0

12 години на сцена и близо 120 000 души в търсене на „Идеалният мъж" – така звучи накратко впечатляващата статистика на един от хитовите дълголетни спектакли на Народния театър „Иван Вазов“.

На 10 февруари представлението по прочутата класика на Оскар Уайлд на френския режисьор Тиери Аркур ще се изиграе за 150-и път на Голямата сцена на театъра.

12 години на сцена и близо 120 000 души в търсене на „Идеалният мъж" – така звучи накратко впечатляващата статистика на един от хитовите дълголетни спектакли на Народния театър „Иван Вазов“.

На 10 февруари представлението по прочутата класика на Оскар Уайлд на френския режисьор Тиери Аркур ще се изиграе за 150-и път на Голямата сцена на театъра.

Билетите за юбилейния спектакъл вече са почти разпродадени. И в това няма нищо чудно, защото актьорският състав е наистина впечатляващ - Владимир Карамазов, Юлиан Вергов, Стоян Алексиев, Иван Юруков, Биляна Петринска, Мария Каварджикова, Теодора Духовникова, Жорета Николова, Милена Атанасова, Луиза Григорова, Стоян Пепеланов, Сава Драгунчев, Виктор Танев. През годините в този спектакъл са играли още актьорите Марта Кондова, Любомир Ковачев, Елена Атанасова...

12 години след премиерата на 18 май 2007 г. „Идеалният мъж" продължава да се играе при пълни салони и е едно от най-бързо продаваните на каса и онлайн представления на Народния театър. Разкошните костюми и сценография на Елена Иванова носят номинация за наградата „Аскеер“ през 2008 г., а музиката е на всепризнатия маестро Румен Цонев. Хореографията е на Анна Пампулова.

Във великолепната си комедия “Идеалният мъж” Оскар Уайлд заплита сложна интрига от изнудване, бляскаво настояще и тъмно минало, приятелство и любов, вярност и предателство, за да докаже, че истината рядко е чиста и никога проста. В “Идеалният мъж” Оскар Уайлд говори за корупция, за уважение спрямо другия, което не бива да се смесва със сляпото желание да го подчиниш на своите желания, а също и за цената, която всички трябва да заплатим за действията си.

Оскар Уайлд написва “Идеалният мъж” през 1894 г. и в началото на 1895 г. Люис Уолър я поставя в театър “Хаймаркет”. Показателен е коментарът на Бърнард Шоу по повод на тази творба: „Новата пиеса на Оскар Уайлд в „Хаймаркет” е опасна тема за разискване, тъй като той има способността да кара критиците да говорят глупости... Той си играе с всичко: с остроумието, с философията, с драмата, с актьорите и публиката, с целия театър”.