През ноември миналата година „Монитор“ стартира новата си месечна рубрика „Забравената България“. В нея нашите журналисти ще откриват пред читателите непопулярни днес места, които само допреди 100-200 години са били сърце, духовно и революционно средище на прадедите ни, оставили са отпечатък в историята ни и са важна част от миналото и неговите поуки. Започнахме инициативата си със съседна Румъния, не само защото е в непосредствена близост до България, но и защото е най-тясно свързана с революционната дейност и нацинално-освободителното ни движение. Разказахме ви за построения от българи хан „Габровени“, който днес е превърнат в модерен Европейски културен център.
Ако и вие знаете, посещавали сте и можете да ни разкажете за подобно място в която и да е точка на света, изпратете ни вашата история и снимки на agency@monitor.bg или monitor@monitor.bg, а ние ще се свържем с вас!
През ноември миналата година „Монитор“ стартира новата си месечна рубрика „Забравената България“. В нея нашите журналисти ще откриват пред читателите непопулярни днес места, които само допреди 100-200 години са били сърце, духовно и революционно средище на прадедите ни, оставили са отпечатък в историята ни и са важна част от миналото и неговите поуки. Започнахме инициативата си със съседна Румъния, не само защото е в непосредствена близост до България, но и защото е най-тясно свързана с революционната дейност и нацинално-освободителното ни движение. Разказахме ви за построения от българи хан „Габровени“, който днес е превърнат в модерен Европейски културен център.
Ако и вие знаете, посещавали сте и можете да ни разкажете за подобно място в която и да е точка на света, изпратете ни вашата история и снимки на agency@monitor.bg или monitor@monitor.bg, а ние ще се свържем с вас!
В историческия център на Букурещ, на метри от „Габровени“, но от дясната страна на улица „Липискани“, е другият известен хан, построен от българи. „Ханът с липите“ (Hanul cu tei) е единственият исторически хан в румънската столица, който е запазил автентичния си вид. Основно е реставриран през 70-те години на миналия век. Липи наоколо не виждат, но вероятно в миналото е имало, за да бъде наречен така. На горния етаж е запазена тъмната дървена дограма. От улица „Липискани“ по каменната настилка в тясното пространство между магазинчетата се излиза на улица „Блънари“. Конските каруци със стока влизали от едната страна и излизали от другата, а късно вечерта металните врати между двете улици се затваряли, за да запазят стоката от крадци.
„Ханът с липите“ е построен през 1833 г. от Ангел Полизов и Стефан Попович. И двамата са от Свищов и са дошли в Букурещ след опожаряването на града по време на Руско-турската война 1806-1812 г. Изглежда им е провървяло, защото 20 години по-късно успяват да
построят този хан, в който българските хъшове
винаги били добре дошли.
Над двата свода още стоят оригиналните знаци с годината на построяването и с инициалите на латиница на първите собственици. Откъм улица „Блънари“ първият инициал е на Ангел Полизов и след това на Стефан Попович, а от другата страна – по улица „Липискани“, е обратно. Всеки от собствениците имал по 14 магазина, като само стаята за пазачите и каменната пътека във вътрешността били обща собственост.
На приземния етаж сега са разположени арт галерии и магазинчета, предлагащи голямо разнообразие от материали за рисуване. Влизаме в едно от тях и се интересуваме кои сега са собствениците на „Ханът с липите“.
„Целият горен етаж е на известния румънски футболист Илие Думитреску, нали сте чували за него? На приземния – собствениците са различни“, ни обяснява млада жена, която посреща клиентите в магазинчето.
Илие Думитреску е легенда на румънския футбол, бил е и главен треньор на отбора „Стяуа“. Добива популярност, когато на световното първенство в САЩ през 1994 г. румънският национален отбор, в който играе и друга легенда - Джика Хаджи, се класира за четвъртфиналите. Годината бе паметна и за нас – тогава футболният тим на България стана четвъртата сила в света.
