У скорителите на частици могат да бъдат изключително полезни за медицината, ако не са толкова големи. Станфордският линеен ускорител, например, е дълъг близо 3,2 километра, а Големият адронен колайдер на ЦЕРН - внушителните 27 километра.
Ускорителите на частици могат да бъдат изключително полезни за медицината, ако не са толкова големи. Станфордският линеен ускорител, например, е дълъг близо 3,2 километра, а Големият адронен колайдер на ЦЕРН - внушителните 27 километра.
Сега учени от Станфорд са успели да "свият" технологията до степен да се побере върху компютърен чип, съобщава сайтът Phys.org.
Специалистите смятат, че постижението им може да доведе до по-прецизни противоракови лъчетерапии, които поразяват раковите клетки, без да засягат съседните здрави.
Машинарията, използвана в стандартните ускорители, е твърде обемиста и трудна за умаляване, така че да е подходяща за употреба в болници и по-малки научни центрове. В миналото от ЦЕРН успяха да създадат по-малък прототип на ускорителя с дължина два метра.
Сега специалистите от Станфордския университет и Националната ускорителна лаборатория са създали още по-малка версия, която се побира върху единичен силициев чип. В тази си форма ускорителят не е готов за практическа употреба, но показва, че концепцията работи.
Монитор
