И маме достатъчно мощности за производство на ток. Малките фирми у нас не бяха готови за свободния пазар. През интерконектора с Гърция ще можем да внасяме целия ни необходим газ, казва Васко Начев в интервю за "Монитор".
Имаме достатъчно мощности за производство на ток. Малките фирми у нас не бяха готови за свободния пазар. През интерконектора с Гърция ще можем да внасяме целия ни необходим газ, казва Васко Начев в интервю за "Монитор".
- Господин Начев, според вас какво е спасението от високите цени на тока на борсата?
- За да има връщане към нормалността, трябва кардинално да бъде сменена политиката за реализация на зелената сделка. Европа и светът не са готови за един преход, дори по по-бърз от очакванията на ЕК. Сбърканатата политика доведе до това състояние. Докато цените на парниковите квоти държат високи нива, всички мерки ще бъдат безполезни. Има и други фактори като цената на природния газ, но те са следствие на основната причина.
- Според вас има необходимост от политическо решение относно парниковите квоти?
- Разбира се. Те обаче се вземат на европейско ниво. На една от последните срещи на високо ниво в Брюксел пък стана ясно, че всяка страна трябва да се оправя сама, но да следва правилата.
- България има ли достатъчно инсталирани мощности за производство на електроенергия?
- У нас не е проблем недостигът на електричество. Ценовите дисбаланси не идват от евентуалното му наличие. Имаме достатъчно мощности.
- Щом е в наличие достатъчно предлагане, защо цените на промишления ток хвърчат нагоре?
- Страната ни не е на самотен остров. Обвързан пазар сме. Изнасяме ток във всички посоки. Цените са такива, защото търсенето на ток в района около България е огромно. Правилата на пазарната икономика не ни дават право с предимство да осигурим за българските енергоемки производства евтина енергия. Това би противоречало и на ангажиментите, произлизащи от членството ни в ЕС.
- Проблемът с високите цени на енергийната ни борса основно в сегмента „ден напред“ ли е?
- На този сегмент е истинската търговия. Нали това е смисълът на борсата, когато за следващия ден на фирмата й трябва повече енергия и тя си я купува. Дългосрочните договори също не са някаква суперзастраховка, защото доставчикът също с предизвестие може да ги прекрати.
- Вярно ли е, че в повечето страни в Западна Европа делът в борсовата търговия с ток на сегмента „ден напред“ е много по-малък, отколкото у нас?
- Малко спекулативно е да се твърдят такива неща. Не бива да забравяме, че голяма част от малките фирми в България излязоха на свободния пазар на 1 юли 2021 г. Свободният пазар на електроенергия в Западна Европа функционира от много повече време и там нещата до известна степен са урегулирани. Знаещите колко енергия консумират ежедневно са си направили дългосрочни договори. В същото време у нас едно училище, болница или друго социално заведение излизат на борсата, а те нямат никакъв опит и се колебаят да не сключат неизгоден договор и след това плащат повече. Затова и в момента резултатът е такъв, че всички у нас са изправени до стената.
- Какъв е делът на подобни малки фирми, излезли на пазара „ден напред“?
- Огромен. От друга страна, много от тези дружества бяха прехвърлени служебно на свободния пазар и те плащат ток по изключително неизгодни условия по тарифата за „Доставчик от последна инстанция“ (ДПИ). И те в момента плащат най-скъпата електроенергия.
- Според вас пускането на ПАВЕЦ „Чаира“ би ли осигурило повече евтин ток на борсата?
- Не. Да се твърди подобно нещо, е несериозно. ПАВЕЦ „Чаира“ се използва за кризисни ситуации, когато е необходимо да се поемат доставките в рамките на няколко часа, за да може да се осигури балансиране на електроенергийната ни система. Тази централа не може да се ползва за основен и постоянен източник на енергията, а е балансираща мощност, а не базова.
- На Запад предупреждавали домакинствата да се запасяват с консерви и дърва заради недостига на газ. В България подобен сценарий възможен ли е?
- Това е другият спекулативен момент, за който се говори. Не мисля, че ще се стигне до такава ситуация в Европа. Въпреки че газохранилищата там са пълни на около 70%. Обаче при прекалено сурова зима с например 10 или 20 дни с много ниски температури от порядъка на минус 10-15 градуса тогава ще се усети липсата на балансьора на пазара на природен газ. В тази роля е Украйна. Затова и „Газпром“ натиска за бързо пускане на „Северен поток-2“, не толкова за да увеличи количествата, а да използва този газопровод като баланс. Причината отново е в противоречията между Русия и Украйна.
- България какво ще използва за баланс?
