Б ила на 16 години. С разпалки се опитвала да запали печката на дърва вкъщи. Искра паднала извън печката върху паркета. Пламнал. Опитала да гаси с вода. Грешка, огънят само се засилил. Тогава се обадила на тел. 112.
Била на 16 години. С разпалки се опитвала да запали печката на дърва вкъщи. Искра паднала извън печката върху паркета. Пламнал. Опитала да гаси с вода. Грешка, огънят само се засилил. Тогава се обадила на тел. 112.
„Веднага се обадих в пожарната. Обясних, че стаята у дома гори. Приеха обаждането, но времето минава, а пожарната не идва.“ – разказва 25-годишната днес Рени Василева, спасител в група „Оперативен център“ на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Шумен.
В страха си гимназистката от „Езиковата“ в Шумен звънила още три пъти. Времето й се виждало безкрайно. „Сега разбирам хората в стрес, на които им се вижда, че пожарната закъснява, че пожарникарите не идват на време. Но не, екипите пристигат веднага за толкова време, за колкото им е необходимо и не се бавят.“ – гледа вече от другата страна на нещата Рени. През 2011 не било така. Нямала време да чака, живеела на първия етаж и скочила през балкона. Така дошли пожарникарите, а я взела линейка. Вероятно били два екипа – едните помагали да я качат в линейката, а другите влезли със стълба през терасата да гасят. Надишала се с дим, имала изгаряния по краката. Настанили я за лечение в болницата за няколко дни. И знаела вече, че със сигурност иска да работи тази професия.
Пожарът не бил единствената причина да се хвърли след време и тя в огъня. В семейството нямало пожарникари или полицаи преди нея. „Имам респект към тази професия и към хората, които се хвърлят в огъня. Буквално. Без да се замислят. Майка ми ми казваше къде ще ходиш, това е работа за мъже. Но аз бях решил, че ще е това, дори и да не е на терен.“ – разказва за професионалния избор младата дама в униформа.
Докато съучениците и от Езиковата гимназия „Никола Вапцаров“ в Шумен правели планове в коя държава да продължат обучението си, тя била решила, че ще кандидатства в Академията на МВР в Симеоново. За беда точно когато завършвала обявили минимален прием. Като изчела документите и видяла „цедката“ през която трябва да мине, решила, че няма да подава документи, защото няма шанс да влезе в академията.
„Отидох да уча в УНСС. Видях, че има специалност „Икономика на сигурността и отбраната“ и я завърших, имах стаж в Министерството на отбраната. Това беше другата, трета опция, ако не ми се получат нещата в структурите на МВР. През 2018 година, през юли взех държавния изпит. Бях решила, че няма да стоя в София, а ще се прибера в Шумен. Нашият град си ми харесва и е спокойно. Върна ме спокойствието. София е изключително голям, натоварен град, всички бързат, всичко се случва бързо, транспортът отнема много време, ако си на работа от 9 до 17, вкъщи те няма от 7 до 20. Това за мен е загуба на време тотално. Прецених, че нямам нужда от такъв стрес. В Шумен пет минути след смяната мога да съм в гората. Прибрах се.“ – описва пътя от София Рени. Съвсем случайно видяла седмица преди изтичането й обява в сайта на МВР за едно място в шуменската пожарна. Трябвало за 5-6-7 дни да подготви всички документи, изследвания.
За позицията „Спасител в група „Оперативен център“ имало обявено едно място, първоначално за него кандидатствали 5-6 души, трима стигнали до психологично изследване и двама до заключителното интервю, конкурса спечелила Рени.
