К олко тънка е границата между грубоватата свалка и сексуалното посегателство, между ласките за сдобряване в леглото и домашното насилие, между принципите, които защитава адвокатската професия и личното поведение, между клетвеното задължение да браниш своя клиент, макар да е престъпник, и твоя собствен праг на морална търпимост?
Колко тънка е границата между грубоватата свалка и сексуалното посегателство, между ласките за сдобряване в леглото и домашното насилие, между принципите, които защитава адвокатската професия и личното поведение, между клетвеното задължение да браниш своя клиент, макар да е престъпник, и твоя собствен праг на морална търпимост?
Буквата на закона в професията и доброто впечатление в светския живот ли са по-важни, или способността да изпиташ емпатия, да се поставиш на мястото на другия и да го разбереш? Тези и още важни въпроси, които стават все по-актуални и „хлъзгави“ в днешния свят на кампании като #MeToo и #TimesUp, воюващи срещу сексуалните злоупотреби, поставя „Съгласие“ – премиерният спектакъл на театър „София“. Пиесата на британката Нина Рейн –
праплеменница на големия руски писател Борис Пастернак
е очевидно съвсем нова – появява се в афиша на английския Национален театър през 2017 г., а една от звездите на лондонска сцена е Бен Чаплин. Режисьорът Недялко Делчев пръв поставя тази авторка у нас, поверявайки ролите на плеяда талантливи млади актьори от общинската трупа – Силвия Петкова, Росен Белов, Мартин Гяуров, Неда Спасова, Ирина Митева, Мартин Димитров и Невена Калудова.
Основните герои оформят едно интелигентно, преуспяващо микрообщество от неколцина юристи, издателка, актриса... Две семейни двойки и евентуално трета – в перспектива... Те живеят охолно в нови къщи (сценографията на Борис Далчев изгражда условен декор от няколко носещи „греди“, които обаче създават усещане за хлад и отчуждение, а не за домашен уют), раждат или искат деца,
изневеряват си или отмъщават за изневери
влюбват се, събират се в нови конфигурации и пак се разделят... Цялото им привидно благополучно битие обаче сякаш негласно е повлияно от един случай в професионалната практика на тримата главни персонажи – може би съдебна грешка, а може би просто бездушно решено дело слага отпечатък върху интимния им свят. Всички актьори убедително защитават индивидуалната истина на своя герой в ансамбъла, експресивно представят емоционалната им обърканост. Особено въздействащи са Силвия Петкова, Росен Белов и жертвата Невена Калудова, чиито функции в спектакъла са по-специални, защото тя трябва да „прескочи“ в различно измерение...
Режисьорът Недялко Делчев смята, че липсата на значими социални и политически каузи и изяви в нашето нереволюционно време е причина за неврозите на 30-40 годишните, каквито са и персонажите в „Съгласие“. Те навярно усещат, че са пропуснали възможността да осъществят напълно своя духовен потенциал и се впускат в цинизъм и угаждане на егото. А съзнанието за разминаване между личното поведение и справедливостта води до натрупващи се невидими напрежения, които не може да не избият... Спектакълът е атрактивен, модерен, фрагментиран почти кинематографично и без фалшив свян забива пръст в някои от тежките въпроси на съвремието. Най-важният от които може би е ще успеем ли да се съхраним като чувстващи и съчувстващи човешки същества.
Монитор