- Газохранилището в Чирен. Единствено в случай на намаляване на доставките от „Газпром“ за България и ние ще усетим недостиг. Тогава количествата от него ще ни стигнат да покрием потреблението на природен газ в страната не за 40, а 28 или 30 дни.
- Кога най-рано можем да започнем да получаваме в по-големи количества от по-евтиния газ от Азербайджан?
- Винаги можем. Не знам по каква причина „Булгаргаз“ не искат да го правят. Те заявиха 3 пъти по-малки количества от възможния и сега капацитет за доставка през Кулата. Оправданието, че не бил готов интерконекторът, е изключително некоректно. През август „Булгаргаз“ заявяваше за четвъртото тримесечие на тази година и за първо и второ на 2022 г. Данните от гръцката борса за пренос на газ се виждат, че там има заявен капацитет 3,5 млн. куб. на ден, а „Булгаргаз“ заяви 1 млн. куб. м. Шефът на на държавното дружество няколко пъти лъже, гледайки в очите и президента, и министър-председателя, и други, казвайки, че „Булгаргаз“ прави всичко възможно. Не е така. Дори от заявените до края на септември 252 млн. куб. м внесоха по-малко - около 180 млн. куб. м. Така можеше хранилището в Чирен да бъде заредено с азерски газ на много по-ниска цена. Тези количества стават част от микса за доставка на клиентите у нас и затова цената е по-ниска с 20% от европейската, но при по-големи количества можеше поевтиняването в България да бъде и по-чувствително.
Другата спекулация е, че доставките на азерски газ могат да стават само чрез суапови сделки. Можем през Кулата да внасяме по 6 млн. кубика газ на ден и това няма да има отношение към доставките на руски газ за Гърция. В същото време, наистина имаме по договора с „Газпром“ задължителни минимални количества, които трябва да внасяме. Ние обаче поехме 50% отгоре на тези количества, пък не вземаме от по-евтиния от Азербайджан.
- Излиза, че от по-скъпия руски газ внасяме по-големи количества, а от по-евтиния от Азербайджан през Гърция - по-малко.
- Това е картинката. Мотивът е, че не била сигурна доставката. Нямам коментар в тази посока.
- В такъв случай налагат ли се кадрови промени в „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“?
- Не съм нито кадровик, нито министър-председател, нито министър на енергетиката, че да казвам. Те трябва да си преценят. Такива обаче са фактите и резултатите са плачевни.
- В случай на спиране на доставките от Русия има ли възможност в България да се внася газ от Азербайджан откъм Турция по тръбата на „Турски поток“ на наша територия?
- Не. Изобщо. Условията там са много по-различни. На практика не може да се случи. За да се ползва турската газопреносна система, Турция трябва да купи газа и да ни го препродаде на нас. Единствено през Гърция юридически са възможни доставките на азерски газ за България.
- След време ще имаме ли полза от пускането на терминала за втечен газ, който трябва да се построи край Александруполис?
- В случай че този терминал беше готов, а интерконекторът с Гърция - не, тогава можехме да твърдим, че имаме сериозен проблем. Терминалът за внос на втечнен газ ще ни даде още една възможност за разнообразяване на източниците на доставки на метан и внос на по-големи количества. Интерконекторът е с капацитет от 3,5 млрд. куб. м на година и само през него бихме могли да внасяме цялото необходимо ни количество природен газ.
- В края на 2022 г. изтича договорът за покупка на руски газ с „Газпром“. Според вас удачно ли ще бъде отново да се обвързваме с дългосрочен договор с Русия?
- Разбира се. Задължително трябва да имаме такъв договор, тъй като на нас „Газпром“ ни е основен доставчик. При преговорите обаче трябва да имаме друго поведение. Сегашният договор ни задължава 80% от консумирания газ да се доставя от „Газпром“.
- Ние ли сме единствени в ЕС, които почти изцяло сме зависими от доставките на руски газ?
- Да. Няма друга държава в Европа в такава ситуация. Гърция например внася и от други източници и преценява откъде й е по-изгодно. Те вече имат един терминал за втечнен газ на остров Ревитуса край Атина. През южната ни съседка минава и Транс-адриатическият газопровод (ТАП), по който идва газ от Азербайджан. България обаче все още няма подобни възможности.
- Каква е вашата прогноза за поскъпването на парното от 1 януари заради високите цени на газа?
- Топлоенергията ще поскъпне минимум с 20%.
ВИЗИТКА
`Васко Начев е енергиен експерт с богат професионален опит
`Работил е като консултант по проучване и добив на нефт и газ в различни държави от Близкия изток, Египет, Казахстан и последно в Индонезия
`Автор е на множество статии и анализи, отнасящи се до нефтения и газовия сектор както у нас, така и в международен план
Монитор
