0

М орето не е само пясък, клубове и ресторанти, ще срещнем аудиторията с артисти като Татяна Лолова и Стефан Вълдобрев, заяви артистът.

Морето не е само пясък, клубове и ресторанти, ще срещнем аудиторията с артисти като Татяна Лолова и Стефан Вълдобрев, заяви артистът.

-Г-н Божков, като арт директор на „Арт поток“, бихте ли казал с какво ще откриете тази година фестивала на 17 юли?

-Фестивалът „Арт поток“ се прави за пети пореден път и традиционно се открива с изложба. Тази година тя ще бъде международна със заглавие „Без рамки“, защото ще представим графики, дело на 30 артисти от няколко държави. Творбите няма да бъдат рамкирани, за да може зрителят да почувства пластичността на изказа в графиката и самата хартия, да усети всичко близо до себе си, а не отделено през стъкло. Ще има и керамични пластики от двама български автори. След откриването на изложбата е представянето на Ненчо Илчев, небезисвестният актьор, който ще представи книгата си „Забранена книга за фокуси. Тайните на 51 фокуса“ на открито пред читалището в Царево. Той ще прави фокуси на живо, така че може да му се насладят и деца, и възрастни.

-Можем да кажем, че тази година „Арт поток“ ще бъде Фестивалът на премиерите.

-Бихме могли да кажем. Премиерите са в книгите най-вече, имаме и една театрална. Премиера ще имат и артистите, които идват за първи път на това място, в този оазис на артистичноста, през юли.

-Този оазис на артичността, както го наричате вие, е може би най-подходящото място за представяне на книгите за Татяна Лолова и Георги Парцалев.

-И книгата на Татяна Лолова „Дневници и делници“ и книгата за Георги Парцалев „Хамлет от град Левски“ са с намесата на видния наш приятел и разказвач Георги Тошев. Той ще ги представи лично. Книгата за Георги Парцалев ще бъде допълнена с представянето и на пълнометражен филм за него, озаглавен „Рицарят на смеха“, което е едно невероятно събитие, на което да си спомним за този прекрасен човек. Според нас, организаторите, да срещнем аудиторията с такъв артист като него и с прекрасната Татяна Лолова – нашата голяма приятелка, е нещо невероятно. Аз искам да кажа отново, че нашият фестивал започна с един разговор и една идея, която ни хрумна с Димитър Тодоранов, и която споделихме с кмета на Община Царево Георги Лапчев. „Арт поток“ протича под егидата на Hasienda Beach Club и Община Царево.

-Преди месец споменахте, че в Царево ще бъде изграден нов амфитеатър, чиято сцена ще използвате за фестивала.

-Амфитеатърът все още не е изграден и не е в Царево. Това е един парк, който се строи в село Лозенец на едно много красиво място в близост до Hasienda Beach Club и където има Амфитеатър. Там ще бъдат изградени много интересни неща, но за съжаление все още не е готов, за да може да функционира. Както се казва, живот и здраве, догодина на него могат да се представят най-различни неща. Амфитеатрите са много функционални и широкоспектърни. Там може да се правят представяния от най-различен тип – театри, концерти, четения... Надяваме се, че ще се получи нещо красиво.

-Театралната премиера тази година е в ръцете на Богдан Петканин.

-“Който оцелее, нека разкаже“ е името на постановката на Богдан Петканин. Участват Руслан Мъйнов, Кирил Ефремов, Мария Сапунджиева, Александър Кадиев и Ненчо Илчев. Ненчо участва и в трите пиеси, които ще бъдат показани, да сме живи и здрави и всичко да е наред. Винаги трябва да си го повтаряме. Тази премиера ще бъде на 25 юли, в събота, като това е един по-символичен завършек на фестивала, въпреки че на 26 юли има още едно прекрасно събитие – Стефан Вълдобрев ще представи книгата си „Книга за песните“. Ще бъде много приятно, защото знаем кой е Стефан Вълдобрев – един невероятен артист, широкоспектърен, не само на театралната сцена или пред камерата. Той има много други неща със себе си, които носи.

-Поемате голям риск – да правите фестивал в такива тежки времена.

