24-годишният Васил Василев, който години наред събира колекция от „Носии от Ченге и Дългопол“ издаде книга със снимки и описание на облеклото от този етнографски регион в Източна Стара планина.
24-годишният Васил Василев, който години наред събира колекция от „Носии от Ченге и Дългопол“ издаде книга със снимки и описание на облеклото от този етнографски регион в Източна Стара планина.
Той е роден и израснал в Дългопол, от малък се занимава с народни танци, а днес понякога бие тъпана в местна формация, разказва той в ефира на Радио Варна. Учил е във Ветеринарния техникум в Добрич и сега е студент в шести курс „Ветеринарна медицина“ в Старозагорския университет, но вече работи по специалността си.
Интересът му към народните носии се събужда, когато като момче попада на красива престилка, принадлежала на прабаба му и съхранена в стара семейна ракла. Оттогава до днес той издирва и събира автентични елементи от традиционното облекло в своя роден край. Колекцията му става толкова голяма, че решава да я съхрани и сподели чрез книга-албум, където да разкаже и всичко, което знае за облеклата и традициите.
Намира съмишленик в лицето на Койно Койнов, основател на някогашното училище по българска култура „Цар Симеон I“ в село Сладка вода, а днес лектор по българска писменост и история в български училища в чужбина. Койнов харесва много идеята на Васил и става фотограф и издател на книгата „Носии от Ченге и Дългопол“.
Най-характерно за облеклото в региона е месаленото забраждане, обяснява Васил. To е изчезнало преди около век и днес много трудно се намират екземпляри от тези месали. Това е кърпа дълга 6-7 метра, която се увива по специален начин около главата и врата, разказа авторът на книгата.
Друг характерен белег за облеклото в региона са тъмните цветове, както е в балканджийските села Ченге, Еркеч и Голица. В Дългопол пък са кафяви, бозави. Дори в миналото са наричали дългополци „суреци“, поради цвета на облеклото, споделя още колекционерът на носии.
Книгата е голям формат, луксозно издание и се случва и с финансовата подкрепа на местни хора, сред които най-съществен принос имат Анатоли Ангелов, Неделчо Симеонов и Нели Василева-Мейн, споделя Васил Василев. Интересът към изданието е много голям и тиражът от 1 000 броя е почти изчерпан.
Монитор
