Б ягането на 100 метра ражда легенди. Историята в спринта в годините писаха Джеси Оуенс, Карл Люис, Юсейн Болт. Сега е ред на един италианец от Тексас.
Бягането на 100 метра ражда легенди. Историята в спринта в годините писаха Джеси Оуенс, Карл Люис, Юсейн Болт. Сега е ред на един италианец от Тексас.
Изненадващо, но факт – най-бързият човек на планетата сега е Ламонт Марсел Джейкъбс. 26-годишният атлет, който до тази година не беше падал под 10 секунди и чиито най-добри резултати до момента бяха в скока на дължина. „Май ще са ми нужни четири-пет години, за да проумея и свикна със случилото се“, призна героят на Италия, който заради уникалното си постижение получи честта да носи знамето на церемонията по закриването. Още повече че взе и втори златен медал – от щафетата 4х100.
Само 150 в света
На този свят обаче има един човек, който вярваше в новия крал на леката атлетика – неговата мама Вивиана, която 25 години беше за сина си и майка, и баща. „В него виждам новия Болт. Много съм развълнувана. Знаех си, че ще се справи“, заяви гордата италианка след полуфинала. Тя предрече резултат под 9.90 в последното бягане и позна – нейният Марсел спря хронометрите на 9.80 сек.
На 13 май в Савона той подобри рекорда на Италия на 100 метра с 9.95 сек., като стана 150-ят в историята и едва вторият италианец, паднал под 10 секунди. „Тогава му казах, че ще бяга за 9.94, защото е роден през 94-та. Не познах за малко. Във финала на олимпиадата трябва да падне под 9.9. Златото би било нещо невероятно, но истината е, че подиум ще е постижение“, каза в навечерието на историческото бягане Вивиана. С постижението си Джейкъбс стана първият италианец с медал на 100 метра. Преди него 200 метра на олимпиадата в Москва 1980 спечели Пиетро Менеа, а на същата дисциплина в Рим 20 години по-рано триумфира Ливио Берути.
Дете на войник
Ламонт Марсел е плод на кратката любов между Вивиана и американския войник от африкански произход Ламонт Джейкъбс. Той е пратен на служба в база край Венеция, където среща очарователната италианка и я води в САЩ. Именно там, в Ел Пасо (Тексас), на 26 септември 1994 година се ражда бъдещият шампион. Година и половина по-късно бащата е изпратен на нова мисия на другия край на света – в Южна Корея. Вивиана отказва да го последва, взема 18-месечното момче и се връща в родината си. Заселва се там, където всичко й е до болка познато – в родния град край езерото Гарда в Северна Италия, където и до днес върти хотел.
„Когато стана на 7, започна да си задава въпроси. Питаше се откъде е дошъл, защото имаше различен цвят на кожата от съучениците си. Беше стигнал до заключението, че няма как да съм негова майка. Тогава се обадих на баба му от Тексас. Тя се съгласи да ни посети и така той разбра откъде са корените му“, разказва Вивиан.
100 процента
„Аз съм 100 процента италианец“, твърди атлетът, който се държи точно като такъв и говори развален английски. Едва миналата година, когато е на 25, решава да потърси баща си, когото до този момент никога не е виждал. „Целият ми живот до момента мина без него. Когато ме питаха кой е моят татко, просто отговарях: „Не знам. Наистина не знам“. Мотивационният треньор каза, че трябва да изградя тази връзка. Послушах го. Помогна ми много да съм в мир със себе си. С татко започнахме да общуваме, да се опознаваме. За мен това е много важно. Той гледа финала, преди старта ми написа: „Ти можеш, ние сме с теб“.
Именно работата с мотивационния треньор променя мисленото на Ламонт Марсел. Така от човек, който се представя прилично в Италия, но зле извън нея, той става спортист от световна класа. „Преди, стъпех ли на големи състезания, краката ми започваха да треперят. Сега стоя стабилно и нямам страх. Затова и ще науча децата си да преследват мечтите си. Когато аз бях дете, мечтаех да спечеля златен олимпийски медал. И сега го имам“.
Той започва да тича, когато е на 10, но скоро се увлича от други спортове и започва да играе баскетбол и футбол. След това се насочва към дългия скок, тъй като треньорите смятат, че има там ще постигне по-големи успехи. През 2016 г. скача за Италия на европейското първенство.
Кой е този
През годините се пуска и 100 метра, но обикновено стига полуфинал и нищо повече. И така до тази година, когато печели 60 м на европейското в зала и доминира на 100 в Италия. Дори тогава никой не вижда в негово лице претендент за златото в Токио.
Когато се класира за финала на игрите, съперниците му не го познаваха. Знаеше го само един друг италианец – Джанмарко Тамбери, който минути по-рано беше спечелил титлата в скока на височина. „Лудо е, когато някой бяга толкова бързо – 9.8 от един италианец, не го очаквах“, заяви бронзовият медалист Андре де Грас. „Мислех си, че конкуренти ще ми бъдат американци, но изведнъж той излезе на сцената“, каза пък вторият в бягането Фред Керли (САЩ).
Сега вече всички знаят кой е Ламонт Марсел Джейкъбс – италианецът от Тексас, който наследи на трона Юсейн Болт.
Освен с два олимпийски медала Ламонт Марсел Джейкъбс може да се похвали и с постижение в личния си живот.
Той е баща на три деца. Голямото му момче Джереми е от стара връзка, а 2-годишният Антъни и 10-месечната Меган от Никол Даса, която съвсем скоро ще вземе за съпруга. Татуираната 28-годишна моделка е родена в Еквадор, но също като любимия си живее от дете в Италия. Двамата се запознават през 2018-а в нощен клуб в Милано. „С Марсел споделяме всичко от първия си момент заедно. И лошо, и добро, успехи и неуспехи. Когато сме един до друг, сме по-силни“, казва Никол.
Монитор
