворна. Защото още един път се бил убедил, че разполага с равностойни и добре подготвени във всяко едно отношение футболисти.
От друга страна пък изпитаната от тях мъка срещу трудния съперник, предвождан от италианеца Франко Фода, според треньора щяла да има голям принос за психическата стабилност на отбора в бъдеще. А на въпроса с кого предпочита момчетата му да се сблъскат в следващия мач – с Ромеро Лукаку или Кристиано Роналдо, тоест с Белгия или Португалия, наставникът отговори кратко: „Ако можех – бих избегнал и двамата!“
Долу-горе в същия дух е коментарът на осминафиналната среща на известния треньор Клаудио Раниери, за когото страданията на „адзурите“ в мача срещу Австрия само щели да им помогнат да израстат, да се извисят. Освен това той обяви на страниците на „Гадзета дело спорт“ системата ВАР за „свята“, щото в други, минали времена, голът на Арнатутивич щял да бъде признат със сигурност и тогава „адзурите“ можели да се видят в чудо. Раниери не спести суперлативите за Киеза и Песина, които обяви за „момчета“, които могат да те отведат далеко, до футболните висини.
Всички италиански медии без изключение не забравиха, че с победата на италианските национали над Австрия треньорът им Роберто Манчини поставя своеобразен рекорд в историята на „Скуадра адзура“. Той няма регистрирана загуба вече 31 мача, като оставя зад себе си водилия отбора между 1935 и 1939 г. наставник Виторио Поцо с 30 срещи без загуба и Марчело Липи – 2004–2006 г. с 25 срещи. Освен това спортното пишещо братство не пропусна да обясни какво означава прегръдката на Манчини след гола на Киеза с приятеля и асистента Джанлука Виали. Ами, тя била нещо като апотеоз на реванша им на „Уембли“ за загубата на двамата с 0:1 през 1992 г. с отбора им „Сампдория“ на финала на турнира на Купата на европейските шампиони, тоест на тогавашната Шампионска лига. От кого е тази загуба? От „Барселона“ на Йохан Кройф с титуляр Христо Стоичков!
А като своеобразна „вендета“ спортните журналисти определиха гола на Федерико Киеза. Защото титулярът на „Ювентус“ го вкара на европейско първенство, както сторил баща му Енрико Киеза на онова европейско пак в Англия и точно преди 25 години. Но тогава голът на таткото не стига, за да продължат „адзурите“ напред, те губят от Чешката република и се връщат в Италия. Докато съставът със сина Федерико Киеза продължава да участва в турнира и като нищо може да се върне на „Уембли“ за финалния двубой.
Иначе „адзурите“ вече потупват в джобовете си осемдесет хилядарки – обещаната им от Футболната федерация премия за игра на четвъртфиналите на първенството.
Монитор