-Рискът винаги си съществува. Дори и в добри времена да започнеш да правиш такова нещо, пак го има. Който не е правил фестивал, той не знае какво нещо е това. Правейки едно подобно събитие, човек поема една голяма отговорсност и особено, когато поднасяш през лятото една култура, за да може по един или друг начин да помогнеш на хората – да могат да живеят с културата, а не да залитат в чалга пространстовото и начин на живот. Тук и мястото е неслучайно, защото все още Лозенец и района са един оазис, предпазен от този чалга начин на живот. Хората имат нужда от култура. Морето не е само пясък, клубове и ресторанти. Хората имат нужда и от друго. Естествено, че в това време рискът е голям, но така или иначе в представянето на една изложба, нашата ще бъде в прекрасния Исторически музей на Царево, може да се проведе и под формата на вернисаж. Хората не са на тълпи, а всеки си минава, разглежда си, няма нищо страшно в случая. Има много места, където е по-рисково. Търсенето на места и пространства и използването на предпазни средства, които е желателно да се употребяват, се мисли от нас като организатори. Имало е през изминали години много по-страшни неща и не трябва да спираме културата, да не бъде близко до хората. Именно културата спасява една нация. Мисленето и живеенето в културните пластове те правят съществуващ човек.

-Месеците на изолация, заради Covid-19, обаче, спряха културата до някаква степен. Вие самият как прекарахте това време?

-За съжаление, от моя гледна точка, мога да кажа, че в България най-неприятно и страшно е именно положението в културата, защото е много неглижирана. Не са направени нещата, които са необходими, не са заделяни средства за нея и артистите, за разлика от всички останали страни. През цялото време на изолация си контактувах с колеги от други страни и всеки ми обясняваше какво е направено за тях в тези посоки. Тук нещата бяха направени така, че не се вписваш в критериите и не получаваш абсолютно никаква помощ. В културата положението е плачевно и все по-плачевно става. Не мога да кажа, че има обгрижване на културата и артистите. Те са в голяма трагедия. Това са едни 4 – 5 месеца, в които не се случва нищо. Наистина е нещо страшно. Много от артистите, с които съм говорил, не са правили нищо. Аз лично през тези два месеца, мога да кажа искрено, че не ми се работеше. Имах идеи какво да правя, но не ми се занимаваше. Най-интересното, светлина и мир на душата му, на Енио Мориконе също през това време не му е било до композиране. Не че се сравнявам с него, естествено. Дори по време на големи кризи и войни всеки си пази и обгрижва културата, защото така тя живее и остава исторически. Всички съществуват чрез културата си. Знаем, че не може без хляб, но без култура, която да оставиш на следващите поколения, просто си загинал. Имаме примери как от много време галериите нямат попълнения от картини, пък и не само те. След години ще се окаже, че може би едно 30 г все едно никой не е работил и творил.

-Това е тъжно.

-Няма какво да остане за поколенията и това е много жалък факт. Но въпреки случващото се ние се стараем да правим случвания, което е много важно. Такова случване е „Арт поток“. Пак казвам, не можем да затъваме в настъпващата и налагаща се друг тип култура и начин на живот, които ни свличат надолу. Те ни превземат, трябаа да се пазим. Ние, в България, имаме едни от най-добрите автори и талантливи хора във всякаква област. Много лесно обаче разпиляваме културата, вместо да я обгрижваме и съхраняваме. Не се ли вземат едни сериозни мерки, затъването ще е страшно. Затова и чрез нашия фестивал се стараем да опазим до известна степен културата.

-Да дадете надежда на хората, че идват по-хубави времена и културата не си е отишла.

-Разбира се. Точно това е – не си е отишла и няма да си отиде, ако не бъде стъпкана и унищожена, както е тръгнало. Не може нация, която има толкова прекрасни автори, да запада така некрасиво. Имаме световни примери в какви ли не области. Във всичко! Примерите трябва да бъдат давани точно с това, а не с едни формати, които кръжат и се опитват да атакуват този район, защото не е превзет все още. Това е задачата, с която са се заели Hasienda Beach Club и Община Царево.В крайна сметка културата е точно това, а не негативни емоции и енергии, пренасочвания на мисълта в едно никакво пространство

Важното е да раздаваме красота и любов!