Т я носи красивото италианско име Джулия. Само на 32 години е, а вече е майка на три деца. Димитър е първи клас. Габриел е на 3 годинки, а най-малката Диляна е само на 1г. и 3 месеца. Родена е в Милано. Живее близо до града цели 20 години.
Тя носи красивото италианско име Джулия. Само на 32 години е, а вече е майка на три деца. Димитър е първи клас. Габриел е на 3 годинки, а най-малката Диляна е само на 1г. и 3 месеца. Родена е в Милано. Живее близо до града цели 20 години.
Живее близо до италианския град цели 20 години. Там завършва и средно образование – счетоводство. Тук, в България то се приравнява на висше. Така Джулия Мария Адалчизио Лолли-Георова има две дипломи. Второто висше е италианска филология, която завършва в София.
Корени
Въпреки изобилието от имена, които носи, за своите ученици от столичното 51 СУ „Елисавета Багряна“ тя е просто г-жа Георова. Нейната майка е българка. Когато преди 12 години се връща в София знае езика, но само говоримо. Никога не съм учила, признава Джулия. Реших, че искам да видя и корените на другата си половинка, обяснява пред „Телеграф“ младата учителка. Когато идва в София обаче не е решила окончателно дали ще остане завинаги. „Дойдох да видя и каквото сабя покаже“, спомня си г-жа Георова. Нещата обаче се развиват много, бързо. Точно месец след като получава дипломата си за средно образование тя подписва договор за постоянна работа тук в България. И се оказва, че тук има много повече работа, отколкото в Италия. Стартира в колцентър, после в италианска фирма и същевременно записва и италианска филология. Живее при баба си в София. Три години след като идва в столицата, се запознава с мъжа си.
Половинка
„Много хора ме питат заради него ли сте дошла?Не, запознахме се в последствие. Оказа се, че живеем в един квартал и една приятелка ни запозна. Обикновено запознанство, нищо уау, но когато се видяхме за първи път с него реших, че това ще е мъжът на живота ми“, споделя емоциите си младата учителка. Пред семейството никога не е стояла дилема дали да се премести в Италия. „От малка знаех, че тук се чувствам добре. Никога не съм страдала от липса на работа“, казва Джулия. Мъжът й е управител на завод. Семеен бизнес. „И той е с много стабилни корени тук в България. Много си харесваме държавата, защото виждаме неща, които бихме искали да променим. Някои от колегите казват, че защото съм още млада, но се надявам това да не изчезне никога от мен“, казва учителката. Признава, че много й се иска да даде по-добро бъдеще на учениците. „Да дам нещо от себе си и да подобря нещата тук в България. Имаме една прекрасна държава, потенциалът е много голям, но не го използваме“, обяснява Джулия.
Темперамент
Разказва и за италианския темперамент. Всички мислят, че много отворени, много гостоприемни, много топли личности. Това е така донякъде, може би по-скоро е в Южна Италия, признава Джулия. Северната част и част от средата на Италия по-скоро като манталитет и като поведение сравнява с Германия и Швейцария. „А тук в България има едни много дълбоки чувства, които до ден днешен остават много неразбрани. Дълбокото, което можем да навлезе в душата на хората, там не бих казала, че го има“, вълнува се госпожата по италиански.
Кулинария
Признава, че италианските ястия са по-лесни за готвене. „Лазанята и тирамисуто са ми признати освен от мъжа ми и от приятели. Който ме срещне с това мога да се похваля без да се притеснявам. От време на време мога и по една баничка да направя, по една мусака“, обяснява учителката. И допълва: „Българските манджи не са ми любими за готвене, не за ядене. Италианските са по-бързи. Затова с три деца определено са за предпочитане“. Малкият Димитър всъщност е най-голям - на 7 години и е първи клас. Габриел е на 3 години и Диляна е на 1г и 3 месеца.
Професия
Към учителската професия се насочва след един от последните изпити, които има в университета. Тогава има практика сред ученици. „Преди мислех, че е пълна лудост да се занимавам с тийнейджъри. Толкова далеч е от мен, че няма накъде. Сега преподавам на горен курс от 9 до 12 клас“, споделя г-жа Георова. Вижда обратната връзка, което й носи огромно удовлетворение. „Заплатата няма значение пред удовлетворението, че си дал нещо на някой е несравнимо“, коментира младата преподавателка. Днес Вече три години е в 51 СУ, което е всъщност е нейното първо училище. Нейните уроци почти никога не се еднакви. Първата година завела един клас на ресторант да ядат пица. „Изучавахме традицията. Децата си бяха подготвили въпроси, които задаваха на италианския пицар“, разказва г-жа Георова. Урокът бил по програма на Италианския културен институт. Друга иновация е сливането на предмети. Италианският език например много лесно се свързва с изобразителното изкуство. Затова с преподавателите по рисуване и децата обсъждат. Правят уроци отворени уроци, които по тези предмети, както и по много други.
Монитор
