0

Д окато си говорим по телефона и тя се любува на идиличния пейзаж, в паркираната наблизо кола дъщеря й – четвъртокласничката Калина, взема поредния си виртуален урок по испански, като всички деца от „випуска на коронавируса“. Колкото и да е чудно, звездата на Народния театър Параскева Джукелова се чувства благословена със своята карантина в Правешкия балкан и искрено състрадава на онези, които са останали натясно в големия град.

Докато си говорим по телефона и тя се любува на идиличния пейзаж, в паркираната наблизо кола дъщеря й – четвъртокласничката Калина, взема поредния си виртуален урок по испански, като всички деца от „випуска на коронавируса“. Колкото и да е чудно, звездата на Народния театър Параскева Джукелова се чувства благословена със своята карантина в Правешкия балкан и искрено състрадава на онези, които са останали натясно в големия град.

„В момента, в който спряха представленията и репетициите, решихме, че ще е по-добре да отидем в селската къща, която преди 5-6 години купихме, вместо да стоим затворени в апартамента. Малко след това затвориха и София“, обяснява актрисата. Първоначалната идея е да не се задържат там повече от седмица-две, но постепенно положението става

„Месец на село“, почти като по Тургенев...

От балкона на софийския си дом Паци, както я наричат приятелите, вижда най-много част от Витоша, на чийто фон се открояват високи блокове и мостът „Чавдар“. От прозореца в селското й убежище обаче гледката е съвсем различна: дървета, гори, планини, зеленина, с една дума – природа. „Такава изолация, такъв разкош пожелавам на всеки – няма маски, няма дезинфектанти. Ние сме свободни и спокойни, защото сме и леко встрани от селото, така че нямаме контакт с когото и да било, освен с няколко кучета“, казва тя. Четириногите от съседната махала вече са усетили, че двете дами са склонни да ги хранят и предано им се умилкват. Покрай тяхната компания къщата е заприличала на кучешки приют, но щом всчики са щастливи...

„Тук нямаме време да скучаем, понеже винаги има нещо да се върши – дали по двора, дали по къщата, дали край печката...“, споделя Параскева, без да крие, че толкова готвене – сутрин, обед и вечер, не й се е отваряло никога в актьорското й ежедневие. Друго специфично удоволствие е саденето на цветя в градината, когато температурите позволяват. „Струва ми се, че за тоя месец видяхме къщата в четири сезона – имаше и сняг, и дъждове, и 30 градуса жега. Наблюдавахме как всичко разцъфтява – досега не ми се беше случвало да присъствам на това постепенно съживяване“, разказва актрисата от първата ни трупа. Дистанционното обучение на Калина понякога е проблем, защото нямат постоянно силен Интернет, но това пък е повод да слизат от време на време до селото. На малката принцеса онлайн заниманията са й интересни, но майка й е убедена, че би дала всичко, за да е заедно с приятелите си в клас...

За да обагри в радостни нюанси дните далеч от театъра, вместо да зубри текстове или да превежда пиеси от английски, както често се е заемала досега, красивата актриса е измислила още едно артистично начинание: плете цветя на една кука.

На тръгване от София е взела преждите си

с усещането, че ръцете я сърбят за нещо подобно. Зарекла се е да ознаменува всеки ден от принудителната почивка с отделен екземпляр. Накрая ще ги брои... Паци се слави сред колежките си като умела майсторка на ръкоделието, но е изработвала основно дрешки за щерката. Този път е решила да се отдаде на по-дребните „финтифлюшки“, които стават по-бързо и могат да се използват за брошки, за украса на диадеми, фибички и какво ли още не. Нейни последователи в страницата й във Фейсбук вече са й предложили да си купят, но за момента тя няма намерение да ги пласира по друг начин освен като подарък. „Баба ми, на която съм кръстена, ме е учила да мога и такива неща. Сега преоткривам това си умение. Калина също се пробва, но няма търпение. Може би след ден-два ще получим първата роза, направена от нея, но това още не е сигурно“, засмива се на глас родената в Панагюрище звезда от паметни български филми като „Сезонът на канарчетата“, „Суламит“, „Изпепеляване“, „Време за жени“, „Джулай“, „Възвишение“, сериала „Пътят на честта“ и др.

