Д ецата виждат доброто и красивото по-добре от възрастните. Независимо дали са ученици, или още в детската градина, те могат да кажат на своите родители, баби и дядовци много неща. Техните рисунки и разкази се харесват и разбират от всички, защото са искрени.
Децата виждат доброто и красивото по-добре от възрастните. Независимо дали са ученици, или още в детската градина, те могат да кажат на своите родители, баби и дядовци много неща. Техните рисунки и разкази се харесват и разбират от всички, защото са искрени.
Специално за Рождество Христово децата от „Духовно огледало“ ни радват със свои творби.
"Наша отговорност е децата ни да растат приучавани към добротворство. Каузата е добра възможност за това родители и деца заедно да участват в приготвянето на подаръци и да поговорят за благотворителността, за милостта и грижата за бедните и онеправданите, да покажат на дело християнска добродетелност като висш израз на Христовата любов", заявяват от Софийската митрополия и Българската православна църква.
“Чудна звезда”
-Що така си заблестяла,
ей, звездице, ясна, бяла,
и с лъчи прозрачни, меки,
къпеш снежните пътеки?
-Грея, ой, детенце будно,
грея тази вечер чудно,
че Ви нося радост свята,
радост вечна на земята.
Затова съм заблестяла,
затова съм ясна бяла-
грея с туй дърво елхово,
че е Рождество Христово.
Новогодишна молитва
Застанал пред иконата смирен,
със светла вяра във душата,
о Господи, бъди добър към мен
и чуй молитвата ми свята.
През новата година подари
на всички ни живот и здраве,
та щастие в дома ни да цари
и радост да ни озарява.
Носи на татко в службата успех,
на мама - радост във очите,
а мене ме пази от зло и грех,
за да дочакам дни честити.
О, Господи велик, благословен,
Ти, Който бдиш от небесата,
бъди тъй щедър и добър към мен
и чуй молитвата ми свята!
Любомир Дойчев
Боровото клонче от селцето Сен-Мартен
Паулу Коелю
Веднъж в навечерието на Коледа свещеникът на селцето Сен-Мартен, което се намира във френските Пиренеи, се готвел за рождественската служба, когато неочаквано до него достигнало вълшебно благоухание. Навън била зима и всички цветя отдавна били прецъфтели, но отнякъде идвал сладостен аромат, сякаш пролетта била решила да дойде много преди времето й.
Изненадан, свещеникът излязъл на улицата да погледне що за чудо е това и видял момчето. То седяло на прага на училището, а пред него лежало златно коледно дръвче.
- Какво прекрасно дърво, възкликнал свещеникът. - Сигурно самите небеса са го докоснали, толкова дивно благоухае! А е направено и от чисто злато! Къде го намери?
Момчето изобщо не споделило възторга на свещеника.
- Колкото по-дълго го нося, толкова по-тежко става, оплакало се то. - И игличките му са вече съвсем твърди. Все пак това едва ли е истинско злато и се страхувам, че у дома здраво ще ме наругаят.
И момчето разказало на свещеника какво се е случило с него.
-Днес сутринта тръгнах за големия град, за Тарб. Мама ми даде пари, за да купя красива елха за Коледа. По пътя обаче, като минавах през едно село пред очите ми излезе самотна старица, която нямаше с кого да посрещне нашия светъл празник, свят за всички християни. Дадох й малко пари за вечеря - не се съмнявах, че ще мога да се спазаря за малко по-евтино коледно дръвче.
В Тарб минах край големия затвор. Там се беше събрала тълпа от хора, които чакаха свиждане със затворниците. Всички бяха много тъжни: нали им предстоеше да прекарат коледната нощ далеч от своите близки и роднини. От разговорите им разбрах, че някои от тях нямат дори с какво да си купят парче хляб. Поддадох се на порива и реших да разделя парите си с тези хора – бяха в крайна нужда. Оставих си само, колкото да мога да хапна нещо. Търговецът, който продаваше коледните елхи е приятел на нашето семейство и си помислих, че ще мога да се уговоря с него да ми даде елха, а през следващата седмица да си отработя дълга.
Когато обаче отидох на пазара, се оказа, че днес този търговец не е излязъл да продава. Аз се опитах колкото мога да поискам назаем пари, за да купя елхичка от друг продавач, но никой не искаше да ми даде срещу дълг.
Тогава си казах, че със сит стомах се съобразява по-лесно. Но до кафенето, към което се запътих, стоеше някакво момче, на вид чужденче. То ме помоли за малко пари — вече два дни не беше слагал нито троха в устата си. Аз веднага си представих, че може би, когато Иисус е бил малък, също така е гладувал. Нищо друго не ми оставаше, освен да дам на бедното момче всичко, което ми беше останало и си тръгнах за вкъщи. По пътя скърших борово клонче. Опитах се да го отрежа по-равно, но то стана твърдо като метал. Нима за такава коледна елха си мечтаеше мама?
-Мило момче, казал му свещеникът, - това дърво толкова чудесно благоухае, че несъмнено е било докоснато от самото Небе. Чуй как е свършила твоята история.
Още щом си се сбогувал с онази самотна старица, тя се е помолила на Дева Мария и е поискала от нея да те отблагодари за твоя щедър дар. Роднините и близките на затворниците решили, че ангел небесен е долетял при тях в твоите одежди и се помолили на ангелите, молейки ги да те възнаградят за угощението, което сега можели да си купят за Коледа. А момчето, на което ти си дал милостиня, се помолило на Иисус за тебе.
Дева Мария, ангелите и Христос чули молитвите на онези, на които ти си помогнал. И когато си отчупил боровото клонче, Дева Мария вложила в него благоуханието на милосърдието. Докато си вървял към дома си, ангелите докоснали боровите иглички и ги превърнали в злато. И накрая, самият Христос погледнал чудесното клонче и го благословил — и отсега всеки, който се докосне до това коледно дръвче, ще му се простят всички грехове и всичките му желания ще се изпълнят.
И всичко станало както казал свещеникът. Легендата гласи, че чудесното борово клонче и до днес се пази в селцето Сен-Мартен.
ПОУКА
Великата сила на благодатта се спуска върху всеки, който помага на своите ближни в навечерието на Коледа, колкото и далече да се намира.
Монитор
