П оследния свой рожден ден, започващ с цифрата „3“, Деян Ангелов посрещна на снимачната площадка. В дебютния детски филм на театралния режисьор и художник Петринел Гочев актьорът има малка роля, така че можеше изобщо да не споменаваме този факт, ако в главните не бяха неговите синове – 7-годишният Ален и 9-годишният Диман.
Последния свой рожден ден, започващ с цифрата „3“, Деян Ангелов посрещна на снимачната площадка. В дебютния детски филм на театралния режисьор и художник Петринел Гочев актьорът има малка роля, така че можеше изобщо да не споменаваме този факт, ако в главните не бяха неговите синове – 7-годишният Ален и 9-годишният Диман.
Историята е почти автобиографична за Гочев, останал без време сирак, и Ален се превъплъщава в невръстния Петринел, който по свой си странен начин ще трябва да преодолее травмата. Диман пък ще неговият най-добър приятел. Работното заглавие на филма е „Български кораб потъва“, но става дума за играчка, а не за трагедия в стил „Титаник“... „Хлапетата сякаш обезсмислят и моето, и на брат ми творчество. При тях няма чувство за суета, много са искрени пред камерата. А ние, както казваше баба ни, вече сме нахитрели дърти магарета“, критичен е Деян. В лентата той поема функциите на Дарин – играе чичо на героя на сина си. Другият брат Ангелов по изключение няма нито участие в бъдещия филм, който догодина вероятно ще атакува куп международни фестивали, нито принос към празнуването на 30 август, защото от месец работи над персонажа си в голяма американска продукция.
Близнаците едва успяват да се засекат
за кратък лаф в градинката пред църквата „Св. Седмочисленици“ след цяло лято поотделно... „Спомних си как аз, брат ми и баща ми, който също е бил актьор, имахме няколко общи кадъра в екранизацията на „Хъшове“. Беше прекрасно. Сега да ми се случи да съм в един филм с двамата ми синове за мене наистина е страшен кеф“, доверява Деян Ангелов.
Деян е с 10 минути по-голям от брат си Дарин. Двамата обичат да разказват как като ученици им излязло име: „Единият е нагъл, а другият чаровен – тия ще се оправят винаги “. Деян се водел наглият. Все измислял някакви иновации. Непрекъснато убеждавал родителите си колко са му нужни пълнители за химикалки и те му купували от близката търговска база „Илиянци“. А той направил с тях първи стъпки в пазарната икономика, като завъртял бизнес сред съучениците си. После асортиментът се обогатил с дъвки, картинки от дъвки, гребенчета и какви ли не джунджурии. За да просперира алъш-веришът, се налагало да е доста настойчив. Така в пети-шести клас го удостоили с прякора „нагляр“. „Освен това хич не ми се учеше, удрях го на молба пред госпожите да ми пишат тройки и четворки, за да не ида на поправителен. А брат ми седеше зад мене и мило им се усмихваше, по-деликатно някак си го правеше и по-лесно му се получаваше. Аз, в интерес на истината, бях много нахален“, признава Додо. И добавя, че до ден-днешен, като си науми нещо, е инатлив и гони целта до дупка, дори и да няма особен смисъл. Само и само да стане неговото. Но в един момент, преди около 4 години, желанието да контролира абсолютно всичко му изиграва лоша шега и го срива психически. Налага му се след 3-4 представления да излезе от тежката пиеса на Юджин О`Нийл „Дългият път на деня към нощта“, в която е редом с брат си, Стоян Алексиев и Бойка Велкова, и да премине
няколкомесечен курс психотерапия
при д-р Георги Антонов, за да осъзнае откъде идват проблемите му. Заради това Народният театър леко прекроява състава на постановката, а тогавашният директор Александър Морфов проявява пълно разбиране, когато актьорът му казва: „Преминавам през нещо, което няма да стане лекичко и процесът няма да е къс...“. След възстановяването си Деян се връща на академичната сцена по-силен от всякога и днес е готов да говори откровено за премеждието: „Излизането от кризата е едно от най-хубавите неща, които са ми се случили. Искам да дам надежда на всички, които изпитват подобно нещо – изход има. В крайна сметка има хора, които живеят с диабет, има хора, които живеят с високо кръвно, има и хора, които трябва да живеем с...душата си. Започнах да се вслушвам във вътрешния си глас. Този урок се учи цял живот“.
