В ъзродиха смятаната за изчезнала круша ечемянка. Тя е позната и като петровка предимно в Северна България, а сочните й сладки и дребни плодове се берат по жътва.
Възродиха смятаната за изчезнала круша ечемянка. Тя е позната и като петровка предимно в Северна България, а сочните й сладки и дребни плодове се берат по жътва.
Точно оттам идва и името й петровка, защото зрее в последната седмица на месец юни. Ечемянка пък идва от това, че реколтата й съвпада с ечемичената реколта.
Няколко разсадници в Южна и Северна България съобщават, че вече предлагат фиданки на тази любима на десетки поколения българи. През деветдестте години много от дръвчетата изсъхнаха и любителите на този плод от първите дни на лятото смятаха, че тя е изчезнала безвъзвратно.
Български
Агрономи описват ечмянката, или петровка като стар български сорт, средно едра круша, която е застрашена от изчезване. Плодовете на големина достигат до 80 г. Кожицата е жълта, с червени разлети петна от огряваната от слънцето страна. Плодовото месо е много сладко, с приятен, характерен вкус. Дърветата имат широка корона и среден растеж. Сортът е самофертилен, не се изисква пръскане за болести, притежава добра устойчивост. Също така издържа на студове.
Слънце
Как обаче да си засадим и отгледаме правилно круши, описват специалистите от 10plus1.eu. Според тях крушовите дръвчета изискват много слънце, затова е добре да се избере място, което ще осигури най-малко 6 до 8 часа слънце на ден на фиданките. Цъфтежът им започва рано, така че се препоръчва засаждане на хълмист терен от 200 до 800 метра над морското равнище с повече светлина и топлина.
Мраз
Крушите издържат на температури до минус 20 градуса. Те имат и специални изисквания за относителната влажност на въздуха. Оптималната влажност през лятото е 60 - 70%, като при влажност под 30% трябва да се полива.
Най-много поливки се изискват в етапа на интензивен растеж на плода, който е през юни и юли.
За крушите са подходящи дълбоки, добре дренирани и глинесто песъчливи до слабо кисели почви. На почва с повече от 5% алкални съставки - от pH 7.5 до 8, крушата страда от хлороза (жълтеница), което е в резултат на смущенията на желязото.
Хлорозата се лекува трудно, но пръскането със железен сулфат от 1 до 2 кг на декар дава добри резултати, като за 10 - 15 дни листата позеленяват.
Засаждане
Дупката за засаждане трябва да е 10 - 20 см по-широка и по-дълбока от кореновата система.
Преди засаждането премахнете всички повредени части на корените, ако има такива.
Изрежете около 2 мм на всички по-дебели корени - това се отнася само за по-дебелите, малките коренчета не се изрязват, и поставете дръвчето в прясно изкопаната дупка на дълбочина до 70 см, така че мястото на присадката да остане около 5 - 10 см над повърхността на почвата и да сочи на юг. Заровете корените с рохкава пръст и утъпчете добре, за да премахнете въздушните джобове от корена.Полейте обилно с 10 - 20 литра вода и ако пръстта слегне, добавете още рохкава почва, след което полейте отново.
Торенето през есента изгаря корените
При есенното засаждане торенето не е препоръчително, за да не изгорите кореновата система.
Ако листата са бледозелени или жълти през лятото, използвайте малко повече железен сулфат през следващата година. Ако дървото расте повече от 50 см за един сезон, да се използва по-малко тор през следващата година.
Освен ако почвата не е изключително лоша, торенето веднъж годишно е напълно достатъчно.
Бъдете много внимателни с наторяването, предупреждават специалистите. Ако прекалявате, дървото ще стане по-податливо на болести.
В сравнение с други плодове грижата за крушите е лесна, защото те не страдат от много заболявания или проблеми с насекоми. Една от причините е, че нектарът от цветовете им не е толкова привлекателен за насекомите като на другите плодове.
Монитор
