П ознатите и (не)познати любови, белязали съдбата на един от най-големите литературни колоси на България... Които и да са те... Жените, вдъхновявали Патриарха на българската литература, и красивите думи, които Иван Вазов пише за тях, ще оживеят на сцената на Народния театър в първата премиера след принудителната пауза – спектакълът „О, ти, която и да си...“.
Познатите и (не)познати любови, белязали съдбата на един от най-големите литературни колоси на България... Които и да са те... Жените, вдъхновявали Патриарха на българската литература, и красивите думи, които Иван Вазов пише за тях, ще оживеят на сцената на Народния театър в първата премиера след принудителната пауза – спектакълът „О, ти, която и да си...“.
Той е част от кампанията по отбелязването на 170 години от рождението на народния поет, която е акцент в настоящия сезон на театъра, и е с участието на Параскева Джукелова, Биляна Петринска, Ева Тепавичарова, Радина Боршош и Ненчо Костов.
Премиерните представления са на 7 и 8 юли от 19.00 ч. на Камерна сцена, а следващите дати са 29, 30 и 31 юли, и 5 и 7 август.
Представлението, режисирано от Бойка Велкова, е лиричен колаж по стихове, писма и спомени на Вазов, оформен от поетесата и драматург на театъра Мирела Иванова. С много театрално въображение и почтителност то се опитва да отговори на въпросите кои са обичаните, тайнствени жени, вдъхновявали поета; какво е присъствието на Съба Вазова, майката, бдяща до края на живота си като орлица не само над своя първороден син Иван, но и над всичките си девет деца... Все пак се знае колко обичан и обичащ е бил поетът: от първата младежка любов с Катерина до залезната – към Евгения Марс, на която посвещава негласно антологията си „Люлека ми замириса“ през 1919 г. Несподелимата любов с покръстената туркиня Пеша в Берковица, на която Вазов дава поетичното име Зихра в едноименната посветена й поема, и разтърсващата, съдбовна среща и двегодишно преживяно щастие с Пелагия в Пловдив са сред знаковите събития в лиричния разказ за поета, одухотворен от много негови стихотворения, откъси от писма и спомени...
Костюмите са дело на Нина Пашова, музиката – на Теодосий Спасов, хореографията – на Мила Искренова. Актрисата Параскева Джукелова дава първоначалната идея за рецитал по любовните стихове на Вазов, а впоследствие с всеотдайното съучастие на мнозина замисълът се разраства и превръща в драматургичен колаж.
Вазов започва да пише на 19 години, вдъхновен от любовта си към Катерина, но повечето от стиховете от този период изгарят при опожаряването на Сопот. Някои оцелели, а също и написаните по-сетне в Русе, влизат в „Майска китка“. Много по-късно, чак през 1919-а в личната му антология „Люлека ми замириса“ срещаме изградени, добре структурирани и овладяни интимни стихотворения. Самият той е бил повече от сдържан, лаконичен и дискретен относно личното си битие, за което циркулират само догадки, нездрав интерес към смъртта му и почти никакво разбиране за епохата, мисията, патриархалното възпитание и ценностната последователност, които предопределят огромната му, макар и трепетна от увлечения, влюбвания и вдъхновение самота...
Всяка от актрисите се превъплъщава в няколко образа. Радина Боршощ ще бъде Катерина, Атина Болярска и момиче от Пернишко; Биляна Петринска ще е Зихра, пловдивската годеница и Вера А. Тимони; Параскева Джукелова – Пелагия, съпруга на белгийски инженер и Джованина; Ева Тепавичарова – Евгения Марс, Иванка и мадам Чучукович. Единственият мъж на сцената – Ненчо Костов, ще е самият Вазов или разказвачът.
Монитор
