0

Г радската легенда мълви, че Евтим Милошев никога не дава благословията си за тв сериал, ако в него не е предвидена по-голяма или по-малка роля за Васил Банов, защото топактьорът носи късмет на всяка продукция, в която участва.

Градската легенда мълви, че Евтим Милошев никога не дава благословията си за тв сериал, ако в него не е предвидена по-голяма или по-малка роля за Васил Банов, защото топактьорът носи късмет на всяка продукция, в която участва.

Славата му на кадемлия май тръгва от „Дървото на живота“, където образът му се развива отлично, макар да не е от централните в могъщата фамилия на Вълчеви, но и преди, и след това Банов не може да се оплаче от липсата на интересни задачи на малкия екран: Радул Чеканов от „Столичани в повече“, бай Юнал от „Седем часа разлика“, проф. Камбуров в „Откраднат живот“, а сега – прокурора Чанов в „Дяволското гърло“ и бащата на главния герой в „Г-н Х и морето“... „Значи аз не съм потребен като актьор, а като талисман?!“, обича да се шегува той, но знае, че не е вярно. Колегите му, които се покриват с представите на зрителя за истински мъжкар – типаж, който Васил Банов достойно олицетворява, днес не са много, или както казва един от тях: и в киното, и в театъра има сериозен дефицит на пичове. Обяснението на самия Банов обаче е по-различно: „Имам самочувствие на почтен човек, но нямам творческо самочувствие, в тази сфера отношението ми към мен самия е доста „пестеливо“. И тъй като нямам болно его, а реално виждане за себе си и света, който ме заобикаля, аз полагам усилия – да поработя по сценария, по текста, а не да залагам на „големия талант“. Тогава ставаш по-полезен. А и в това здраво темпо на работа в съвременните продукции плюс всичко останало трябва да имаш и физически възможности да го издържиш. Така че тренирам.“ Още режисьорът Пламен Масларов през 80-те и в началото на 90-те оценява уменията му и се доверява на актьора в няколко ключови за родното кино заглавия: „Съдията“ - останал в аналите като първия български уестърн, „Кмете, кмете“, по-късно и „Корави старчета“...

Под светлината на прожекторите в актьорския занаят Васил Банов

изглежда доста строг и суров тип

„Ако не е подлец по душа, човек полека лека заприличва на мечтите за себе си. Може би така да е било и с мен. А може и това, че изглеждам строг, да е някаква защитна реакция – иначе аз си плача като всички нормални хора, особено с напредването на годините. Неизменната усмивка на някои навярно също е защита. Защото нормалното човешко състояние е с върхове и спадове като графиката на сърцето, не може да е права линия“, разсъждава актьорът. Що се отнася до героите му, те също не са копия под индиго. От неговия учител Боян Дановски му е завещано да се опитва да е различен в превъплъщенията си. „Но като че ли зрителят не иска това – той държи да си гледа Асен Блатечки като мачо, Калин Врачански като романтик... И когато те види в по-различно амплоа, с каквото не е свикнал, мисли, че работата не е наред“, коментира Банов. На него са му интересни и тези характери, които приличат на него, и другите, с които няма много общо. Когато неговата учителка по литература (да, Банов все още има жива учителка) го похвалила колко благороден, фин и добър е неговият бай Юнал от „Седем часа разлика“, не без намигване той подхвърлил: „Преправям се, госпожа, преправям се.“ И тук Васил Банов цитира руския режисьор Юрий Завадски: „Киното е като полицията: ако те призоват – отиваш, ако не те призоват – не отиваш“. И в театъра има подобна дилема: едно е какво би избрал, друго е какво ще ти дадат. Когато някои режисьори го търсят, за да го питат какво би играл, известният актьор

без колебание заявява: Крал Лир!