Илие Думитреску не намираме тук, но на входа ни посреща неговият син Сика Думитреску, който ни кани да разгледаме заедно новата визия на горния етаж. В едното крило на хана има зали за конференции и срещи – няколко малки и една по-голяма. Обстановката е супермодерна и предразполага към спокойна работа. Изненадата е обаче в другото крило – пространството е като в приказките.
„На това място ще се провеждат сватби, абитуриентски балове, фирмени празници, други големи тържества. Започваме работа от Нова година“, обяснява Сика.
Преобразяването на тясното пространство вероятно е коствало сериозни инвестиции. Тъмната дървена дограма от външната страна е запазена, тъй като това е исторически паметник, но успоредно на нея, от вътрешната страна, е поставена нова. Всичко е подредено с вкус и блести от чистота.
Между двете крила, на мястото, където те се свързват, има малък и по-скромен ресторант. Сика обяснява, че за ползващите залите за конференции се предлага пакет – за 25 евро на ден на човек храната в този ресторант е безплатна.
Излизайки от хана на улица „Блънари“, все още с впечатленията от изящната зала за сватби и балове, погледът ни се спира на грозна гледка.
Това са останките на хана „Симеон“,
построен от Симеон Попович от Русе в началото на XIX век.
До наши дни оцеляла, макар и грохнала, е само част от сградата. Опасно е да се влезе вътре и едва ли има обитатели, но нерядко клошари и цигани, както е и у нас, се самонастаняват в такива постройки. Останките са в толкова лошо състояние, че е едва ли ще се вложат средства във възстановяването, както е станало с „Ханът с липите“ и с „Габровени“.
Тези руини обаче за нас имат голяма историческа стойност. След като през 1867 г. в Букурещ умира Георги С. Раковски, на партера на тази сграда се премества читалището „Братска любов“. До тогава то е било в къщата, в която е живял Раковски. Първоначално улицата, на която е ханът „Симеон“, се е казвала „Кожухари“, а по-късно е преименувана на „Блънари“. Думата на румънски език има същото значение.
Д-р Никола Василиади
строи хотел „Трансилвания“
В Стария град има още много места с българска следа. Площадчето, на което сега се намира паметникът-копие на Капитолийската вълчица с Ромул и Рем, се е казвало през XIX век „България“. Пирин Бояджиев, учителят от българското училище в Букурещ (б.а. - то е разрушено и на мястото му е построена бензиностанция), често водел своите възпитаници тук и им разказвал за нашите светини в историческия център.
В Стария град е и хотел „Трансилвания“ (сега хотел „Универсал“), построен от д-р Никола Василиади - синът на Васил Георгиев, собственикът на „Габровени“. Когато получава в наследство „Габровени“, д-р Василиади изглежда е печелел добре от него и е успял да построи в близост нова сграда на място, купено от българина Иван Добрев хаджи Бакалоглу. В хана „Трансилвания“ отсядали наши търговци на път за Брашов, където имало голяма българска колония.
Макар и роден в Букурещ, д-р Никола Василиади не забравя българските си корени. Учил е медицина в Атина и вероятно тогава е променил името си от Василев на Василиади. След Освобождението отива в България, където през 1879 г. работи като лекар в Дупница. Здравословното му състояние се влошава, затова скоро се връща в Букурещ.
Д-р Василиади, подобно на братята Евлоги и Христо Георгиеви, не създава свое семейство и дарява цялото си състояние. В завещанието си иска построяването „на едно политехническо училище или пък едно занаятчийско училище“ в Габрово, което да носи неговото име.
След смъртта му се създава фонд на негово име. През 1895 г. в Габрово – родното място на баща му, се основава училището „Д-р Никола Василиади“. Днес то е професионална техническа гимназия.
Гробът на д-р Василиади е някъде в гробището „Белу“ в Букурещ. Точното място, където са костите на този голям дарител, не се знае, но смятаме, че не е невъзможно да се открие.
Монитор
