Н а 5 януари се отбелязва Зимният Кръстовден. Денят преди Богоявление е наричан още Попова Коледа, Кръста, Водокръст, Водокръщи. В народните вярвания това е краят на „мръсните дни“, които започват от 25 декември.
На 5 януари се отбелязва Зимният Кръстовден. Денят преди Богоявление е наричан още Попова Коледа, Кръста, Водокръст, Водокръщи. В народните вярвания това е краят на „мръсните дни“, които започват от 25 декември.
Смята се, че през тези дни има космически хаос и демонични сили бродят по земята. В християнския смисъл това са "некръстените" дни, в които новороденият Иисус Христос не е получил все още Светото кръщение.
В този ден в църквата се отслужва служба, попът кръщава водата и пуска в нея кръст. После със светената вода и китка босилек ръси къщата, за да изгони лоши, нечисти сили и болест от нея. Домакините слагат паричка в котлето със свещена вода. На другия ден същия кръст попът хвърля в река или във водоем.
Този ден е първият от поредица водни обреди. Вторият и третият са Йордановден и Ивановден, често наричани Водици.
Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден небето се отваря, но само праведните могат да го видят и да си пожелаят нещо, което се сбъдва.
На този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг, за да се пречистят и потекат отново. В Родопите смятат, че в тази нощ ветровете се бият помежду си.
На места в Югоизточна и Северна България на този ден по домовете ходят "совойници". Те са неженени моми, облечени като булка и младоженец. Със себе си носят китка босилек и мълчана вода, ръсят домовете на стопаните и с песни наричат за здраве и късмет. Придружени са, подобно на коледарите, от по-малки момичета, които носят торбите с даровете за совойниците – дребни пари, брашно, плодове, орехи, сланина, лук.
Трапезата на Попова Коледа е постна – боб, зеле, постни сарми, плодове.
На 5 януари Светата ни църква отбелязва деня на Свети пророк Михей, на Светите мъченици Теопемпт и Теона и на Преподобните Синклитикия и Аполинария.
Свети пророк Михей произлизал от племето Юдово и живял във времето на пророк Исаия (VIII-VII в. пр.Хр.). Подобно на Исаия и той призовал развратилия се народ към покаяние и му напомнял безбройните Божии благодеяния.
"Народе Мой, какво аз Ти сторих и с какво те отегчих?" - викал пророкът от името на Господа." Аз те изведох от Египетската земя и от дома на робството те освободих... Възвестено ти бе в какво се състои доброто и какво иска от тебе Господ: да изпълняваш закона и да обичаш добродетелта и смирено да ходиш с твоя Бог" (Мих. 6:3-7,8).След като посочва бедствията, на които ще бъдат подложени всички, които са забравили Господа, Св. пророк Михей предсказва времената на благост и мир, когато ще се яви спасителят:
"От Сион ще излезе закон и слово Господне - от Йерусалим" (Мих. 4:2).
Той указва и мястото, гдето ще се роди Спасителят:
"И ти, Витлееме Ефратов, малък ли си между хилядите Юдини? От тебе ще ми излезе Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля и Чийто произход е открай време, от вечни дни" (Мих. 5:2).
Никомидийският епископ Теопемпт
дал славен пример на изповедническа твърдост. Той станал жертва на едикта, който предписвал да бъдат затваряни най-напред църковните предстоятели с клирици и четци. Този указ бил проведен с такова усърдие, че не останало място в тъмниците за углавните престъпници.
Теопемпт бил затворен в тъмницата и дал съвършен пример за свърхчовешка издръжливост, която много утвърдила вярата и смелостта на останалите християни. С леката увереност, че като поразят пастира, ще сломят лесно и неговите духовни овце, палачите връхлетели върху светия епископ с адски изтезания, но той след всяко мъчение оставал невредим. Хвърлян в разпалена пещ, свирепо измъчван в продължение на 22 дни, напояван със силна отрова, обесен на дърво с камък на шията, Св. Теопемпт отново оживявал като неуязвим.
Тези очевидни чудеса не успели да вразумят мъчителите на светия старец. Макар и учудени, те приписвали чудото на някакво християнско магесничество и потърсили езически маг, който да преодолее и затъмни тайнственото "изкуство" на Христовия епископ. Най-сетне се явил магесникът Теона. Той дал на мъченика да изпие друга отрова, но тя се оказала напълно безвредна за свети Теопемпт. Смаян, но все още неотстъпващ, Теона заявил на всички, че ако още едно негово изпитано средство не окаже убийственото си въздействие върху християнския епископ, той ще признае себе си за победен и ще повярва в Бога на Теопемпт. Теона приготвил нова смес от най- отровните билки и я подал на неустрашимия мъченик. Свети Теопемпт спокойно изпил смъртоносната течност без някаква вреда за себе си. Победеният Теона, който по-добре от всички преценил какво велико чудо се е извършило пред очите му, паднал пред нозете на епископа, изповядал Иисус Христос за Бог и приел Свето Кръщение. На другия ден Теопемпт и Теона били подложени на нови ужасни изтезания, но двамата мъченици останали верни на Христа. Тогава отсекли главата на епископ Теопемпт, а Теона заровили жив в земята.
Монитор
