С ложни и опасни мозъчни малформации ще бъдат оперирани по нов, иновативен за света метод в Университетската болница „Свети Иван Рилски” в София, съобщиха от лечебното заведение.
Сложни и опасни мозъчни малформации ще бъдат оперирани по нов, иновативен за света метод в Университетската болница „Свети Иван Рилски” в София, съобщиха от лечебното заведение.
Те ще бъдат извършени от френския топ неврохирург проф. Шарбел Монайе. Светилото е сред пионерите във въвеждането на ендоваскуларното лечение на артериовенозни малформации – метод, който ще бъде демонстриран у нас. По него ще бъдат обучени и български лекари.
Проф. Монайе е един от първите, заедно с проф. Шапо от Германия, които предлагат т.нар.
трансвенозен достъп при емболизацията
на тези сложни случаи. Тази техника се практикува от две години и нашата страна ще е една от малкото, в които ще бъде приложена. Смята се, че чрез нея вече успешно могат да се третират случаи, които преди 5-6 години са били смятани за нелечими.
Френското светило заедно с доц. Станимир Сираков, ръководител на „Референтния център по мозъчно-съдови заболявания“ в болницата, ще оперират четирима пациенти на 15 и 16 февруари. От тях две са деца и две млади жени. Мозъчните малформации при тях са изключително сложни.
Съвместната демонстрация на проф. Монайе и доц. Сираков ще бъде част от Балканската неврологична среща „Трансвенозен достъп при емболизация на мозъчна артериовенозна малформация”, за участие в която са поканени всички водещи интервенционални неврорентгенолози от региона.
Опасните малформации
Този тип малформации представляват кълбо от абнормални или не добре формирани кръвоносни съдове (артерии и вени) с естествено предразположение към кървене. Те могат да са навсякъде в човешкото тяло, но мозъчните и гръбначните са с особено висок риск. Проблемът е, че тяхната стена е различна от тази на нормалните артерии. Спукването на някой от тези съдове е животозастрашаващо в повечето случаи. Другият голям проблем е, че според локализацията им те могат да причинят тежък неврологичен дефицит: от пареза на ръка или крак, до смущения в говора или постоянни епилептични припадъци. Обикновено епилепсията, причинена от такива малформации, е фармакорезистентна, т.е. не се повлиява от лекарства.
„Ние си даваме ясна сметка като оператори, че точно тези малформации са твърде комплексни, за да ги направим сами. Разбира се, бихме могли, но в нашите ръце шансът от усложнения е в пъти по-голям, отколкото при проф. Монайе”, обяснява доц. Сираков. Той допълва, че през 2018 г. в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Иван Рилски” са направени 29 операции на артериовенозни малформации (АВМ). Всички те са преминали успешно, без усложнения, което е много добър резултат. Най-малката пациентка е била 7-годишна, а най-възрастният пациент – около 50-годишен.
Какъв е самият метод
При eндоваскуларната емболизация достъпът до патологичните съдове се осъществява чрез убождане на артерия на крака. Специалистите се движат по съдовата система и с помощта на специални микрокатетри достигат до центъра на малформацията. Целта е патологичните съдове да бъдат запълнени с така нареченото тъканно лепило. Стане ли това, те вече са изолирани от нормалното кръвообращение, в тях няма пулсиране и налягане, като съответно шансът за кървене е елиминиран. „По този начин решаваме проблема на пациента – бил той неврологичен или животозастрашаващ, а в 70% от случаите дори можем да спрем пристъпите на епилепсия”, обяснява доц. Сираков. Той уточнява, че въпреки че се смята за най-ефективното лечение на подобни тежки случаи, ендоваскуларната емболизация също крие своите рискове. Затова и част от пациентите, които ще бъдат лекувани от проф. Монайе и доц. Сираков, вече са преминали поредица от интервенции в българската болница, чиято цел е била да ги подготви за финалната операция.
Симптомите на заболяването
Две трети от симптомите на мозъчните малформации се срещат при лица под 40 години. 30% от кръвоизливите, които се получават вследствие на тях, водят до тежък неврологичен дефицит, а 10 на сто до смърт. При повечето засегнати заболяването протича безсимптомно. Само при 12% от хората се проявяват известни признаци, най-често мозъчни кръвоизливи. Те могат да бъдат също епилептични припадъци, парези и парализи, нарушение на координацията, главоболие, зрителни нарушения, говорни проблеми, проблеми с паметта и дори деменция.
Монитор
