З дравейте майчета! Няма да питам как я карате в това карантинно време. Отговорът е ясен, но искам да ви насоча към един друг нюанс, който се оказа изключително важен за мен в тези смутни времена.
Здравейте майчета! Няма да питам как я карате в това карантинно време. Отговорът е ясен, но искам да ви насоча към един друг нюанс, който се оказа изключително важен за мен в тези смутни времена.
Не знам как е при вас, но в моето семейство маската излезе от тесните медицински рамки и заживя свой собствен и до голяма степен фешън живот. Преди това обаче, видях доста зор за нейното налагане като задължителен атрибут в това време на COVID-19. Особено при дъщеря ми. Сигурно мнозина с деца на над 20-годишна възраст са се сблъсквали с тоталното отричане на маската. При нас се случи точно така. Дъщеря ми дълго и упорито отказваше да я ползва с обяснението, че младите хора коронавирус не ги лови. Аз разбира се, извадих целия научно-популярен арсенал, който бях изчела, за да я убедя в обратното.
Цитирах като папагал всякакви данни и доказателства за нуждата от носенето на маски. Никак не ми беше лесно, защото, както чуждите, така и нашите специалисти бяха раздвоени по темата. Те хем казват, че маската не може да предпази от заразяване и че е нужно само болните да я носят, хем твърдят, че създавала лъжлива сигурност и така човек лесно прекрачвал двуметровата дистанция, която трябва да се спазва. В същото време обаче обясняват, че би било добре да се носи маска, защото не се знаело кой болен, кой здрав и кой каква зараза разнася. Как да не се объркаш!
Като изпълнителен и дисциплиниран човек обаче, реших да нося маска и да снабдя фамилията. Разбира се, първоначално предпазните средства изчезнаха. Почувствах се като в зората на демокрацията, когато дефицитът избуя и трябваха дебели връзки за снабдяване с някоя важна стока. Изобщо маската придоби специален статут в потребителската ни кошница с днешна дата. Аз обаче извадих луд късмет. Сестра ми работи в зъболекарски кабинет и ми подари три страхотни медицински маски - черни, с бели цветя по тях. Изпитах невероятно щастие, когато ги получих в пликче. Дори не смеех да си сложа някоя от тях, защото бяха за еднократна употреба. Исках да си ги запазя един вид. Но пък реших да подкупя дъщеря си, давайки й една и така да започне да я носи като аксесоар. Аз също си сложих маска и гордо отидох до магазина. Срещнах завистливи погледи. Все пак българите се оказахме предприемчиви и след няколко седмици на недостиг на стоката, тя започна да се появява първо спорадично, а впоследствие наводни аптеки, дрогерии, хранителни магазини.
Тези дни прочетох, че вече 65 наши фирми са започнали да произвеждат предпазни атрибути. Да не говорим за онлайн пространството. Там направо бъка от маски. Индустрията заработи с пълни обороти. Дори дъщеря ми реши най-сетне, че е време и тя да носи маска. Започна да търси и разбира се, намери изключително модни предложения. Снабдихме се. Доста скъпичко излезе, но пък сме на гребена на вълната. Ако карантината продължи по-дълго време, вече ще имаме този аксесоар към всеки тоалет. Вече забелязах няколко публични личности, които бяха съобразили маските с цвета на костюмчетата си.
Между другото, открих снимки от времето на Испанския грип. Хората и през 1918 г. са имали усет към красивото, въпреки смъртоносната зараза. Така де – може страшни болести да грози човечеството, но пък трябва да се минава през проблемите с вдигната глава и защо не и с красиви маски.
Отсега съм се замислила за летните жеги и мястото на маските в тях. Как ще дишаме с парче плат през устата и носа, когато температурите скочат над 30 градуса. Голямата ми надежда е карантината да е свършила дотогава. Ако пък продължи, суетата ще спаси света и от коронавируса.
Монитор
