В много от личните стопанства птиците се хранят предимно с домашно приготвени фуражни смески, а нерядко и само с два-три вида смлян фураж, главно царевица, пшеница и овес, ечемик.
В много от личните стопанства птиците се хранят предимно с домашно приготвени фуражни смески, а нерядко и само с два-три вида смлян фураж, главно царевица, пшеница и овес, ечемик.
Готови смески се ползват по-рядко, защото цените им са твърде високи и неизгодни. Приготвянето на домашни смески за птиците трябва да става след запознаване с основните изисквания на различните видове, категории и възрасти птици и добра информация за подходящите фуражи за птиците, за максимално допустимото количествено участие в смеските за всеки от тях, за възможните взаимни замени и други. Всичко това дава възможност на стопаните да приготвят възможно най-добрите при наличните възможности в момента, пише „Агри.бг”.
Предимство
Царевицата е основният фураж, който се използва при храненето на птиците и на всички други домашни животни. Тя е най-добрият източник на скорбяла за птиците и е най-богата на обменна енергия в сравнение с другите фуражи. Нейно предимство е и това, че тя най-добре се съчетава с другите фуражи, които се използват при храненето на птици. Царевицата може да участва в комбинираните фуражи за всички видове, категории и възрасти птици почти без ограничения.
Пшеница
Пшеницата е вторият по количествено участие фураж при храненето на домашните птици, който е собствено производство. Тя има предимство пред царевицата по съдържание на суров протеин – съдържа 12 на сто срещу 9 на сто при царевицата. Има сортове, които са по-богати на протеин, който достига до 14-15 процента. При включването й в смеските тя трябва да бъде по-едро смляна и по възможност да не превишава 30-35%, особено при малките пилета. Когато пшеницата е смляна на брашно, има неприятни последици – залепване на човките, образуване на лепкави топки в храносмилателния апарат, дори запушване на клоаката. Добавката на подходящи ензимни препарати повишава смилаемостта и усвояемостта на хранителните вещества и обменната енергия в нея. Не бива да се използва „прясна” пшеница – до 40-50 дни след прибирането на реколтата.
Овес
Овесът, който се използва по-ограничено при храненето на птици, е най-богат на сурови влакнини от житните фуражи - до 12,5%. Той е сравнително богат на мазнини, които достигат до 5%. При добавката на подходящи ензими се повишава смилаемостта му. Овесът е най-подходящ като фураж за подрастващите птици и за петлите от бройлерното направление. Не бива обаче да участва с повече от 10% в смеските на малките и на млади птици и с повече от 20% в смеските за възрастни птици. По-добре е овесът да се използва след пресяване и отстраняване на плявата.
Монитор
