У никален по своя характер двуезичен /на български и английски/ албум събра в кориците си 16 писатели и 32-а художника, които в различни времена са живели и работили в Града на липите, а някои от тях са били приятели почти през целия си живот.
Уникален по своя характер двуезичен /на български и английски/ албум събра в кориците си 16 писатели и 32-а художника, които в различни времена са живели и работили в Града на липите, а някои от тях са били приятели почти през целия си живот.
Богато илюстрованото издание под наслов „Старозагорски писатели и поети в творчеството на български художници“ е съвместна продукция на старозагорската художествена галерия и музей „Литературна Стара Загора“, в чиито фондове се пазят маслени портрети, рисунки, графики и шаржове, разказващи за любопитни моменти от житейския път на известни или вече позабравени майстори на мерената реч. Автори на текстовете са дългогодишният директор на литературния музей Иван Матев и проф. д-р Марин Добрев, директор на галерията, изданието е подпомогнато финансово от Министерството на културата и ще бъде представено с нарочна изложба под същото име на 6 ноември.
Албумът се открива с класически портрет на даскал Атанас /1810-1897/, един от учителите на Васил Левски , той е рисуван от Руси Карабиберов през 1961 година и по същество е реплика на картина от Георги Евстатиев /1875-1923/. Сред „моделите“ личат имената на Петко Славейков, Кирил Христов, Георги Бакалов, Николай Лилиев, Иван Хаджипристов, Гео Милев, Никола Икономов , проф. Боньо Ангелов, Веселин Ханчев и др. За корицата съставителите са избрали платно от 1984-а година, в което Иван Попчев /1941-1994/ събира около маса в някога култовото заведение „Пегас“ шестима от поетите на Стара Загора, като в центъра на композицията Иван Мирчев /1897-1982/. Особен интерес предизвиква шаржа „Страшните сънища на мъченикъ Кирилъ“ от Райко Алексиев /1893-1944/, от който гледа изтерзано авторът на „Жени и вино, вино и жени“ Кирил Христов /1975-1944/. Акварелната шега е рисувана през 20-те години, десетина години по-късно /през 1932-а/ е създаден портретът на поета от Анжелика /Люба/ Шац -Меерсон/1897-1975/.
„Темата за отношението към личностите в литературния свят заема особено място в творчеството на българските художници.Тя е израз на магичното привличане между майсторите на словото и майсторите на четката, на стремежа за намиране на интелектуалния облик на събрата по перо, на радостта и респекта от умението му чрез потока на думите да изгражда нови светове, носещи духовното измерение на своето време!“, отбелязва проф.Марин Добрев.
Монитор
