0

Н якои от най-изявените и обичани български актьори начело с Деян Донков се включват в символична акция за спасяване на духа с изпълнения на монолози от емблеметачни пиеси, станали част от тяхната професионална биография. Организатори на калейдоскопа от фрагменти, който постепенно ще се попълни с парченцата от мозайката, са „АртАкция“ и монолозите, обединени с хаштаг #НавънКъмСебеСи, ще могат да се видят и чуят на техния сайт Atrakcia.bg.

Някои от най-изявените и обичани български актьори начело с Деян Донков се включват в символична акция за спасяване на духа с изпълнения на монолози от емблеметачни пиеси, станали част от тяхната професионална биография. Организатори на калейдоскопа от фрагменти, който постепенно ще се попълни с парченцата от мозайката, са „АртАкция“ и монолозите, обединени с хаштаг #НавънКъмСебеСи, ще могат да се видят и чуят на техния сайт Atrakcia.bg.

Първият от тях вече е наличен и със сигурност ще ви развълнува, защото е...Деян Донков който произнася монолог на Владимир от първата си режисьорска работа - „В очакване на Годо“ от Самюъл Бекет. И се разплаква с истински сълзи... Следващите в списъка са Весела Бабинова (от „Пияните“ на Иван Вирипаев), Велислав Павлов („Интервюта с душата“, авторски проект на Юлиана Сайска по текстове на Св. Августин, Маргьорит Дюрас, Симон Вейл и др.), Йоана Буковска („Променяне“ на Лив Улман), Валентин Ганев („Копенхаген“ от Майкъл Фрейн), Лили Гелева („Три сестри“ на Чехов), Христо Мутафчиев („Духът на поета“ от Стефан Цанев), Лилия Маравиля („Театър, любов моя“ по Валери Петров), Владимир Пенев („Пияните“ на Вирипаев), Бойка Велкова („Пътят на Афродита“ по Исабел Алиенде), Иван Бърнев („Пияните“), Свежен Младенов („Любовни писма“ от Албърт Гърни).
„Избрахме да застанем зад каузата на изкуството и културата, които преживяват нелеки дни далеч от своята публика, докато полагат огромни, свръхмерни усилия да ни припомнят ежедневно колко е важно да останем човеци. Защото езикът на творчеството сее съчувствие и емпатия, а не разцепление, и в момента е насъщен като хляба“, казват организаторите от АртАкция. И призовават тези великолепни


откъси да станат повод за размисъл, за вглеждане в себе си и извън себе си: „И заедно да превърнем монолога, тази толкова експресивна драматургична форма, от разговор със себе си в диалог с другия, другите“.
И още: „Казват, че и най-невъобразимите частици като вирусите и атомите издават звук, когато се удрят в нещата. Звукът на нещо, което убива, без да вдига шум. Само от нас зависи дали ще позволим на този звук да ни оглуши, да изтреби сетивата ни. Ако човекът е мярка за всички неща, то нека не позволим да вземат връх онези от тях, които ни раздалечават, обезсърчават, раняват, отчайват. Нека не позволим на болката и страха да задавят стремежите ни. Да обезкървят мечтите ни. Да обезсмислят биографиите ни. Човек съществува сам в себе си, но не и сам за себе си - човек е това, което споделя“.