Hi guys, My name is Конан Дъмфи a.k.a Конан Бежанеца. Викат ми също Кънчо от Лондон, Конан Варварина, Кондьо Англичанина и още много различни nicknames, които варират според това колко ракия от пластмасови бутилки са изпили съседите ми пред входа в кооперацията в Овча Купел, в която живея. Fun fact: наскоро един от комшиите ми каза, че в България ако бутилката от кока-кола е завита с капачка от фанта, значи вътре има ракия.
Hi guys, My name is Конан Дъмфи a.k.a Конан Бежанеца. Викат ми също Кънчо от Лондон, Конан Варварина, Кондьо Англичанина и още много различни nicknames, които варират според това колко ракия от пластмасови бутилки са изпили съседите ми пред входа в кооперацията в Овча Купел, в която живея. Fun fact: наскоро един от комшиите ми каза, че в България ако бутилката от кока-кола е завита с капачка от фанта, значи вътре има ракия.
Тази и още много други истини за България се опитвам да науча, докато обикалям страната и събирам печати от 100-те туристически обекта, а впечатленията си записвам тук. Иначе съм born and raised в Лондон, но от известно време живея в София.
Само от няколко дни пък my car най-сетне беше ремонтирана и готова за път. That’s why ришихме да потеглим на поредната ни екскурзия. Тъй като е август и навън е жега as Hell, решихме да потърсим разхлаждане. Вече бяхме ходили на море, а в България (Thank you Lord) освен това има и планина. При това няколко. Решихме да се отправим на кратка разходка с преспиване в най-известния планински курорт – Банско. Там освен планина и прохлада има also исторически забележителности. Или така поне обещаваха в сайта на Българския туристически съюз.
So, here We go again! Потеглихме по Автомагистрала „Струма“ известна като пътя за Гръцкото Черноморие. Подготвихме се за дълго пътуване. Моята любима Додо зареди playlist-а на Панайот Панайотов (Хей, шопкиньо ти моя съдба!), когото винаги слушаме на път, по равно със soundtrack-а на „Цар Лъв“ от Сър Елтън Джон. Натиснах педала на газта по виещия се зад гърба на Витоша път и...изведнъж се стреснах! Знаете mates, у дома в UK автомобилите се движат от ляво на пътя. Това е trademark на моята държава на ред с пиенето на чай, Кралица Елизабет и двуетажните автобуси. Едно от най-трудните ми неща свързани с аклиматизирането в България беше да свикна да шофирам в дясната лента (Още имам nightmares от шофьорските курсове). Пътувайки от София, през Перник за Благоевград, обаче рязко получих déjà vu, че отново съм в UK и пак карам наопаки. Абсолютно всички по магистрала „Струма“ караха в лявата лента, mate! Абсолютно bloody всички! Дори един 50-годишен Москвич натоварен с алуминиеви профили, стърчащи от багажника му. Уплаших се. Помислих, че пак бъркам посоките на движение, само че тоя път somehow ги бъркам наобратно. Точно преди да отбия в стоп лентата и да се разплача кротко зад волана (което щеше да е bloody mistake, понеже в този момент по стоп лентата с около 200 км/ч, покрай нас профуча черно BMW), my Sweetheart ме успокои, че „тук всички така си карат“. Помислих, че вероятно е някаква политика базирана на евродиректива за driving diversity. Примерно в България, в градовете се каря отдясно, но по магистралите само отляво След като споделих теорията си на Додо, тя само се усмихна, погали все още настръхналите косми по врата ми и ми каза: „Мой dummy Кондьо! Няма такова нещо. Просто всички бързат“. Но за къде бързат? Защо всички по магистралите карат все едно да пристигнат на крайната си дестинация е въпрос на живот и смърт? Доста често на смърт.
Само половин час по-късно разбарах за къде бързат всички. Някакъв moron направил сметище под един от мостовете на магистралата. През горещото време, сметището се запалило и пожарът повредил магистралата и сега се минава по обходен маршрут. Бил съм в Индия, you know. Там е нормално да се правят сметища където ти падне, те да се палят и да опожаряват цели области. Also, в Индия всички карат в ляво, основният поминък са call-центровете и навсякъде по улиците има мургави търговци, които продават айфони са 20$ и могат да ти предскажат бъдещето. Не, че нещо намеквам. Just saying.