От седем сутринта, близо 4 часа откакто е започнала 24-часовата й смяна, телефонът на пулта не е звънил за пожар или произшествие. „И нека не звъни, не е хубаво, когато звъни.“ – коментира дежурната. За година време работа в системата Рени е имала късмет тежките дежурства да я заобикалят. Затова не може да посочи и най-трудния момент досега. Трудностите били по време на обучението. „След като те приемат отиваш за 6 месеца на обучение Центъра за специализация и професионална подготовка по пожарна безопасност и спасяване във Варна и в Центъра за професионална квалификация в Монтана. „Там ми беше тежко, защото там не ме обучаваха за работа на телефона, а както всички останали момчета огнеборци. Типично „мъжките“ неща, това, което изпълняват в ежедневната си работа колегите мъже – шлангове, дихателни апарати, стълби и т. н. Чисто физически имах проблем един два пъти, но всички преподаватели проявяваха разбиране, справих се. Но имаше моменти, в които ми беше много трудно.“ – не се притеснява да признае иначе силното момиче.
След това обучение Рени има познания за всичко, което правят на едно „бойно“ дежурство колегите й от силния пол. „Тук съм на телефона, но знам, когато отидат на повикване какво се случва, какво правят. Грешки е почти невъзможно да се случат, примерно екипът да отиде на друг адрес. Има сателити, „Гугъл мапс“, можеш да се „разходиш“, да видиш къде е мястото още докато пътува екипът, ако има съмнение за адреса, да се обадим, да се доуточни информацията. И това е част от работата на огнеборката.
„Огнеборката“ е нетипично за изписване, защото стереотипите за професията са като за изцяло мъжка зона. Колегите мъже на Рени обаче твърдят, че с жена на смяна се работи по-леко. „Не, това не е задължително територия на мъжете. Това не е територия на мъжете. Дори с колежката по-добре се работи, отколкото с някои колеги.“ -И аз си мисля, че с мъже по-добре се работи, смее се момичето, докато колегата й по-дежурство изброява плюсовете от присъствието на нежния пол зад пулта. „Жените проявяват спокойствие и съобразителност. Човек трябва да е много съобразителен, да има бърза реакция, да не се стресира, да поема спокойно съобщенията, сигналите, ако трябва да разпита подробности. Гражданите, които звънят са по-стресирани, трябва да ги успокоим по някакъв начин, да получим реална представа за произшествието – какво е, какво гори, кой е застрашен и т.н. Жените добре се справят с това.“ – обяснява колегата.
Пожарникарят Василева не знае как би се справила в ситуация като тази в Хитрино, която изправи на изпитание професионализма на всички огнеборци в Шуменско и техни колеги от страната. Дори зад телефонния пулт. „Аз може би бих се притеснила в ситуация като тази в Хитрино, особено като нямам опита, който имат колегите. Ще се притесня.“ – не се опитва да заема геройски пози младата жена.
Сега се случва да има серия от обаждания за сухи треви, но за пожарникарите и за Рени Василева тези сигнали не са маловажни. „Имала съм дежурства с между 12 и 14 сигнала за горящи сухи треви. Най-много ме е било страх пламъците да не тръгнат към имотите, ако п са близо до населено място, да изгори къщата на някой и да остане без покрив. Когато има сигнали за пострадали в инциденти с деца ми е най-тревожно. Аз самата все още нямам дете, но тези сигнали за мен са много притеснителни.“ - допълва Рени.
Според нея голяма част от произшествията няма да се случат, ако хората бъдат по-внимателни особено когато оставят огън без надзор. Вижда, когато екипите се връщат от произшествия и знае, че на терен работата е много трудна и физически и психически. „Това за мен е най-хубавата професия - да помагаш на хората, да ги спасяваш. Не случайно пожарникарите са сред най-обичаните не само в нашата страна, но и в целия свят.“ – казва с някаква гордост Василева.
До края на смяната има още 20 часа. На смяна са двама. Място и време за сън няма. Нито като пространство, нито като опция по правилник. Дежурството си е 24-часово с няколко кафета. След него има три дни почивка. „Като свърши смяната утре в 7? Ще отида да пия кафе, да се разходя.“ Рени не си отспива през деня, предпочита среща с приятели. И след три дни отново е на своя пост.
Монитор
