Б лизо 10 000 зрители се смяха и плакаха с Мариус Куркински в събота вечер, когато феноменалният актьор за пръв път изигра юбилейния си моноспектакъл „Мариус 50“ в столицата, след като преди дни го бе показал във Варна, Пловдив и Бургас.
Близо 10 000 зрители се смяха и плакаха с Мариус Куркински в събота вечер, когато феноменалният актьор за пръв път изигра юбилейния си моноспектакъл „Мариус 50“ в столицата, след като преди дни го бе показал във Варна, Пловдив и Бургас.
Огромната зала „Арена Армеец“ бе изпълнена до козирката, само секторите, падащи се откъм гърба на артиста беше предвидено да останат безлюдни, а човешкият мравуняк напредваше към подстъпите на залата часове преди началния час на събитието. „Арена Армеец“ не е идеалното място за театър, назад и отвисоко играещият човек обикновено изглежда като точица, но, подпомогнат от големия екран зад него и от още няколко на тавана, Мариус с излизането си на сцената овладя със своята енергия пространството и душите на присъстващите. И така повече от два часа до самия край...
Сборният моноспектакъл „Мариус 50“
проследява целия творчески живот
на Куркински в жанра на уан мен шоуто, който още преди четвърт век той изведе до виртуозност. В него са включени фрагменти от 9 от неговите общо 11 моноспектакъла – без „Евангелие по Матея“ и „Песен на песните“, които са по библейски текстове. След като откри за себе си вярата и Бога, артистът реши, че няма право да произнася тези свещени думи публично. Подборът, който бе направил, е абсолютно огледало на духовното му израстване през годините. Мариус започна с откъс от първия си моноспектакъл „Дон Жуан“ по Молиер (1993), отправяйки сам към себе си призива „Покайте се!“, за да завърши с най-скорошните: „Черното пиле“ по Хайтов, „Юбилей“ по Чехов с напълно автобиографичното свещенодействие в театъра и „Сънят на смешния човек“ по Достоевски. В последните сцени той изповядва този сън и своята надежда, че не е невъзможно сбъдването му – да се открие планета в края на Слънчевата система, населена не с мразещи се, а с непрегрешили хора, които обичат ближния си така, както обичат себе си. Именно това би могъл да е ключът към смислено и хармонично съществуване. Междувременно, увличащ в смеха и свръхизразителен в драматичното, Мариус преживя пред аудиторията части от „Дамата с кученцето“, свързана с емблематичната миниатюра „За вредата от тютюна“ на Чехов, „Сънят“ по Джулиан Барнс, „Самият човек“ по Андрей Платонов, както и българските характери от „Сътресение“ и „Български разкази“ по Хайтов и Ангел Каралийчев...
След като по средата на шоуто имахме възможност да се насладим на новия клип на култовото през 90-те парче „Ти-ри-ри-рам“, на самия финал актьорът изпълни песента на шута от „Дванайсета нощ“ на Шекспир, в която също е концентриран цял един живот: от „Човек, когато е момче, хей-хо...“ до „Човек, когато стане стар, хей-хо...“. Човек, дори на години (по пиеса 68, а в случая 50), не може да е стар и ненужен, когато е прегърнал театъра, когато
и театърът го е прегърнал с обич
като че ли искаше да ни каже Мариус. Така ще го запомним на финала: с длани като тревожни птици, с които обгръща себе си, за да си даде кураж, обгръща символично театъра, срещнал го с великите автори, обгръща и цялата си публика, която винаги ще му е благодарна...
След дългите аплодисменти Мариус бе поздравен с послание от продуцента си Кирил Кирилов от „Ажур Пико“, както и от директора на Народния театър Мариус Донкин. Той бе изпратил икона на св. Иван Рилски на своя съименник, която Куркински с вълнение и поклон целуна.
„Снощи в „Арена Армеец“ изживях смисъла между нас! Обичам ви, Мариус“, написа по-късно актьорът в своя профил „Няколко страници“ във Фейсбук. И ние те обичаме, Артисте!
Монитор