Колкото и да е хубаво в провинцията, Параскева Джукелова не престава да мисли за голямата си любов – театъра. В условията на извънредно положение завръщането на сцената е обгърнато с неизвестни, тъй като в тази сфера раждането на едно събитие е задължително свързано със събирането на много хора. На нея й лисват и преживяването на връзката с публиката, и всичките й роли: съпругата на двуженеца в „Спускане от връх Морган“, прелъстителната съседка от „Чаровно лято с неизбежните му там неприятности“, кокетката от „Един безумен ден“, прислужницата от „Лисичета“ – спектакъл, в който трябваше да влезе светкавично при форсмажорни обстоятелства... Но има и нещо повече. Точно преди Народният театър да затвори врати заради опасността от COVID-19 Параскева, Биляна Петринска, Ева Тепавичарова и Радина Боршош са пред премиера на поетичния спектакъл

„О, ти, която и да си“

посветен на Иван Вазов и жените в живота му. Автор на текста, в който са вплетени стихотворения, писма и спомени на патрона на театъра, е поетесата драматург Мирела Иванова, а режисьор е Бойка Велкова. За Параскева е отредена ролята на Пелагия – пловдивската любов на народния писател, може би най-великата и разтърсващата. „Желанието ни беше да го свалим от пиедестала и да го приближим до съвременните хора. Да го покажем като чувствителен поет, който освен за бедите на България е имал очи и за красивия пол, макар и дискретно, преизпълнен със свенливо обожание“, повдига завесата Джукелова. И уточнява, че всяка от актрисите всъщност ще се превъплъти в няколко от Вазовите нежни вдъхновения, които не са били малко. Сам юнак на коня сред музите на поета ще е младият актьор Ненчо Костов в качеството си на разказвач.

Сезонът, койте пандемията прекъсна, не бе от лесните за Параскева в емоционален план. В разгара му тя изгуби не само своя уважаван учител проф. Стефан Данаилов, чийто първи клас в НАТФИЗ е завършила, но и един от любимите си партньори на сцената – Йосиф Шамли. „Имах късмета пълноценно да общувам с него. Йоско беше много верен приятел, с когото отлично сме работили, и то – неведнъж: в „Спускане от връх Морган“, „Побъркани от любов“, „Бягащи страннници“... Веднъж, когато ми предстоеше да направя един видеокастинг сама, трябваше някой мъж да ми партнира и първият, за когото се сетих, беше той. Обадих му се и го помолих да дойде, без изобщо да участва като пробващ се актьор. И въпреки че беше пред премиера, той дойде и ми помогна. Много ми е мъчно, че така внезапно си отиде. Беше неочакван удар за всички“, тъгува Параскева.

Тогава Йосиф й носи късмет

защото тя спечелва ролята, но в крайна сметка, заради неразбирателство с продуцентите, се отказва. Случва се и това... Що се отнася до раздялата с режисьора на „Възвишение“ Виктор Божинов – мъжа до нея в продължение на дълги години и баща на Калина, актрисата е категорична, че днес са приятели. И има изгледи да участва в негов нов филмов проект, но кога – само COVID-19 може да определи...

Параскева Джукелова гледа напред, но онова, което вижда, не я вдъхновява особено: постоянни заплахи и страх от коронавируса, почти военен ред по целия свят заради мерките за безопасност, милиони хора, впримчени в безкраен „Биг Брадър“... „Това вторачване в една посока ме притеснява. Но какво и колко ще се промени – изводите ще се правят по-късно, когато бурята попремине. Сега сме още „в суматохата“, както пише Радичков“, разсъждава. И признава, че и тя като мнозина си е мислела да пуска в Мрежата свои видеа с разни театрални монолози, но се отказала да залива хората със своите „представи за домашно изкуство и суетни творчески занимания“. Предпочита да им показва цветята, които е изплела...