Whatever, 10км по-нататък и един час по-късно в изпепелявщата жега (оказа се, че автомонтьорът, който 2 седмици ми прави колата, тайно е източил фреона от климатика, за да го препродаде) подминахме задръстването. Няма да отварям въпроса, защо в такива ситуации всички шофьори държат да карат по аварийната лента. I told you, бил съм в Индия и знам, че за някои народи е въпрос на чест да прецакаш другите и да нарушиш правилата за движение по пътищата. Така в игри и закачаки и докато по стерето се редуват „Биляна платно белеше“ и “Circle of life”, в ранния следобед пристигнахме в Банско. Градчето се намира в подножието на most wonderful планина в България (а защо не и в света) – Пирин. Известно е като топ-дестинация за ски-туризъм през зимата, а също така и с факта, че тук можеш да построиш хотел дори на върха на игла. Actually, можеш да построиш няколко хотела на върха на игла, ако си извадиш необходимите документи. Really, все още не мога да осъзная как може градче с толкова малко население (според официалните данни) да има толкова много хотели и къщи за гости. Сигурен съм, че местата за настаняване в Банско са повече от хората, които ги стопанисват, но somehow успяват да функционират. Този факт, разбира се, по никакъв начин не повлия на това, че от хотела са ни дублирали резервациите и семейство миловидни, но доста шумни гърци са се настанили в нашата стая. Whatever, решихме да се поразходим, след като така и така сме тук. Разходихме се в Банско. Same thing като в Слънчев бряг. Разликата е, че, ако в Слънчев бряг не виждаш морето, заради многото новопостроени хотели, в Банско заради многото построени хотели не виждаш планината. Също така, на both places, се продават турски палта от изкуствена кожа с рекламни табелки написани на руски език. Не можах да разбера, това някаква държавана политика в туризма ли е (във всички български курорти да се продават кожени палта -менте на руснаците) или е част от санкциите на ЕС, заради анексирането на Крим.
Решихме да обядваме. Шкембе чорбата беше real treasure. В смисъл цената й беше като на съндъче със златни дублони, извадено от потънал испански галеон край бреговете на Доминикана. Горе-долу сходни бяха цените и на кебапчетата, шопската салата, бирата, минералната вода и дори ако си поискаш допълнителна салфетка (I’m kidding салфетките бяха единственото безплатно нещо в заведението. Поне през деня). We stayed positive, и без това ни останаха парите от нощувката. Така инвестирахме сумата от двойна стая в 3-звезден спа-хотел с гледка към Пирин в обяд за двама в random механа в центъра на Банско.
След висчки тези поучителни experience се отправихме на културен туризъм. Все пак имаме печати да събираме. Първата ни спирка беше архитектурно-етнографски музей “Веляновата къща“. Оригинално украсена къща от възрожденски тип, с богата история, обявена за паметник на културата. „Веляновата къща“ беше затворена. Какво по-оригинално от това да затвориш туристически обект през уикенда. Сигурен съм, че през седмицата се разцепва от посетители. Следващата ни спирка беше Часовниковата кула. Very interesting и много красиво place. Но и тук не получихме печат.
Real deal, се оказа къщата-музей на Неофит Рилски. Този, mate е бил един от най-важните хора за България по време на Възраждането. Човекът е основоположник на съвременното образование в страната. You know, когато България е била под Турско робстово, образованието (ergo българското самосъзнание) никак не е било на почит в рамките на Османската империя. However, Неофит Рилски се е обучавал в Рилския манастир (coincidence? I think not!), после в гръцко училище и след това сам е започнал да преподава в Самоков. This guy въвежда безброй нововъведения в българското образование, also e бил толкова respected, че след посещение в Истнабул успява да издейства държавна помощ от султана за възстановяването на опожарената църква в любимия му Рилски манастир. Неофит обикаля другите държави, проучва добрите практики в образованието и ги прилага у нас. Създава първото българско взаимно училище, където по-големите ученици обучават по-малките на принципа на Бел-Ланкастърския метод. По този начин малкото налични учители разпръскват знания върху максимално голям брой деца. How cool is that!
Неофит Рилски, also, превежда за пръв път на съвременен български език Новия завет. Създава първият глобус на български език. И most important – той е автор на първата Българска граматика. С други думи правилата на езика, които в момента тероризирам, пишейки този текст са създадени от човека, в чиято къща бяхме! А къщата беше very impressive. Огромна, с вътрешен двор и веранда на втория етаж, която опасва целия имот от вътрешната страна. В Къщата има специално помещение използвано за класна стая. The most interesting беше тайното скривалище, констуирано в приземния етаж на къщата. The hiding place имаше малък таен вход, който го свързва с клсната стая и друг, през който можеш да избягаш извън къщата. Интересно, ако турското робство не е било чак толкова страшно (както някои твърдят), защо някакви хора се си правили труда да правят скривалище до училището си, което да има опция за евакуация.
Доста неща научих за българския бит и култура в Банско. Също така и доста не научих (например каква е логиката „Веляновата къща“ да не работи в неделя). Доста неща научих и по пътя за Банско. В самото градче пък получих не един, а два печата. Любезната lady на касата в къщата на Ноефит Рилски с най-добри чувства ми удари печат и за връх Вихрен, въпреки че не съм се качвал дотам. Тази случка ми даде доста отговори по темата защо най-популярния герой в българския фолклор се казва Хитър Петър (както и изпреварването в аварийната лента по магистралата).
Whatever, Банско определено не е my kind of place, където бих отишъл да си почина. Банско mate, обаче е място, на което definitely бих отишъл, за да науча нещо за моята нова родина България.
Монитор
