Ако имате път към Сепарева баня в Рила, преди да стигнете до курорта с най- горещия минерален извор на Балканите, можете да се отбиете до с. Овчарци.
Ако имате път към Сепарева баня в Рила, преди да стигнете до курорта с най- горещия минерален извор на Балканите, можете да се отбиете до с. Овчарци.
Там освен, че се намира забележителна църква от Възраждането с меден купол, над селото има истинска тепавица. А над тепавицата води горска пътечка към красив водопад. Тези, които са ходили на тепавица, знаят, че това е естествена пералня с планинска вода, която се спуска от високо.
Вълна
В тепавица хората от векове са изпирали до блясък вълнените си черги, китеници и одеяла. Все неща от бита, които стопанките на къщите сами са си изработвали от вълна. Която пък са вземали от стадата овце, които отглеждат. А овцевъдството е бил богат поминък за околностите.
Тепавицата над Овчарци все още работи. Но в селото вече е останала една къща, която е на път да се превърне в туристическа атракция. Особено за всички, които поемат към планинската пътека над селото.
Петел и кокошки
Защото в нейния двор минаващите гости на района могат да видят и най-вече да покажат на децата си пухкави, чистички и пращящи от здраве овце. Гледка, която може да се види основно отстари снимки и рисувани книжки от някога. Те в края на февруари се припичат на слънце в пометения изрядно двор и хрупат овес и сено. Около тях търчат кокошки и кълват нещо, а единственият петел гордо се разхожда покрай тях. В дъното се вижда спретната къща, точно като на село с чешма и пейка отвън. А от там се задава усмихната стопанката й. Жената трие ръце в престилката, за да се здрависа дружелюбно. Това е Калинка Грошкова. Като всяка селска жена, дори и в почивните дни шета нещо по двора. В този топъл зимен ден тя използва слънцето, за да си прочисти корените от ягодите и после да ги пресади в нови лехи.
И точно като на село, както се е правело векове по нашите земи си приказваме на оградата.
Без ламтеж
С удоволствие научаваме, напук на всички селски политики и ламтеж за субсидии, че това малко стопанство, което с високомерие от големия бизнес се нарича хоби фермерство, не само не е загуба, а храни три семейства. Калинка Грошкова разказа, че съпругът й Георги е земеделски производител. Тя „не работи“. Което в превод означава, че не ходи някъде на работа. Но пък е заета по цял ден из двора. И с внука си през лятото, който е във втори клас и не може да бъде оставен сам.
Агнета
Стопанката на дома оживено разказа, че имат 14 овце и 10 агнета, местна порода. Видно е, че получават някакви дребни субсидии, защото животните са белязани с ушни марки. Изцяло пасищно животновъдство. През лятото ги дават на овчар в съседно село, защото в това вече няма хора, които искат да вършат тази работа. Пък явно няма и други овце. Семейството има и кон. В малката фермичка помагат всички членове на голямата фамилия. Бащата Георги осигурява храната за зимата на животните. По цял ден оре, събира и пласти сено през лятото. Имат двайсет ниви. Отглеждат предимно пшеница и овес. С това си хранят и животните в студеното време. Точно сега дават на агънцата варено жито.
Мерак
По всичко личи, че стопаните на този дом са много трудолюбиви хора. Щастливи от това, което вършат и сами си създават. Противно на повечето фермери, не само не се оплакват, а заявяват, че с този брой овце и животни, сами произвеждат храната си за годината и не им трябва друга. Все едно са излезли от книгите, които описват старите български семейства. От млякото на овцете, овчаря прави сирене, което им дава в кофички от по десет килограма. Тъй като по-младите членове на фамилията предпочитат заместители на сиренето с палмови мазнини,по-възрастните продават голяма част от продукцията през лятото. За Великден пък ще продадат половината агнета. Другите ще са за Светия празник и Гергьовден.
Без прасета
Освен кокошките, които им осигуряват яйца, са отглеждали по две прасета. И сега биха го правили, но ще се наложи да е извън селото, обясни Калинка Грошкова. Другият вариант, каза тя е да заградят пространства, така че да няма достъп от гризачи. Доскоро хората са имали й крава, но се е наложило да се лишат от нея, защото няма кой да я води на паша. В градината се отглеждат всички типични за българския дом зеленчуци. Несъмнено мазата е пълна с лютеници и всякаква селска зимнина, с удоволствие разказа стопанката на дома.
Какво повече може да се разкаже за такова стопанство. Просто типичен селски живот, който задържа хората по родните им места. Основна цел на европейската селска политика, която в България има обратен знак.
Монитор
