Д нес известният български писател, сценарист, актьор и режисьор Николай Вълчинов щеше да навърши 70 години. Точно преди десет години той си отиде от този свят, оставяйки една от най-ярките следи в съвременната ни литература.
Днес известният български писател, сценарист, актьор и режисьор Николай Вълчинов щеше да навърши 70 години. Точно преди десет години той си отиде от този свят, оставяйки една от най-ярките следи в съвременната ни литература.
Роден в Бяла черква на 28 април 1950 г., той завършва Втора софийска гимназия, а през 1971 г. - българска филология в Софийския университет. През 1975 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност театрална режисура в класа на проф. Боян Дановски. Започва да режисира постановки в театрите в Монтана и Стара Загора, а впоследствие е режисьор и редактор към Студията за игрални филми „Бояна“. След това става преподавател по кинодраматургия в Арт-колеж и Югозападния университет „Неофит Рилски“.
Николай Вълчинов е изключително талантлив и разностранен творец, енциклопедист, носител на свободен ренесансов дух, той е писател, музикант, режисьор, актьор, сценарист. Превръща се в едно от емблематичните лица на съвременната българска интелигенция.
Николай Вълчинов става особено популяран с култовите си романи „Сезонът на канарчетата”, „Послушни момчета”, „Сам”. В тях с невероятна чувствителност, а едновременно с това мъдра достоверност, без да раздава лесни присъди, е съхранена истината за българското битие преди 1989-а. Той проследява съдбата на „изгубеното поколение” – родените през 50-те години на миналия век – с техния копнеж по никога неслучили се блянове, с непосилната цена на това да останеш верен на приятелите си, на любовта си, на себе си.
През 1993 г. излиза филмът „Сезонът на канарчетата” по едноименния роман. Сценарият е готов 10 години по-рано. Приет с възторг отначало от многобройните комисии и художествени съвети, по-късно производството на филма е спирано няколко пъти от тоталитарните цензори.
„Сезонът на канарчетата“ е автентичен разказ за десетилетията на комунизма в България. Време, достатъчно да погълне един човешки живот. Главната героиня Лили (в ролята актрисата Параскева Джукелова) е събирателен образ на десетките хиляди български граждани, репресирани от тоталитарния режим у нас в годините 1944-1989 г. Появата му, макар и със закъснение, е истинско събитие. Филмът, дело на режисьора Евгений Михайлов, получава редица награди, между които „Златна роза“ от кинофестивала във Варна, а сценарият на Николай Вълчинов се пази в библиотеките на Академията „Оскар“.
Вълчинов оставя своя следа и като режисьор на документалните филми: „Плач за една сянкa” – „Старо момче“ (1997 БНТ), „Българският модел“ (1998), „Законът на отчаяните” (2005), игралния „Годината на петела” и др.
Вълчинов е изключителен майстор на словото. Този негов забележителен усет към израза проличава още в първата му повест „Застраховка за магарето”. Той е особено чувствителен към думите, истински жрец на българския език. Неговата фраза се отличава с финес, изящество, ювелирна прецизност. Притчите му за малкия човек, виртуозните гротески, огледало на съвременността ни, са събрани в блестящия сборник „Всичко е Колизеум”.
И днес, ако разлистим някоя от книги му, ще открием, че те не са загубили нищо от своята актуалност и очарование, че вълнуват с историите, с пресъздадените човешки съдби, с онази особена смесица между поетична носталгия и мъдрост, така характерни за неговото творчество.
Монитор
