С веденият за произхода и ранните години на Свети Исакий са много малко. Църквата ни го почита на 30 май.
Сведеният за произхода и ранните години на Свети Исакий са много малко. Църквата ни го почита на 30 май.
Според според някои източници произходът му е сирийски. Бил е отшелник и става известен с противопоставянето си на император Валент, който е привърженик на арианството. Валент го изпраща в затвора, но малко по-късно е убит в битката с готите при Адрианопол през 378 г. За Исакий се твърди, че е предсказал смъртта му от огън. След смъртта на Валент Исакий е освободен и става игумен на новооснован манастир в Константинопол. По-късно манастирът става известен като Далматски по името на Далмат, наследника на Исакий като игумен. Исакий участва във Втория Вселенски събор през 381 година, където отново е активен в осъждането на арианството. Исакий умира в Далматския манастир в Константинопол на 30 май 383 година (според някои източници – през 396 година).
Исакий Далматски е канонизиран за светец, като днес Православната църква отбелязва паметта му на 30 май. На тази дата е роден руският император Петър I, който обявява светеца за покровител на династията Романови. На него е посветен и Исакиевският събор, най-голямата православна църква в старата руска столица Санкт Петербург
Света Емилия произхожда от богат благороднически род. Тя е майката на св. Василий Велики и на Свeта Макрина, както и на още пет дъщери и трима синове. Двама от синовете ѝ — епископите Григорий Нисийски и Петър Севастийски са обявени за православни светци. Много голямо влияние върху децата в семейството оказва най-голямата дъщеря на Емилия - Св. Макрина, която чрез своите беседи им внушава Божията любов и ги кара да се обърнат към чистия живот. След като децата ѝ напускат дома ѝ, св. Емилия и най-голямата ѝ дъщеря основават женски манастир. Емилия разделя семейното имущество между децата си и освобождава робите и робините. Много от освободените робини се присъединяват към тях. Те се отричат от света и така се образува девически манастир, където те всички живеят под един покрив и делят всичко по равно. Те живеят в смирение и любов и в тях няма нито гняв, нито завист, нито ненавист, нито презрение. Те се отричат от суетата и тщеславието. Славата им е в това, че никой не ги познава, богатството им - в нищетата, тяхната храна - въздържанието. По този начин Емилия доживява дълбока старост. Когато починала, по нейно желание е погребана в малък семеен параклис при мъжа си и един от синовете ѝ. Обявена е за блажена.
Монитор
