П рочутият със своите уникални стенописи манастир Хόра в Истанбул – последният дом на Асеневци, последва съдбата на „Св. София“ и ще бъде превърнат в действаща джамия. Това се случва след като византолози от цял свят се противопоставиха на промяната на статута на „Св. София“ и преминаването ѝ под юрисдикцията на Дирекция по вероизповеданията на Република Турция.
Прочутият със своите уникални стенописи манастир Хόра в Истанбул – последният дом на Асеневци, последва съдбата на „Св. София“ и ще бъде превърнат в действаща джамия. Това се случва след като византолози от цял свят се противопоставиха на промяната на статута на „Св. София“ и преминаването ѝ под юрисдикцията на Дирекция по вероизповеданията на Република Турция.
Въпреки тази реакция, на 21 август турският президент Реджеп Тайип Ердоган издаде указ, с който и църквата Хόра се превръща от музей в действаща джамия. Не е известно кога ще започнат мюсюлманските богослужения там и как ще бъдат покрити стенописите и мозайките в църквата, но със сигурност подобна стъпка е колкото загуба за християнския свят, толкова и удар по световното културно наследство.
Последното научно изследване на този паметник излезе от печат само преди десетина дни. По случай големия християнски празник „Успение на Пресвета Богородица“ издателският отдел на Института за изследване на изкуствата на БАН публикува монографията на проф. Емануел Мутафов „Богородица Вместилище на невместимото: човешки измерения на Палеологовото изкуство в Константинопол“. Книгата е в тираж 100 броя и съдържа авторски цветни фотографии и четири схеми на монограми. В нея проф. Е. Мутафов предлага цялостен поглед към надписите в църквата с тяхното разчитане и превод; анализира строителните периоди и разглежда историческия, художествен, духовен и просопографски контекст, в които паметникът функционира особено през Палеологовата епоха.
За пръв път тук иконографската програма на църквата е разгледана не по цикли, а според пространствената им хронология, намирайки връзка с литургичното време и календара. Включват се и съвременни на паметника текстове от ръкописи, които разкриват повече тайни относно ктиторството на храма. Прави се връзка и между епитафа на Ирина Асенина, написан от Мануил Филис, който по всяка вероятност описва иконографската програма на погребалния параклис в Хόра, а не на Паммакаристос, както се смяташе досега. Проф. Мутафов изказва тезата, че е по-възможно за място за погребение на Теодор Метихит да е избран диакониконът, а в аркосолиите на параклиса да са били погребани потомци на Ирина Асенина, т.е. представители на династиите на Палеолозите и Асеневци (на Иван Асен III), като така предлага връзка и с българската история.
Направен е опит за реконструкция на личността на майсторите, работили в Хóра, които условно авторът нарича „Флор и Лавър“. Проф. Мутафов изказва предположение за градацията на тяхната кариера като например, че са били едновременно майстори строители и живописци и че църквата „Св. Апостоли“ в Солун е по-късно тяхно творение. Доказва се, че посвещението на манастира е предимно на св. Богородица, а не на Христос Спасител.
Манастирът Хóра е един от най-известните и изследвани византийски паметници в съвременната наука. Неговите архитектура, мозайки и стенописи са христоматийни примери за столично Палеологово изкуство с европейско качество и история, достойни за тезауруса на световното културно наследство. На 29.05.1453 г. църквата е първата, която е обругана от османските турци чрез натрошаване на чудотворната икона на св. Богородица, закрилница на Константинопол. По-късно сградата е превърната в джамия (Карие джами), а от 1945 г. функционира като музей. През ноември 2019 г. имаше опит да ѝ се върне статута на ислямски молитвен дом от турския Държавен съвет (Дианет), но неуспешно. След президентския указ от 21.08.2020 г. губим цялостния достъп до един от най-значимите паметници на византийското Палеологово изкуство със световно значение.
Монитор