„Логично, това няма да стане“, веднага се самоопровергава с присъщата си ирония той. В момента можем да го гледаме в „Бел ами“ по Мопасан и „Приятелки мои“ по Марио Моничели и Теди Москов в неговия Малък градски театър „Зад канала“, където е и заместник-директор, както и в комедийните хитове „Смях в залата“ от Майкъл Фрейн и „Откачена фамилия“ на Рей Куни в театър „Българска армия“ и извън столицата. Понякога с появата му на сцената публиката започва да го аплодира. Банов не одобрява тази практика. Признава, че - вероятно от притеснение - не е особено контактен с фенове, които го спират по улицата и го наричат с името на героя му, но въпреки че държи дистанция, това внимание съвсем не му е неприятно. Парадоксално обаче твърди, че е уважение към зрителя да направиш така, че да не те харесва прекалено, другото е... лезене.

В богатата си кариера актьорът е минал през доста трупи – във Велико Търново, Враца, Пътуващия театър, има куп награди от зонални и национални прегледи, ала не крие, че киното му е повече на сърце. „Аз усещам кога камерата е насочена към мен – тогава можеш да се чувстваш сам, макар да има маса хора наоколо. Докато в театъра дори когато произнасяш монолог, никога не си сам. Театърът е по-колективно изкуство от киното, а на мен като българин колективното начало не ми е много присъщо“, отбелязва индивидуалистът Рак.

Още 8 седмици всеки четвъртък запалените по сериала „Дяволското гърло“ ще продължат да очакват как ще се прояви неговият властен прокурор Димитър Чанов. Групата на полицаите и бандитите, естествено, е имала повече рискови изпълнения в снимачния процес, докато ходовете на Чанов са „по-кабинетни“, но към края на поредицата и на него ще му се наложи да влезе в зловещата пещера, издава актьорът. Предстои и епизод, в който ще трябва не на шега

да шамароса тия грамадни мъже синовете си

- сиреч Владо Карамазов и Христо Петков. „Беше особен момент, защото съм значително по-дребен от тях“, усмихва се екранният им баща. Напрежението между героите е единствено на кино, иначе екипът е сплотен и Банов даже два пъти е правил от своята страхотна баница за колегите си. Очевидно е вече, че Димитър Чанов има амбиции за политическа кариера – нещо, което не блазни самия Банов, макар в зората на демокрацията да е получавал подобни предложения от родния си град Карлово. Отказвал е и не би се съгласил и сега, тъй като е свикнал да надушва фалша и да долавя как в изказванията и на най-подготвените политици прозира не лична воля, а колективната, партийната линия. „А пък аз искам да съм си аз“, категоричен е артистът.

Не само в сериала, а и в живота Васил Банов е баща на двама синове – Боил и Деян. Но е по-богат от Чанов – за разлика от него има и дъщеря, Кръстина. Не се смята за добър родител – заради работата си често е бил отсъстващ. „Никога не сме имали разправии, но не съм успявал да се държа така, както ми се е искало. Какво да се прави – така се е държал и дядо ми, така се е държал и баща ми. Възпитаван съм без глезотии – няма прегръдки, няма целувки, но има между нас някаква здрава любов, която си седи надълбоко и ще ни сближи повече, когато се наложи“, казва любимецът от екрана и добавя, че настоящият министър на културата Боил Банов отрано се е отдал на смислени занимания и още като дете станал шахмайстор. В бедните години, когато нямали стотинки за хляб, Васил купувал по четвъртинка мекичък за майката на Боил и така завъртал панерчето, че тя да си вземе от пресния, докато главата на семейството чупел от стария. Когато жената забелязала тая дребна хитрост и се разплакала, той се принудил да излъже: „От малък обичам твърд хляб“.

Банов твърди, че дори да умира, никога не би се оженил за актриса. „Има нещо измислено в нашия занаят, той целият е нагоден към показването. Затова предпочитам „да си пия ракията“ с други хора и не ми е болно, че не говорим за театър или за кино“, доверява популярният артист. Достатъчно му е това, че прави театър и кино. Скоро по БНТ ще излезе детски сериал с негово участие – „Румбата, аз и Роналдо“. А през лятото ще снима „Като за последно“ – висока комедия, писана сякаш специално за него. Режисьор е Ивайло Пенчев, с когото са работили в „Корави старчета“ и „Летовници“. „В този филм има всичко, както в живота. Шарен, тъжен, красив и неравен. Стане ли линията права, ще трябва да викаме попа“, казва актьорът.