В края на миналия сезон в Народния Деян Ангелов направи роля, достойна за номинации и награди, под режисурата на колегата си Валентин Ганев в „Теремин – музика, любов и шпионаж“ от световноизвестния чешки автор Петър Зеленка. Героят му в пиесата е простодушен спортист, който постепенно се превръща в убеден мисионер на новото за времето си изкуство – електронната музика. Повече или по-малко и пътят на Додо е сходен – най-напред атакува Спортната академия, после тръгва към Театралната. Решава да кандидатства с автомобилизъм, макар дотогава да е тренирал карате и бокс и даже има републикански и балкански титли от тия дисциплини. „Малко преди това бяхме катастрофирали с брат ми. За да преодолея страха се записах на курсове за състезателен шофьор. Явих се на високопланинско рали и толкова ми хареса, че за известен период загърбих останалите спортове“, обяснява той. Приемните изпити във ВИФ обаче за него са тотално фиаско, а и Дарин излиза по-разумен и го предупреждава: „Няма да стане със спорта, много шамари ще ядем...“. И близнаците хвърлят ръкавица на НАТФИЗ. Там сполучват: влизат в специалност „Пантомима“, а по-късно се прехвърлят в класа по актьорско майсторство за драматичен театър на проф. Стефан Данаилов. „Това е първата ни голяма среща в професията – той е титанична личност. Изобщо страхотен екип ни преподаваше – Илия Добрев, Иван Налбантов, Ивайло Христов“, изброява Деян.
Зрителите са свикнали имената на Деян и Дарин
да вървят в комплект в програмите
за спектаклите, но всъщност братята все повече се еманципират един от друг в артистичните си ангажименти. Първият самостоятелен пробив на Деян със значима роля е в „Идиот 2012“ – версия на режисьорката Деси Спасова по Достоевски, в която е необузданият Рогожин. Без братско рамо е и в „Теремин“, както и в новия спектакъл на Елена Панайотова в Театър 199 „Влюбена, сгодена, изчезнала“ от Щефан Фьогел, където си партнира с Нона Йотова. Дарин напоследък пък е без семейна подкрепа в „Лисичета“ от Лилиан Хелман – драма, превърната в абсолютен хит от режисьорката Бина Харалампиева. „Даро ми липсва на сцената, но ние постъпваме стратегически. Искаме всеки да събере още опит, който да сподели с другия, и рано или късно пак ще направим нещо заедно“, казва Деян и намеква, че може скоро да се заемат с творческо начинание, което им се е искало да осъществят откакто са били студенти. На него специално в късната есен му предстои и Чехов. „Вече започнаха по-често да ни канят поотделно, още повече че като сме заедно, трудничко се работи с нас: ние се обединяваме като мнение, токова доверие си имаме един на друг, че изпитваме мнителност към режисьора. А поотделно по-лесно можеш да прилъжеш единия“, шегува се той.
По-рано появил се на бял свят, Деян по-рано от брат си се и задомява. Нежната му половинка Петя е pr в образователната програма „Фортисимо“ на диригента Максим Ешкенази и Софийска филхармония. Но по ирония на съдбата ги среща и влюбва от пръв поглед не изкуството, а един нов преди десетина години политически проект, за който и двамата тогава работят. Няколко месеца по-късно сключват граждански брак, а след известно време – и църковен, последван от голяма сватба. Петя е плътно до мъжа си, когато трябва да го издърпа от „черната дупка“, когато с него не се общува много лесно и сякаш тепърва пак трябва да се опознават. „Женил съм се два пъти за съпругата си, бих се оженил за нея и трети път. Максим Ешкенази, с когото станахме семейни приятели, ни каза, че има документ, който му дава право да венчава. Така че не е изключено да се венчаем и по американски при него в САЩ“, планира актьорът.
Монитор
