Ч естито разхлабване на мерки, mates!
Последният път ви разказах колко смело наруших правилата за социално дистанциране и с Додо направихме незаконен пикник край София и те взеха, че отмениха тези забрани.
Честито разхлабване на мерки, mates!
Последният път ви разказах колко смело наруших правилата за социално дистанциране и с Додо направихме незаконен пикник край София и те взеха, че отмениха тези забрани.
I wonder what will happen next? Примерно, ако напиша, че вече смятам да не плащам за бира, а напрво да я крада от магазина, дали ще стане безплатна? Или пък, че навън времето ще е слънчево само, ако девойката от прогнозата за времето на „Нова ТВ“ се появява в ефир по бански. Когато започнах да пиша този блог идеята ми беше just да ви разказвам за пътуванията ми из прекрасните кътчета на новата ми родина България, и приключенията, които аз Конан Дъфи срещам тук като новоизлюпен имигрант от UK. А, то какво стана. Взех да се чувствам все едно, че имам superpowers и каквото напиша тук се сбъдва наистина.
That’s why докато тези магически способности още не са избледнели (или докато още вярвам, че ги имам) ще направя това, което всеки нормален човек току-що придобил супресили би направил първо – ще ги използвам за лична изгода. Какво? Don’t tell me, че Вие не бихте направили absolutely същото.
Поради тази причина и заглавието на днешната ми история е толкова ridiculous. Да, знам не отива на един travel blog да пише за гинеколози. Темата тук е събирането на печати за 100-те национални туристически обекта. Можех например да ви разкаха за разходката ни до „Пътеката на здравето“ в Банкя last weekend. Но не искам. Нали ви казах, че имам superpowers и знам как да ги използвам. А и разходката в Банкя беше прекъсната от проливен дъжд, докато отварях first beer за деня още на първия километър (if I must be honest на първите 80 метра) от прехода.
Well, сега ще ви разкажа не къде искам да отида на trip, а къде не искам да ходя. Точно така не искам да ходя на gynecologist. Преди да сте ме нарекли bloody British pervert искам да припомня, че съпругата ми е бременна (макар че това не опровергава горното твърдение). А миг преди да го свалят от сутрешните брифинги, mighty генерал Мутафчийски разреши да се възстановят редовните прегледи на бебета и бременни. So в нашия случай това означаваше regular meetings със симпатичният, висок, къдрокос и с бадемови очи доктор Любомир Марков*.
Трябва да ви призная, че сблъсъкът ни със здравната система още в самото начало на бременноста на Додо не беше positive. Още първият преглед при личната лекарка на Додо in the very beginning беше фалстарт. Ние, силно развълнувани от положителния тест за бременност отидохме заедно при GP-то с идеята тя да ни (не на мен, а на Додо of course) даде направление за гинеколог, който да потвърди официално новината. Лекарката изслуша Додо, попълни един документ, натика й го в ръцете и я изпрати на преглед като миг преди да затръшне вратата на кабинета си (която се отваря само отвътре) избоботи: „И да знаете, че при който лекар отидете с това направление, после той ще следи цялта бременност и нямате право да го смените.“ И хлоп! Вратата се затвори. Нали се представяте mate в такъв вълнуващ момент, когато очакваш да научиш дали наистина ще имаш дете, животът ти коренно ще се промени и ще трябва да вземаш милиони решения, от които зависи съдбата на една чисто ново човешко същество, ти съобщават, че още от сега във вмирисания на хлор коридор на кеарталната поликлиника ти трябва да си наясно кой ще е този лекар, който ще помогне на бял свят да излезе първородното ти дете. А, Додо даже не знае със сигурност дали е бременна yet!
Оказа се, че личната лекарка (вече бивша след тази история) е издала направление по програма „майчина грижа“, което се дава на вече потвърдените случаи на бременност. Причината е, че тези направления са безотчетни и не влизат в месечния лимит на напрвелния, с които разполагат Джипитата. In other words, за да си спести едно направление (това май е главната мисия на личните лекари в България – не да са сигурни, че пациентите им са добре, а да им стигнат направленията), тази жена направо е вписала Додо като бременна й и е издала от „безотчетните“. Ами, ако при прегледа се окаже, че в същност теста е бил неверен? Ами, ако този лекар, при който първо отиде не е добър или пък просто приемното му време не е удобно? It doesn’t meter, важното е, че Джипито не си е „изхабила“ направленията. Е, след като Додо се консултира с една своя леля, която е спешен медик в Търговище и научи за тези евтини административни хватки (които actually могат да излязат скъпо на пациента, защото ако после решиш да си смениш гинеколога, който следи бременността трябва да си плащаш всички прегледи на 100%, но пък GP-то нали си спести направление), моята иначе възпитана съпруга ми каза само: „Чакай ме тук“. Тя заблъска с юмруци по вратата на Джипито точно върху табелата „ Не чукай! Не чукай! Не чукай!“ и когато ядосаната nurse отвори с идеята да нахока поредния нахалник, Додо само я избута влезе в кабинета и затвори след себе си. Пет минути по-късно, след като зад вратата се чуваха звуци подобни на тези дето пришалецът от филма „Пришалецът“ ги издава, когато Сигърни Уивър го полива с напалм, вратата се отвори с трясък, иначе достолепната лекарка изскочи в свински тръс и с писъци се затича навън, а след нея Додо излезе с изцъклен поглед дъжейки парче от стетоскоп, пусна го на пода, хвана ме под ръка и ми каза, че е време да тръгваме. Докато излизахме от болницата, видях отново тичащата лекарка (вече бивша) на Додо и съм pretty sure, че под долната част на мантата й отзад се подаваше парче от направлението, което ни беше дала.
Whatever, ние направихме нашия правилен избор. След обстоен research, Додо се записа при въпросния д-р Марков. Млад specialist, работил в чужбина, който в момента дава дежурства в скъпа частна болница и паралелно с това поддържа собствен кабинет с договор към Здравната каса. Любчо или Lover boy, както започнах да го наричам (естествено не пред него) след като разбрах какво означава името му, Слава Богу не носеше очила. Това беше основното ми изискване, когато Додо си избираше АГ, тъй като в ума ми се беше загнездила мъдростта на един от кварталните пияници пред входа, че общото между здравото куче и късогледия гинеколог е мокрият нос.
Да, обаче Lover boy, се оказа много готин тип. И точно това е проблемът. Един истински мъж не бива да познава гинеколога на жена си, mate. Още повече да го харесва. Осъзнах това в мига, в който Додо беше легнала на кушетката и чух плясъкът от слагането на латексовите ръкавици на Любо, also видях как намаза с гел накрайника на видеозона и се скри зад параванчето. Както би казал Грета Тунберг: „It’s all wrong. I shouldn’t be up here.”
I know в такъв магически момент, съзнанието на мен като бъдещ баща би трябвало да е насочено само в това да видя на монитора тупкащите петна, които съвсем скоро ще се материализират под формата на розово бебе в ръцете ми. Би трябвало да се вълнувам от неща от рода на това дали бебето е наддало на грамове? С колко сантиметра е пораснало? Дали не се е увило в пъпната си връв? Това, което виждам в момента главата му ли е или дупето?
Обаче не е така, mate. В главата ми е само колко букети с bloody пролетни цветя (любимите й), колко вечери, нахални съобщения, опити за напиване, разходки за ръка, лъжи, че харесвам приятелките й** и блудкави романтични филми(Hugh Grant й е любимец) ми е коствало, за да получа достъп до това, което в момента Любчо оглежда там зад паравана.
I told you mate, it’s all wrong! Ако човек е достатъчно open-minded може и да няма против да се среща с бившите гаджета на половинката си. Но с гинеколога й – никога! Предпочитам да си го представям като възрастна пълна лелка, която преглежда Додо всеки месец, докато аз пия бира пред блока и накрая ще ни помогне нашето бебе да дойде на бял свят живо и здраво, вместо като вежливият бивш баскетболист д-р Марков, който somehow успява да има равномерен загар по кожата и през зимата (аз ставам червен като рак и бенките ми се удвояват – thanks a lot аристократичен британски ген!)
И така този месец прегледът при д-р Марков мина, успях да го преглътна с 2 бири и малко злорадстване над новината, че Любчо не разбира от футбол (Ha-ha it’s all on you pal!) , но оттук-нататък влизаме в последна фаза и ще трябва всяка седмица да се ходи на преглед.
Wish me good luck mates! Може пък да върнат карантината.
*Да не мислите, че това му е истинското име.
** Actually една от тях ми е симпатична, но не казвам коя защото Додо моментално ще спре да се среща с нея.
PS.
Още истории от живота и пътуванията на скромната ми британска персона вижте на Фейсбук-страницата ми:
https://www.facebook.com/britanskiabejanec/
Монитор
